Ключови фрази
Частна касационна жалба * Договор за наем на земеделски земи * кадастрални данни

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 219


гр. София, 14.12.2017 г.


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4155 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14287 от 12.10.2017 г. на И. К. П., чрез адвокат К. Д. от РАК, против Определение № ІV-1637 от 26.09.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 1333/2017 г. на Окръжен съд - [населено място], с което е потвърдено Определение № 6 от 16.08.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд - [населено място]. С последното е постановен отказ за вписване на договор за наем на земеделска земя № 28623 от 20.07.2017 г. по чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, заявен за вписване от И. К. П. от [населено място] по преписка № 1925 от 16.08.2017 г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд - [населено място].
Ответници по касация не са конституирани, тъй като не се дължи осъществяване на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК поради безспорния характер на охранителното производство по вписването.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Заявени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че процесният договор за наем на земеделски земи попада сред кръга на актовете, подлежащи на вписване съгласно чл. 4, б. „е” от Правилника за вписванията и чл. 112, б. „е” от Закона за собствеността, тъй като е за срок по-дълъг от една година. Договорът отговаря и на изискванията за форма съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, б. „а” и б. „б” от ПВп. Независимо от това е приел, че постановеният отказ е правилен, тъй като е възможно земеделските земи, предмет на договора, да са държавна или общинска собственост, а предпоставките за сключване на договор за наем с предмет - земеделски земи от ДПФ и ОПФ, са различни от общите, поради което, ако такъв договор е сключен от наемодател - физическо лице, не би могло да се приеме, че същият представлява акт, подлежащ на вписване. Изложено е още, че съдията по вписванията не е посочил, но процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в” от ПВп, тъй като липсват данни относно плана, по който са индивидуализирани земеделските имоти, предмет на договора, за да се направи категоричният извод, че за тях няма одобрена кадастрална карта, а последното би довело до необходимост да се изисква (съгласно чл. 6, ал. 3 от ПВп) имотите да бъдат описани съобразно кадастралната карта с представяне на схеми. Жалбоподателят не е изпълнил императивното изискване при вписване към договора за наем да се представят скици на имотите, заверени от ОСЗ съгласно чл. 30, ал. 4 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена от Министъра на земеделието и горите. Процесният договор е с материален интерес, поради което съгласно чл. 6, ал. 1, б. „г” от ПВп при подаване на заявлението за вписване жалбоподателят е следвало да посочи размера му и да внесе действително дължимата такса съобразно сбора на периодичните плащания за целия срок на договора за всички посочени в него имоти /съобразно т. 1.2 от договора - сбор, надхвърлящ сумата 42 000 лв./, а жалбоподателят е внесъл само 47,00 лв. такса за вписване.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за необходимостта при вписване на договор за наем на земеделски земи, намиращи се извън районите с одобрена кадастрална карта да се приложи скица съгласно чл. 30, ал. 4 от Наредба № 49 от 15.11.2004 за поддържане на КВС, който е решен в противоречие практиката на ВКС и се разрешава противоречиво от съдилищата - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г.). Позовава се на противоречие с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, Определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 3584/2017 г. на ВКС, IV г.о., Определение от 27.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 95/2017 г. и Определение от 26.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 410/2017. – последните две - по описа на Окръжен съд – [населено място].

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил произнасянето на въззивния съд и е разрешен в противоречие с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК и Определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 3584/2017 г. на ВКС, IV г.о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г.).

Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя изцяло разрешението, постановено с Определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 3584/2017 г. на ВКС, IV г.о., което е съобразено с постановките по т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Проверката, която извършва съдията по вписванията съгласно чл. 32а, ал.1 от ПВп се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Съдията по вписванията може да откаже исканото вписване, ако (1) актът не подлежи на вписване, (2) не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията /официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите/, (3) няма необходимото съдържание /индивидуализация на страните и на имота, ако се отнася до конкретен имот/, (4) не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, (5) не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и (6) не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК /освен при вписването и отбелязването на съдебно решение/. На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предмет на представения за вписване договор за наем е земеделска земя, като от служебната справка в интернет страницата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър се установява, че към 16.08.2017 г. (а и понастоящем) няма одобрена кадастрална карта за районите, в които се намират посочените в договора имоти. По тази причина вписването на договора за наем не се предпоставя от представянето на скица-копие от кадастралната карта, нито от представянето на скица от ОСЗ съгласно чл. 30, ал. 4 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. Актът подлежи на вписване съгласно чл. 4, б. „е” от ПВп и чл. 112, б. „е” ЗС, като съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, размерът на дължимата държавна такса в случая е 45,97 лв. (при материален интерес в размер на 45 973,21 лева), която е внесена изцяло. С оглед изложеното, потвърждавайки отказа на съдията по вписванията при Районен съд - [населено място], въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. При условията на чл. 278, ал. 2 ГПК вписването следва да бъде постановено от касационната инстанция.

Воден от изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІV-1637 от 26.09.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 1333/2017 г. на Окръжен съд - [населено място].
ОТМЕНЯ № ІV-1637 от 26.09.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 1333/2017 г. на Окръжен съд - [населено място], като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията на Службата по вписванията при Районен съд – [населено място] представеният договор за наем на земеделски земи вх. № 1925 от 16.08.2017 г.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: