О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 11.08.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 5153 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. С. Д., чрез процесуален представител адв. С. Д., против въззивно решение от 14.09.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1067/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 151479 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 45326/2019 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с постановеното по същото дело решение № 20276333 от 15.12.2020 г., с което Ц. С. Д. е осъдена да опразни и предаде на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД на „СМ Кремиковци - ПС“ ООД държането на отдадения под наем по силата на договор за наем от 15.02.2016 г. недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор ... със застроена площ от 208 кв. м., находящ се в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-... г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „К.“ с обща площ на поземления имот 43 032 кв. м.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „СМ Кремиковци - ПС“ ООД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Д. Ц., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 151479 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 45326/2019 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с постановеното по същото дело решение № 20276333 от 15.12.2020 г., с което Ц. С. Д. е осъдена да опразни и предаде на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД на „СМ Кремиковци - ПС“ ООД държането на отдадения под наем по силата на договор за наем от 15.02.2016 г. недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор 68134.8275.17.16 със застроена площ от 208 кв. м., находящ се в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-... г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „К.“ с обща площ на поземления имот ... кв. м.
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало наемно правоотношение по силата на процесния договор за наем от 15.02.2016 г., с който ищецът е предоставил на ответницата ползването на сграда с идентификатор № ... със застроена площ от 208 кв. м., намираща се в поземлен имот с идентификатор № ... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-.. г., с адрес на имота: [населено място], район „К.“ с обща площ на поземления имот 43 032 кв. м. срещу уговорена наемна цена. Посочил е, че съгласно чл. 14 от договора същият влиза в сила от датата на подписването му, а по силата на чл. 15 – се прекратява с прехвърляне от наемодателя на наемателя на правото на собственост върху новия парцел с приблизителна площ от 2 200 кв. м. и находяща се в него сграда, предмет на договора за наем, която клауза съдържа прекратително условие, а именно – прехвърляне правото на собственост на процесния имот в полза на наемателя. Страните не са обвързали действието на договора със срок, а доводите на жалбоподателката в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй като клаузата на чл. 15, на която се позовава, съдържа прекратително условие, а не срок. Между страните не се е стигнало до сключване на договор за покупко-продажба на имота, с оглед на което прекратителното условие не се е сбъднало. С нотариална покана, връчена на наемателя на 18.01.2018 г., наемодателят е прекратил договора за наем с едномесечно предизвестие, в съответствие с нормата на чл. 238 ЗЗД. Съдът е изложил, че доводите на ответницата Ц. С. Д., че до момента, в който е била връчена нотариалната покана е била изправна страна по договора са неотносими, доколкото наемодателят претендира връщане на имота не като последица от разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на наемателя, а с оглед упражненото от него право по чл. 238 ЗЗД да се откаже от договора за наем с едномесечно предизвестие. Касателно доводите, че след отправяне на нотариалната покана ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което наемното правоотношение между страните е било продължено съдът е приел, че с изтичане на едномесечния срок от връчване на нотариалната покана е настъпил правопрекратителният й ефект по отношение на наемното правоотношение. Съобразил е, че не съществува пречка за възникване на ново наемно правоотношение между страните, но възникването на такова не е установено по делото. Посочил е, че не е установено в периода след връчване на нотариалната покана до предявяване на иска ответницата да е ползвала имота и да е заплащала наемната цена, а ищецът да е приемал изпълнение. Такъв извод не може да се направи от представените 2 бр. платежи нареждания от 20.06.2018 г. и 21.06.2018 г. за сумата от по 9 740 лв. всяко с основание – „по договор“, доколкото от тях не би могло обосновано да се приеме, че се погасяват задължения за дължима месечна наемна цена по процесния договор.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и всички представени доказателства и възможно ли е да обоснове решението си само на частично избрани от него доказателства, без да обсъди всички останали събрани по делото относими и допустими доказателства, и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“ и 2. „Представляват ли необоснованост на решението от фактическа и правна страна, необсъждането на относимите към спора доказателства или несъбиране на други такива поради неясно формулиране на обема на търсената с исковата молба защита?“. Сочи, че решението на въззивния съд противоречи на приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 88 от 06.07.2017 г. по т. д. № 3114/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият поставен въпрос е обусловил правните изводи на съда, но същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касатора. Съгласно константната на ВКС, правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Въззивният съд в обжалваното решение не се е отклонил от практиката на ВКС. Вторият поставен въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Въпросът е твърде общо хипотетично поставен и не кореспондира с данните по делото. Не става ясно защо касаторът счита, че в исковата молба ищецът неясно е посочил обема на търсената защита, като касаторът не е изложил конкретни оплаквания в тази насока.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.09.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1067/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |