1 Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 04 юли 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Севдалин Мавров при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 204 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно – апелативна прокуратура. Атакува се въззивно решение № 61 от 12.12.11 год., постановено по ВНОХД № 49/11 год. по описа на Военно – апелативния съд. С него е потвърдена присъда № 154 от 17.06.11 год. по НОХД № 154/11 год. на Софийски военен съд. В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно – апелативния съд. Протестът се поддържа в съдебно заседание по изложените в него основания и доводи. Пред ВКС не се явява представител на Министерство на отбраната – граждански ищец по делото, редовно призован. Защитата на подсъдимия намира протеста за неоснователен. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените основания и доводи, атакувания съдебен акт и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият П. Н. е признат за невиновен в това, че на 23.01.03 год. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Управление на частната държавна собственост” към Министерство на отбраната, съзнателно е сключил с фирма [фирма] неизгодна сделка – договор № Д-91/23.01.03 год. за ремонтни и строително – монтажни работи на обект – общежитие „5-ти километър” на стойност 94 559.64 лв., със срок на изпълнение 85 дни, и от това е произлязла значителна вреда в размер на 21 228.85 лв. за Агенцията. Оправдан е по повдигнатото му обвинение по чл. 220, ал. 1 НК. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от МО срещу Н. граждански иск за сумата 21 228.85 лв. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. В касационния протест се твърди, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като ВАС не е взел отношение по доводите на прокурора, залегнали във въззивния протест и пледоарията. Не са посечени кои са тези доводи. Твърдението не може да бъде споделено. Проследявайки лаконичния въззивен протест, пледоарията на апелативния прокурор и въззивния акт, настоящата инстанция намира, че ВАС стриктно е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, като изчерпателно, задълбочено и законосъобразно е посочил основанията от фактическа, доказателствена и правна страни, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на протеста. По този начин е отразил: защо не са налице безспорни доказателства за виновно поведение от страна на Н. в процеса на осъществената обществена поръчка и при сключване на инкриминирания договор с фирма [фирма], съпоставени с предходната процедура, прекратена поради обжалването й и прекратеното финансиране за бюджетната 2012 год. от принципала; вида на обществената поръчка – на пряко договаряне; отсъствието на фирма [фирма] в прякото договаряне; заинтересованите свидетелски показания на Д. Д.; допуснатите „нарушения” на ЗОП и др. Част от посочените доводи отново се поставят и пред касационната инстанция. За да обоснове прекия умисъл у Н. за сключването на „неизгодната” сделка, прокуратурата изтъква, че решението за откриване на процедурата не е била съгласувана с дирекция „Правно – нормативна дейност”, но не се обосновава защо тя е отговорна за провеждането на обществените поръчки, извършвани от Агенцията. В атакувания съдебен акт изрично е подчертано, че решението е изготвено от началника на отдел „ЧДС” на МО – В. Б.. Било съгласувано с директор на „Дирекция недвижими имоти” – инж. Г., с началник отдел „Финансово – счетоводен” – А., директор на дирекция „Административно – правна и финансово – счетоводна дейност” – П. и от главния секретар на ИА „У.” – С.. Според военно – апелативния прокурор е следвало да се проведе открита процедура, а не чрез пряко договаряне. ВКС не констатира нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 10 ЗОП. Съгласно отразените от инстанциите по фактите обстоятелства, които не са оспорени от страните, този вид на обществената поръчка е наложена от спешните нужди за ремонт на обекта – течове, повредени инсталации, паднала плоча, наранила служител на МО, за което подсъдимият е бил многократно сигнализиран от живущите в общежитието и ръководители в МО. От друга страна, решението за тази процедура не е взето еднолично от подсъдимия, а е съгласувано с директорите на дирекции и началниците на отдели, отговорни за дейността на ИА „У.”. При това, вида на обществената поръчка също не обосновава и доказва, че съзнателно е сключена неизгодна сделка. На трето място, като факт доказващ прекия умисъл се сочи, че в нарушение на ЗОП не е изпратена информация за сключената сделка до министъра на държавната администрация. Касае се до формално нарушение. За същото може да се търси административно - наказателна отговорност при доказване на виновно поведение, но то не обосновава необходимия пряк умисъл, за да се приеме, че от субективна страна Н. е осъществил състава на чл. 220, ал. 1 НК, тъй като Министърът няма ревизиращи функции спрямо сключения договор. Без значение за наказателната отговорност на подсъдимия е и фактът, че фирмата – изпълнител не е представила банкова гаранция за добро изпълнение. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, не това е основанието, за да се приеме, че е сключена неизгодна сделка, а разликата в ценовата оферта между фирмата, класирана на първо място по прекратената обществена поръчка и тази, изпълнила инкриминирания договор. На следващо място, в атакуваното въззивно решение достатъчно ясно и изчерпателно е отговорено от фактическа страна, кое е наложило в процеса на изпълнение на договора, да се разширят количествата на строително – ремонтните работи. Това е допустимо от закона отклонение и често налагаща се практика при строително – ремонтни работи в стари и амортизирани сгради. Те в никакъв случай не доказват взето предварително решение за неправомерно занижаване на ценовата оферта, за да спечели определен изпълнител дадена обществена поръчка, която в процеса на изпълнение ще се разшири с нов обем работа и по този начин ще се заобиколи ЗОП и ще се нарушат правата на другите участници. Без значение за изискващия се по чл. 220, ал. 1 НК пряк умисъл е и постановеното от СГС решение по предходната обществена поръчка, тъй като същата е прекратена на основание прекратено финансиране за бюджетната 2012 година, за което Н. няма вина. На последно място, по делото не е събрано нито едно доказателство, пряко или косвено подсъдимият Н. да е оказал служебно въздействие върху отговорните служители на ИА по въпросите за: необходимостта от инкриминираната обществена поръчка; нейния вид; съставянето на списъка от фирми, които да се поканят за прякото договаряне; класираната на първо място; обема на строително – ремонтните работи или тяхното изпълнение. Напротив, такива данни съществуват по отношение на прекратената обществена поръчка, осъществена без каквото и да е участие на Н., които са извън предмета на касационното производство, но обосноваващи заинтересованост на свидетеля Д.. По изложените съображения, във въззивното производство не се реализирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, поради което атакуваното решение на Военно – апелативния съд следва да са остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 61 от 12.12.11 год., постановено по ВНОХД № 49/11 год. по описа на Военно – апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................