Р Е Ш Е Н И Е №240 гр. София, 14 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №658 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Варна и касационна жалба от гражданския ищец област- [населено място] срещу решение №14 от 13.02.2013 г., постановено по ВНОХД №380/2012 г., по описа на Апелативен съд- гр.Варна, НО, с което е потвърдена изцяло присъда №40 от 28.11.2012 г., постановена по НОХД №32/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Разград, с която подсъдимият Н. Б. А. е признат за невиновен в това за периода от 17.12.2007 г. до 03.10.2008 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- областен управител на област- [населено място] да не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното му имущество- целеви средства за основен ремонт на ДМА- сметка 1000, група „Бюджети”, като сключил с „Хранкомерс ЦБА” ООД на 17.12.2007 г. договор за изработване и монтаж на открит навес и на 24.07.2008 г. договор за строеж на външен кухненски блок и подписал констативни актове за установяване на годността на двата обекта на 11.09.2008 г. и от това последвали значителни щети за областна администрация-гр.Разград в размер на 14 160, 91 лева, като на основание чл.304 НПК подсъдимият А. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.219, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата е отхвърлен изцяло предявения от областен управител на област- [населено място] граждански иск за сумата от 14 160, 91 лева- претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението като неоснователен. В касационният протест и допълнението към него са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се твърди, че постановените предходни оправдателни съдебни актове са неправилни и незаконосъобразни. Като съществени нарушения на процесуални правила се посочват неправилния анализ на доказателствата и конкретно това, че съдилищата не са отчели наличието на съществена разлика между заплатения обект- открит навес и действително изпълнения от дружеството изпълнител на договора. Като нарушение на материалния закон се посочват неправилни правни изводи на решаващите съдилища за това, че нито едно от двете инкриминирани деяния не представлява престъпление по смисъла на чл.219, ал.1 НК. Предлага се атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба на гражданския ищец се релевират оплаквания за това, че приетия за съвместно разглеждане граждански иск е неправилно отхвърлен, като не е отчетено това, че същият е доказан и по основание и по размер. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест и предлага той да бъде уважен по съображенията, отразени в него. Процесуалният представител на гражданския ищец моли касационната жалба да бъде уважена. Защитникът на подсъдимия моли атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила, като поддържа, че правилно съдът е приел, че ако има допуснати нарушения във връзка със сключването на договорите и приемането на двата обекта, то те не са осъществени от А., а от други длъжностни лица, работещи в областната администрация. Подсъдимият моли да бъдат взети пред вид събраните в хода на производството доказателства. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест и касационната жалба са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от предходните съдебни състави и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. Първостепенният и въззивният съдебен състав са обсъдили всички събрани в хода на производството доказателствени материали, като вярно са констатирали, че те в своята същност са непротиворечиви и установяват по несъмнен и категоричен начин релевантните за изхода на производството факти. Единствената разлика по отношение на фактите в първоинстанционната присъда и въззивното решение е по въпроса за съществуването на законова необходимост от изготвяне на проект за строителния обект по първия пункт на обвинението и след това приемането му с издаване на акт 15. По този въпрос двата съдебни състава са направили различен анализ на доказателствата, но той не е пряко свързан с основания факт на доказване в производството и практически няма значение за изхода на делото. Това е така, тъй като решаващите оправдателни мотиви в двете инстанции не са свързани с наличието или липсата на необходимост от изготвяне на предварителна строителна и техническа документация за строително- монтажните работи и последващото приемане на строителния обект, а с липсата на възможност за установяване на съставомерните по чл.219, ал.1 НК значителни вреди, причинени от инкриминираните действия на подсъдимия. В хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени пропуски при оценка на доказателствата, като възприетото от съдебните състави не е било оспорено от страните и не е било основа на оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционната оправдателна присъда. При внимателен преглед на касационния протест и допълнението към него не могат да бъдат открити конкретни оплаквания, свързани с неправилен анализ на доказателствата, като единствено държавното обвинение оспорва направените въз основа на установените факти прави изводи. Тези оплаквания са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и дори да бъдат приети за основателни не могат да бъдат причина за отмяна на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. На тези основания касационният съд прецени, че липсват основания да се отмени постановения