4 Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 08 декември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №762 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. Я. А. (озаглавено жалба) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №369/2020 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик. С решение №260026 от 17.11.2020 г., постановено по ВНОХД №369/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е изцяло потвърдена присъда №54 от 18.06.2020 г., постановена по НОХД №434/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, с която осъденият А. е признат за виновен в това, че на 17.09.2019 г. в затвора в гр.Пазарджик, в съучастие като съизвършител с М. А. Б. и с помагача И. С. И., причинил средна телесна повреда на Й. А. А., изразяваща се в счупване на дясна лакетна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и деянието е осъществено при опасен рецидив, като на основание чл.131а, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, б.“б“ НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. В искането осъденият оспорва постановената при условията на задочно производство присъда и решението на въззивния съд, като поддържа, че не е съпричастен към извършване на инкриминираното деяние и моли това да бъде установено чрез провеждане на очна ставка с пострадалия Й. А.. С допълнение към искането уточнява, че моли воденото срещу него наказателно производство да бъде възобновено, като поддържа, че са налице едновременно законовите предпоставки на чл.423, ал.1 НПК и тези по чл.422, ал.1, т.5 НПК. В касационното съдебно заседание защитникът моли искането да бъде уважено, като поддържа, че са налице условията на чл.423, ал.1 НПК. Твърди, че осъденият не е участвал лично в досъдебната и съдебната фаза на приключилото производство, като е напуснал страната преди да му бъде повдигнато обвинение. Моли да бъде отчетено и това, че той е взел участие в производството, но само в качеството на свидетел, което е и основание да се приеме, че делото се е развило изцяло в негово отсъствие. На това основание предлага наказателното производство да бъде възобновено, постановените съдебни актове да бъдат отменени, а делото изпратено на досъдебната фаза. В представена писмена защита защитникът оспорва изводите на предходните съдебни състави, че са били налице предпоставките за провеждане на производство по реда на чл.269, ал.3 НПК, като поддържа, че осъденият не се е укрил, защото не е знаел, че е наказателно преследван. Наред с молбата за уважаване на искането по чл.423 НПК се поддържа и направените оплаквания, относими към производството по чл.422, ал.1, т.5 НПК, като се моли по тях да се произнесе компетентния апелативен съд. Представителят на държавното обвинение твърди, че искането на осъдения е основателно и предлага същото да бъде уважено. Поддържа, че от приложените по делото материали се установява, че А. е привлечен като обвиняем при приложението на чл.269, ал.3, т.4 НПК и изготвените протоколи са подписани единствено от назначения служебен защитник. Досъдебното и съдебното производство са проведени изцяло при задочна процедура, в негово отсъствие, което е и основание да се приеме, че той в нито един момент не е знаел за делото. Моли да бъде възобновено приключилото производство, да бъдат отменени постановените присъда и въззивно решение, а делото върнато на досъдебната фаза за разглеждане в присъствието на А.. Предлага на основание чл.423, ал.4 НПК по отношение на осъдения да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Осъденият А. моли да бъде уважено искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Настоящото производство е образувано с постановление от 11.10.2019 г. за извършено престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 НПК. В рамките на досъдебното производство на 24.10.2019 г. осъденият А. е разпитан в качеството на свидетел, видно от съставения протокол за проведения разпит. В хода на разследването разследващият полицай е направил опит да призове осъдения А. (вече в качеството на обвиняем), но видно от приложените докладни записки, справки за пътувания и справки за обявяване за общодържавно издирване било установено, че той не е бил намерен на обявените адреси и е напуснал страната на 22.01.2020 г., като не е имал известен адрес в чужбина, от където е било възможно да бъде призован. С постановление от 30.01.2020 г. на А. е назначен служебен защитник и с постановление от 11.02.2020 г. при условията на чл.206, във вр. с чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ НПК той е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.131а, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, б.“б“ НК. Досъдебното и съдебното производство пред първостепенния и въззивния съд се е развило при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ НПК, като осъденият в нито един момент не е имал информация за воденото срещу него дело. А. е узнал за развилото се и приключило производство и влезлите в сила осъдителни съдебни актове едва след задържането му на 11.07.2022 г. в Сарагоса Кралство Испания в изпълнение на издадена Европейска заповед за арест. Касационният съд прецени, че са налице предвидените в разпоредбата на чл.423, ал.1 НПК предпоставки за възобновяване на приключилото наказателно производство. В тази норма законодателят по изричен начин е указал задължително възобновяване на производството, освен в случаите когато след предявяване на обвинението осъденото лице се е укрило и това е била причината делото да се разгледа при условията на задочна процедура. Многократно касационната инстанция е приемала, че правото на участие на привлечения към наказателна отговорност осъден е основен елемент от правото на справедлив процес и е гарантирано както в националното ни законодателство, така и в разпоредбата на чл.6 КЗПЧ. Възможността да бъде проведено задочно производство е свързана с поведението на обвиняемия, което е избрано след като той е взел информирано и свободно решение дали да участва в процеса (в този смисъл са решения от 8.02.2022 г. на ВКС по НД № 937/2021 г., III НО, решение № 60246 от 25.02.2022 г. на ВКС по НД №1010/2021 г., I НО и множество други) Този избор осъденото лице може да направи само след като знае, че е привлечено по надлежен ред към наказателна отговорност по конкретно обвинение и това действие е осъществено при неговото лично участие. В случаите, когато досъдебното производство се е развило при условията на изцяло задочна процедура не може да бъде прието, че неучастието на обвиняемия е било резултат на информиран избор. Ето защо приключилото наказателно производство следва да бъде възобновено, постановените съдебни актове да бъдат отменени, а делото върнато на фазата на досъдебното производство, за да бъдат извършени необходимите процесуални действия по предвидения в процесуалния закон ред. Предвид изхода на делото по направеното искане с правно основание по чл.423 НПК касационният съд намира за безпредметно да изпраща делото на компетентния апелативен съд за произнасяне по оплакванията, свързани с приложението на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Касационният съд, след като прецени предмета на настоящото производство, съдебното минало на осъдения А., обстоятелството, че той е бил обявен за общодържавно издирване на територията на страната и е бил задържан в Кралство Испания въз основа на издадена ЕЗА намира, че на основание чл.423, ал.4 НПК по отношение на него следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №369/2020 г., по описа на Окръжен съд-Пазарджик. ОТМЕНЯ решение №260026 от 17.11.2020 г., постановено по ВНОХД №369/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. ОТМЕНЯ присъда №54 от 18.06.2020 г., постановена на 18.06.2020 г. по НОХД №434/2020 г. по описа на Районен съд-Пазарджик. ВРЪЩА делото на досъдебното производство. ВЗИМА на основание чл.423, ал.4 НПК по отношение на А. Я. А. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.