О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 310   София, 22.07.2009 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на  четиринадесети юли, две хиляди и девета  година в състав:                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                 ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                               ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА   изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова ч. гр. дело № 216/2009 г.                                     Производството е по реда на чл.274, ал.3,т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. г. с. -., срещу определение от 18.03.2009г. по ч.гр.д. № 675/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба от 17.11.2008г. срещу определение № 619/15.10.2008г. по гр.д. № 564/2008г. на Пловдивския районен съд. С последното е оставен без разглеждане предявеният от Държавната агенция по горите и Д. г. с.-Пловдив против О. Р. иск за признаване за установено, че ответникът О. Р. не е собственик на 2022,1 дка гори и земи в м. Череша, иглолистна гора от 500 дка в м. Елак, иглолистна гора от 1 200 дка в м. Стража, иглолистна гора от 200 дка в м. Соватя, земя-пасище от 15,9 дка в м. Росенов Б. , земя-пасище от 12,2 дка в м. Череша и земя – пасище от 56,9 дка към момента на национализацията им. Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. С обжалваното определение има произнасяне по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иска, решаван противоречиво от съдилищата. Въпросът е за обвързващата сила на решението, постановено в административно производство по чл.13,ал.6 ЗВСГЗГФ, страна по което е била ОСЗ, спрямо Държавната агенция по горите и държавното г. с. /преди Д. лесничейство/. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: За да постанови обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че с установителен иск за собственост са предявени права на държавата, тъй като се твърди, че процесните имоти никога не са били общинска, а държавна собственост. След като с решение № 134/16.10.2001г. на РС П. е отменено решение №Л1144/30.06.1999г. на ПК П. П. , за отказ да признае правото на собственост върху процесните гори и земи на О. Р. и впоследствие с влязло в сила съдебно решение по административно дело № 5967/2000г. на РС-Пловдив по реда на чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ решението на ПК е отменено и на О. Р. е признато правото на собственост върху имотите, то искът е недопустим. В развилото се спорно производство по реда на ЗВСГЗГФ държавата е била страна в лицето на конкретния административен орган, от чиято компетентност е било решаването на въпроса с реституцията. Влезлите в сила решения на съда и на ОСЗГ, с които окончателно е решен въпросът за възстановяване на процесната гора на общината, обвързват държавата с крайния резултат. Според разпоредбата на чл.274, ал.3,т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.2, ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. От приложените към жалбата решения става ясно, че са дадени противоречиви разрешения на въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол върху решението на ОСЗГ /сега ОСЗ/ по спор за собственост, основаващ се на издадено вече положително решение на този държавен орган, по който спор страна е държавата чрез друг свой орган. При това положение е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по съществения за разглеждания случай правен въпрос. Приетото от въззивния съд е съобразено с ТР № 6/2006г., ОСГК относно пределите на косвения съдебен контрол върху решенията на съответния държавен орган за възстановяване собствеността на основание реституционните закони. Съгласно дадените разяснения в т.4 страната /ответник по иска за собственост/, която не е участвала в административното производство, не е обвързана от реституционното решение и то не задължително за нея. След като не е била легитимирана страна в реституционното производство, не разполага и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение по него, поради което и защитата срещу неговата незаконосъобразност, вкл.възражения по допустимостта на реституцията, може да бъде реализирана единствено в гражданския процес по материалноправния спор. След като обаче страната, оспорваща правата на собственика по реституция, е участвала в реституционното производство, тя е обвързана от административния акт, респ. от решението на съда, постановено в това производство. В тази хипотеза съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административния акт, след като се противопоставя на страна, която е била участник в административното производство – арг.чл.17, ал.2 ГПК /2007г./. В разглеждания случай искът е предявен от органи на държавата, които твърдят, че имотите са със статут на държавна собственост, а на тях им е предоставено правото на управление на държавната собственост, включващо правото да владеят имотите от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност. Ищците не предявяват самостоятелни права върху имотите, а упражняват тези права от името на държавата, съгласно ППЗДС. При това положение е правилен и законосъобразен изводът на въззивния съд, че държавата, която е била страна по реституционното производство в лицето на конкретния административен орган – ОСЗ, е обвързана от постановеното от съда решение по административното производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ. Оттук и предявеният отрицателен установителен иск, с който се отричат правата на общината, е недопустим. С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.03.2009г. по ч.гр.д. № 675/2009г. на Пловдивския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.