въззивен съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон По обвинението за строителството на обект „Открит навес” Касационният съдебен състав възприе и прецени като правилни изводите на първоинстанционния и въззвния съд за това, че в хода на производството не е установено настъпването на изискуемите в разпоредбата на чл.219, ал.1 НК значителни вреди от инкриминираната дейност на подсъдимия. Престъплението по чл.219, ал.1 НК е типично резултатно престъпление и за да бъде осъществено от обективна страна е необходимо при осъществяване на една или повече от формите на изпълнителното му деяние да е налице пряка причинно- следствена връзка с настъпили значителни вреди. Определянето на тези вреди (независимо дали става дума за повреда, унищожаване или разпиляване на имущество) е възможно единствено и само на базата на реално увреждане на повереното за управление имущество на подсъдимия и има конкретен паричен еквивалент. При определянето на размера на тези вреди се използва възприетия с ППВС №1/1983 г. модел, а именно те са еквивалент на четиринадесет минимални работни заплати към момента на извършване (или довършване) на инкриминираното деяние. В този смисъл са и Решение №45/2009г. на ІІ н.о., Решение №76/2010г. на ІІІ н.о. В конкретното наказателно производство не са събрани никакви доказателства, които да установяват реалната стойност на обекта, който е бил построен и заплатен и тази, на обекта, който е договорен и отразен в първоначалния договор. При съществуването на разлика между договореното и изпълненото евентуална щета би била налична ако стойността на сградата е по- ниска от заплатената и разликата отговаря на посочените по- горе изисквания за причинени значителни щети. В делото няма никакви доказателства за реалната стойност на обекта, а и доколкото изцяло липсва строителна документация, такива не могат да бъдат събрани. Ето защо направените от предходните съдебни състави изводи за липса на доказаност на обвинението са законосъобразни. В тази връзка трябва да се посочи и това, че е недопустимо стойността на конкретния обект да бъде определяна на базата на средни строителни цени (налична в строителни сборници), като не бъдат отчитана вида на постройката, особеностите на сградата и мястото на строежа. Именно този метод е използван от държавното обвинение за обосноваване на извод за настъпила реална щета от сключването на договора и строителството на обекта. Неубедителен е и подходът оценката на сградата да бъде правена на базата на съотношение на договорена и действително изпълнена квадратура, като не са установени по пера отделните строителни дейности и стойността на вложените труд и материали. Не на последно място по делото съществуват доказателства за това, че при изпълнението на сградата са извършени строително- монтажни работи, които не са включени в първоначалния проект- предмет на договора, респективно не са калкулирани при определяне на първоначалната цена на постройката. При невъзможност тези дейности да бъдат оценени, няма как да бъде изчислена разликата между реалната цена на обекта (както е договорен по договор) и този, който е бил действително изпълнен. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в хода на воденото наказателно производство не са установени, по изискуемия в процесуалния закон несъмнен и категоричен начин, причинени щети (още по- малко значителни) и обвинението за извършване на престъпление по чл.219, ал.1 НК е останало недоказано. В заключение трябва да бъде посочено и това, че за конкретната постройка (ведно с външния кухненски блок) е заплатена сумата от 35 407, 34 (от които 25 133, 48 лева за навеса), като в хода на експлоатацията на двете съоръжения са похарчени допълнително 53 000 лева. Впоследствие същите два обекта са продадени за сумата от 299 000 лева- много над инвестираната, респективно построяването на навеса без съмнение не е довело до причиняване на вреда на бюджета на областната администрация. По отношение на обект „Външен кухненски блок” Касационната инстанция възприема изцяло изводите на предходните съдебни състави за това, че договора за построяване на този обект от 24.07.2008 г. е сключен от свидетелката Ц., която към този момент е замествала подсъдимия, докато той е бил в отпуск. При това безспорно установено обстоятелство няма възможност да бъде ангажирана наказателната отговорност на А., тъй като в основата на обвинението е сключването на обсъждания договор. Няма как подсъдимият да е бил субект на престъплението по чл.219, ал.1 НК без да е подписал процесния договор. Предвид изложеното касационният съдебен състав приема, че изводите на първостепенния и въззивния съд кореспондират с установените факти по делото и с оправдаването на оправдателен съдебен акт и потвърждаването му от въззивната инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон. На тези основания касационният съд прие, че правилно подсъдимият е бил изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение и приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Областен управител на област- /населено място/ за сумата от 14 160, 91 лева с предмет претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението законосъобразно е отхвърлен като неоснователен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №14 от 13.02.2013 г., постановено по ВНОХД №380/2012 г., по описа на Апелативен съд- гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.