3 Р Е Ш Е Н И Е N 431/11 гр. София, 13.01.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 5 / 2011 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Е. П. М. чрез пълномощника си адв.Я. е обжалвала въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 187 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 1292/2008г. , с което е обезсилено решението на Районен съд Разлог № 1336 от 29.01.2008г. по гр.д.№ 1942/2006г. и производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса спорът за границите към настоящия момент при възстановени земи в стари реални граници на различни лица представлява ли спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ или е административен спор, когато възстановената земеделска земя попада върху земя на друг заявител при кадастралното й заснемане. Констатирано е противоречие между решаващите изводи в обжалваното решение и определение чл.274 ал.3 ГПК № 335 от 30.07.2009г. по ч.гр.д.№ 185 /2009г. на ВКС, ІІ г.о . По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Благоевградският окръжен съд е обезсилил решението на Районния съд Р. № 1336 от 29.01.2008г. по гр.д.№ 1942/2006г. и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. В. съд е приел, че земеделската реституция за притежаваната от наследодателя на ищцата нива от 4 дка в м. „Г.” е приключила с възстановяване и заснемане на имота с пл. № 093001 от 3.616 дка. Обстоятелството, че реално на място не са възстановени 4 дка, не означава спор за право за разликата от 0.400 дка, за която е водено производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, приключило с уважаване на претенцията. Породеният спор е свързан с реалната идентификация на земеделската земя към настоящия момент, което е неотносимо към спора по чл.14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а към такъв по чл. 18д от ППЗСПЗЗ - относно заснемането на имота на място. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл.291 ал.1 т.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното: Спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ според разясненията в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК възниква, когато различни лица заявяват за възстановяване едни същи земеделски земи. Предмет на този иск е установяването правото на собственост към минал момент , релевантен за възстановяването на собствеността, а това е моментът на включване на земите в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации съответно неправомерното им отнемане. В редица случаи обаче при липса на твърдения за притежавани едни същи земи към минал момент, спорът се пренася към настоящия момент и се свежда до установяване на местоположението на подлежащите на възстановяване имоти по картата на възстановената собственост. В тази хипотеза аналогично на чл.53 ал.2 З., чл.26 ал.14 ППЗСПЗЗ предвижда, че спорът следва да бъде разрешен по общия исков ред, който е този по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ в случаите, когато са налице предпоставките за възстановяване на собствеността в стари реални граници. Това е така, защото макар спорът да се свежда до установяване на новите реални граници, той не се ограничава в рамките на административната процедура по изготвяне на одобрената карта на съществуващите или възстановими стари реални граници на земеделските земи , а е свързан и със собствеността на имотите към минал момент, тъй като възстановените граници трябва да съответстват на границите към момента на отнемане на собствеността. Споровете за собственост обаче не могат да се разрешават от административните органи, ето защо в тази хипотеза е допустим иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Само ако собствеността подлежи на възстановяване с план за земеразделяне, което предполага липса на идентичност между заявените и възстановените земи, спорът не е за материално право и искът би бил недопустим. В този смисъл е и последната практика по чл.291 ГПК – решение № 134 от 07.04.2010г. по гр.д.№ 813/2009г. на ВКС, ІІ г.о, решение № 288 от 26.05.2010г. по гр.д.№ 1145/2009г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 526 от 11.06.2010г. по гр.д.№ 1032/2009г. на ВКС, І г.о. , която и настоящият състав е възприел с определение № 128 от 29.03.2011г. по ч.гр.д.№ 53/2010г. С оглед изложението по чл.291 ГПК е основателен доводът в касационната жалба , че въззивният съд е бил длъжен да разгледа спора по същество, така както го е разгледал районният съд. При твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, че на ищците е възстановена ливада в м.”Г.” с площ от 0.4 дка при съседи собствен имот на Благо М. М., ливада на С. Н. Е. и нива на [община] , която при идентифициране на имота на място с оглед заснемането му е констатирано, че попада върху имот 093007 по картата на възстановената собственост на местност ”К.” в землището на [населено място] , възстановен на ответниците, въпреки, че тяхната наследодателка не е притежавала имот в съседство с този на ищците към момента на образуването на ТКЗС , е налице спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 26 ал.14 ППЗСПЗЗ. Без да бъде разрешен този спор, който е свързан с установяване местоположението на двата имота според старите им граници на картата на възстановената собственост, не би могла да приключи процедурата по възстановяване на собствеността по отношение на ищцата. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : Отменява въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 187 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 1292/2008г. и Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: