Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * предмет на делото * доказателствена тежест * каузално правоотношение


7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

гр. София, 15.04.2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2205 по описа за 2013г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Ц. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. И. Н. срещу решение № 20 от 23.01.2013г. по в. гр. дело № 453/2012г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 58 от 09.10.2012г. по гр. дело № 142/2012г. на Районен съд Трявна и К. Ц. Д. е осъден да заплати на М. С. А. от [населено място] разноски в размер 300 лв. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Ц. Д. срещу М. С. А. на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК връзка с чл. 537 ТЗ иск за признаване за установено дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед № 40/28.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 55/2012г. на РС Трявна: 11 000 лв. – неизплатена сума по запис на заповед от 05.01.2011г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.02.2012г. до окончателното изплащане на задължението; 1 070 лв. – разноски по делото, и ищецът е осъден да заплати на ответника направените за първоинстанционното производство разноски в размер 970 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, в резултат на което и поради нарушение на правилата на логическото мислене съдът въз основа на събрания доказателствен материал е направил погрешни и необосновани фактически констатации и правни изводи. Въззивната инстанция не е съобразила, че ищецът е изградил обстоятелствената част на исковата молба с наличието на действителен менителничен ефект – ликвидно и изискуемо вземане, и за него не е съществувало задължение да установява каузално правоотношение, а само наличието на валиден запис на заповед, тъй като ответникът нито в отговора на исковата молба, нито впоследствие в съдебното заседание не е изложил конкретни факти, станали причина за издаването на записа на заповед. Общото оспорване на вземането по редовен от външна страна менителничен документ не представлява възражение на длъжника срещу вземането. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, вместо това предявеният установителен иск да бъде уваженият и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът М. С. А. чрез процесуален представител адв. Д. А. Д. оспорва касационната жалба и в писмен отговор релевира доводи за правилност на обжалваното въззивно решение, тъй като същото е законосъобразно, обосновано и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според ответника касаторът неправилно интерпретира мотивите на въззивния съд за постановяване на решението във връзка с недоказаното наличие на кауза за издаването на записа на заповед. Поддържа становище, че каузалната и абстрактната сделки са отделни, но вътрешно свързани, тъй като ценната книга не може да съществува сама за себе си, а се издава по повод на конкретно правоотношение, което не е абстрактно. Ответникът излага съображения, че след като производството е инициирано от ремитента по повод възражение на ответника, с което оспорва дължимостта на сумата, при предявен положителен установителен иск ищецът следва да докаже от какво произтича абстрактната сделка и реалното получаване от ответника на търсената сума. Ответникът моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила и претендира присъждане на направените разноски.
С определение № 613 от 03.11.2014г. по настоящото т. дело № 2205/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените от касатора първи, втори и четвърти процесуалноправни въпроси относно предмета на делото и разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК:
„1. Може ли да бъде уважен предявен от ремитента установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, без да бъде изследван въпросът за съществуването на каузално отношение между страните, вида на каузалното правоотношение, връзката между менителничния ефект и конкретното каузално правоотношение?
2. Кому принадлежи тежестта да докаже съществуването на каузално правоотношение между страните, обуславящо менителнично задължение - на ремитента или на поемателя?
4. Задължен ли е съдът да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако никоя от тях не въвежда такова?”
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Релевантните процесуалноправни въпроси са решени в противоречие със закона и постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 17 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното, право - за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед. В съобразителната част към Тълкувателното решение /т. 17/ е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения. При възникнал между страните спор относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга и твърдени от страните различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът е длъжен да изследва въпроса за съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и връзката му с менителничния ефект. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на записа на заповед. В този случай всяка от страните съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си.
В настоящия случай ищецът претендира паричното вземане на основание на издаден от ответника запис на заповед, послужил като документ по чл. 417, т. 9 ГПК. Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил автентичността на записа на заповед и е релевирал възражения, че не е издател на записа на заповед от 05.01.2011г., не е получател на посочената в него сума и не е сключвал договор за заем с ищеца, а в първото съдебно заседание в първоинстанционното производство е уточнил, че на датата на подписване на записа на заповед и на датата на предявяването му е бил на място, на което не е могъл да подпише ценната книга и същата не е могла да му бъде предявена.
Във връзка с възраженията на ответника, че не е издател на записа на заповед от 05.01.2011г., не е получател на посочената в него сума и не е сключвал договор за заем с ищеца, въззивният съд е приел, че подписите, положени след „подпис на издателя“ и „подпис“ в процесния запис на заповед са изпълнени от ответника М. С. А.. Съдебният състав е направил извод за възникнало между страните валидно менителнично правоотношение по записа на заповед от 05.01.2011г., като се е аргументирал със спазването на предвидената писмена форма и наличието на реквизитите по чл. 535 ТЗ. Предявеният иск е отхвърлен като неоснователен, респективно решението на Районен съд Трявна е потвърдено от въззивната инстанция по съображения, че ищецът не е представил доказателства за наличие на каузално правоотношение за сумата, дадена на 05.01.2011г., връщането на която е обезпечено с процесния запис на заповед. Въззивният съд е приел, че при изрично оспорване от ответника на получаването на сумата в размер 11 000 лв. по записа на заповед в тежест на ищеца е да докаже, че реално е предал на ответника посочената сума, но поради недоказване на този факт няма основание да се приеме, че ответникът е получил сумата.
При релевираните от ответника възражения, предвид абстрактния характер на записа на заповед и горепосоченото Тълкувателно решение, за ищеца не съществува задължение да посочи каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден процесният запис на заповед. Ищецът е длъжен да докаже вземането си, основано на менителничния ефект, т. е. че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и подлежи на изпълнение, а ответникът носи доказателствената тежест за установяване, че записът на заповед не е подписан от него.
Въззивният съд е изградил правилни изводи за действителност на записа на заповед, правилно е приел, че подписите, положени след „подпис на издателя“ и „подпис“ в процесния запис на заповед са изпълнени от ответника М. С. А. и че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение по записа на заповед от 05.01.2011г., като е спазена предвидената писмена форма и са налице изискуемите реквизити по чл. 535 ТЗ. В тази насока решаващият съдебен състав е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка – запис на заповед, заключение на съдебно-графическа експертиза, лична процедурна карта и документ за преглед от д-р С. Ш. от център „С. Г.” и показания на свидетеля К. П. Д.. Неправилно въззивната инстанция е приела, че при изрично оспорване от ответника на получаването на сумата в размер 11 000 лв. по записа на заповед в тежест на ищеца е да докаже, че реално е предал на ответника посочената сума. Изводът на въззивната инстанция за отхвърляне на иска поради непредставяне от ищеца на доказателства за наличие на каузално правоотношение за сумата, дадена на 05.01.2011г., връщането на която е обезпечено с процесния запис на заповед, е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределяне на доказателствената тежест. Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и в качеството му на абстрактна сделка доказва вземането на поемателя за паричната сума, за плащането на която издателят се е задължил. Възражението на ответника, че между него и ищеца не е сключен договор за заем и че не е получател на посочената в записа на заповед сума, следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед, поради което за ищеца не е налице задължение да сочи и да доказва наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден процесният запис на заповед.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск въпреки наличието на редовен запис на заповед и недоказани от ответника абсолютни и относителни възражения срещу записа на заповед и претендираното вземане, Габровски окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това, че не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да се разреши по същество, като предявеният установителен иск бъде уважен, а именно да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника по процесния запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. дело № 55/2012г. на Районен съд Трявна. Върху сумата по записа на заповед ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 28.02.2012г. до окончателното й плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна дължи на ищеца направените от него разноски в размер, както следва: сумата 1 070 лв. – направени разноски за заповедното производство, включени в издадената заповед за изпълнение; сумата общо в размер 3 390 лв. – направени разноски за първоинстанционното, въззивното и касационното производства.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 20 от 23.01.2013г. по в. гр. дело № 453/2012г. на Габровски окръжен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от К. Ц. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу М. С. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК връзка с чл. 537 ТЗ, че К. Ц. Д. има вземане срещу М. С. А. в размер 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/ по запис на заповед, издаден от М. С. А. в полза на К. Ц. Д. на 05.01.2011г. със законната лихва, считано от 28.02.2012г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 40/28.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 55/2012г. на Районен съд Трявна.
ОСЪЖДА М. С. А. да заплати на К. Ц. Д. сумата 1 070 лв. /хиляда и седемдесет лева/, представляваща направени разноски за заповедното производство, която сума е включена в издадената заповед № 40/28.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 55/2012г. на Районен съд Трявна и издадения по същото дело на 28.02.2012г. изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. С. А. да заплати на К. Ц. Д. сумата 3 390 лв. /три хиляди триста и деветдесет лева/, представляваща направени разноски за исковото производство по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК връзка с чл. 537 ТЗ за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.