3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 177 гр. София 27.06.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело № 1610/2016г., за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Й. Л. Я. чрез процесуалния представител адв. И.А. е обжалвал въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 72 от 12.02.2016г. по ч. гр.д.№ 45/2015г. Частната жалба е подадена в срок срещу определение , с което се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото първоинстанционно определение и подлежи на разглеждане при условията на чл. 280 ал.1 ГПК. С обжалваното определение Бургаският апелативен съд е приел, че частната жалба, депозирана от Й. Л. Я. на 23.11.2015 г. против определение № 301/24.04.2015г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, е просрочена и правилно е била върната от първоинстанционния съд. Мотивите на апелативния съд са, че срокът за обжалване е започнал да тече на 04.05.2015 г., и е изтекъл на 11.05.2015 г. От служебната справка за движението на делото и обясненията на съдебния деловодител е установено, че в срока за обжалване не е постъпвала частна жалба против определението. На 08.05.2015 г , в Окръжен съд – Сливен е постъпил по пощата отговор на въззивна жалба по друго дело като копие от този отговор вх. № 2924/08.05.2015 г. е приложено по делото. От обясненията на съдебния деловодител установено, че на 08.05.2015 г. в деловодството на Сливенския окръжен съд от регистратурата не е получавана частна жалба по гр.д. № 52/2015 г . Правният въпрос, който поставя касаторът : Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото“ не е обуславящ, защото въззивният съд не е препратил към мотивите на обжалваното пред него определение, а е изложил собствени фактически констатации относно събраните от окръжния съд доказателства, обсъдил е и представените пред него с частната жалба нови писмени доказателства и е отговорил на доводите в жалбата. Не е обуславящ за делото и правният въпрос : „Кога настъпва преклузията на чл. 266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респективно кога са налице изключенията, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради процесуални нарушения от първоинстанционния съд“, защото въззивният съд не е прилагал разпоредбата на чл. 266 ГПК. От значение за делото, както и за точното прилагане на закона с оглед спецификата на разглеждания случай е правният въпрос , доуточнен съобразно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК: „Може ли съдът да се произнесе по допустимостта на частна жалба от гледна точка на спазването на срока за обжалване, преди да получи всички данни, относими към датата на подаване на жалбата”, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По този правен въпрос, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: При изпращане на жалба по пощата, съществува риск от изгубването й или невъзможност да се разчете датата на пощенското клеймо. В този случай страната има задължение да докаже, че е спазила съответния преклузивен процесуален срок като представи документ, удостоверяващ датата на приемането й от пощенския оператор. При твърдение на страната, че е подадената от нея жалба е изгубена в съда или е неправилно администрирана, съдът следва да извърши необходимите служебни справки и да събере поисканите от страната доказателства като при необходимост й издаде съответните удостоверения ако доказателствата, за които се иска издаването им, имат значение за датата на подаване на документа по пощата. По основателността на касационната жалба. Частният жалбоподател е твърдял, че е обжалвал в срок определението на Сливенския окръжен съд № 301 от 24.04.2015г. по гр.д.№ 52/2015г. и е представил известие за доставяне на пощенска пратка, изпратена от пълномощника му адв. И.А. с пощенско клеймо от 08.05.2015г. при дата на връчване на определението – 04.05.2015г. Тъй като сроковете за подаване на жалби са преклузивни, за спазването им съдът следи служебно. В случая на представеното от жалбоподателя известие ясно личи поправка на номера на делото, за което се отнася пратката, поради което при спазване на разпоредбата на чл. 178 ал.2 ГПК апелативният съд е извършил служебна проверка на получените в съда книжа, подадени в срока за обжалване на определението по ч.гр.д.№ 52/2015г. на Сливенския окръжен съд. При тази проверка е установено, че на посочената от частния жалбоподател дата е постъпил отговор по жалба по друго дело . Според твърдението във върнатата частна жалба, заведена с вх.№ 501/21.01.2016г. , пълномощникът на ищеца по настоящото дело е изпратил в срока на обжалване на определението три пощенски пратки – 1. на 05.05.2915г. е подадена въззивна жалба срещу определение по гр.д.№ 52/2015г.; 2. на 07.05.2015г. е изпратен отговор на въззивна жалба по гр.д.№ 430/2014г.; 3. на 11.05.2015г. е изпратена молба с внесена държавна такса по г.д. № 386/2014г. Тъй като представеното известие , с което жалбоподателят удостоверява, че е изпратил жалбата , е доставено в съда на 08.05.2015 г. , няма основание да се приеме, че подаденият отговор на въззивна жалба по гр.д.№ 430/2014г. на 07.05.2015г. и доставен на 11.05.2015г. има връзка със спазване на срока за обжалване на прекратителното определение по гр.д.№ 52/2014г. Видно от обясненията на деловодителката и разпечатката от деловодната система за движението и постъпилите книжа по гр.д.№ 430/2014г. на Сливенския окръжен съд , отговор на въззивната жалба по гр.д.№ 430/2014г. е постъпил на 08.05.2015г. , което опровергава твърдението на жалбоподателя, че този отговор е доставен на 11.05.2015 г. и не е заведен в деловодството на съда, а частната жалба от 05.05.2015г. е заведена като отговор на въззивна жалба по гр.д.№ 430/2014г. Ето защо апелативният съд не е имал основание да извършва допълнителните справки, поискани в частната жалба за установяване на съдържанието на изпратените от пълномощника на жалбаподателя пощенски пратки, както и да извършва отново проверка дали се съхраняват пощенските пликове , с които са изпратени пратките. При администриране на подадената въззивна жалба, Сливенският окръжен съд е извършил цялостна проверка на твърденията на жалбоподателя , от която е установено с категоричност, че с представената от него обратна разписка не е подадена частна жалба по гр.д.№ 52/2014г. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 72 от 12.02.2016г. по ч. гр.д.№ 45/2015г. И ГО ОСТАВЯ В СИЛА. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: