2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 370 гр. София, 15.08.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети август, 2023 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА С участието на прокурора от ВКП Б.ДЖАМБАЗОВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.709/23 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.44,ал.1 НПК. С разпореждане №181/27.07.23 г., постановено от съдия-докладчик при Военен съд-Пловдив, е прекратено съдебното производство по Н.Ч.Х.Д.186/23 г.по описа на същия съд и е повдигнат спор за подсъдност между него и РС-Асеновград. Прокурорът от ВКП изключително прецизно и обосновано изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е РС-Асеновград. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по производството, намери за установено следното: За да бъде разбрана тезата на настоящата инстанция, най-напред трябва да бъде проследена хронологията на процесуалната действителност в контекста на процесната процедура. И така, в открито съдебно заседание на 21.06.23 г. РС-Асеновград е обединил Н.Ч.Х.Д.296/23 г., образувано пред него по тъжба на З. Л., против подсъдимите А. Т. и Т. Ф. и Н.Ч.Х.Д.297/23 г. по описа на същия съд, образувано срещу същите лица по тъжба на Е. Л., като е постановил производството да се води под номер 297/23 г.като наказателно дело от частен характер за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.4 вр.чл.130,ал.2 вр. чл.20, ал.2 и ал.1 НК. Този съдебен акт не подлежи на контестиране от никоя страна. Същевременно, в същото заседание защитникът на подсъдимия Ф. е заявил, че подзащитният му е военнослужещ в поделение ***** Кр., напомняйки разпоредбата на чл.396,ал.1 и ал.2 НПК, съгласно която делото се явява подсъдно на Военен съд-Пловдив. Във връзка с това изявление съдът е указал на съдебния секретар да извърши справка в ЕИСС за регистрираните трудови договори за подсъдимия Ф., като при нужда се изготви справка от съответния служител при РС-Асеновград в НАП. Поради невъзможност да бъде извършена служебна справка в НАП относно регистрираните трудови договори на дееца Ал.Ф., същият е помолен от съда да представи служебен документ. По предоставена от него служебна карта е установено, че тя е издадена от командира на военно формирование ***** Кр. и става ясно,че лицето е назначено със звание Редник-3 клас в това поделение. Само на основание служебната карта, без да бъдат направени каквито и да са други справки, съдът е прекратил съдебното производство, намирайки основанията по чл.396,ал.1 НПК, и е изпратил делото за разглеждане на Военен съд-Пловдив. Образувано е Н.Ч.Х.Д.186/23 г.по описа на последния. С разпореждане №181/27.07.23 г. съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал препирня за подсъдност по реда на чл.44,ал.1 НПК. В мотивировъчната част на разпореждането са заложени следните аргументи /обобщено казано/: първо, не се разрешава по категоричен начин по документите по производството въпроса с това А. Ф. да е военнослужещ /няма направено дори и ксерокопие на представената от него служебна карта/; второ, в съобразие с постановките по делото М. срещу България на ЕСПЧ по жалба №1230/17 г., по което е постановено решение на 28.11.19 г., не е установено наличие на изключителни обстоятелства, които да оправдаят съденето на цивилен гражданин /втория подсъдим/ от военен съд. ВКС се солидаризира с позицията на съдията-докладчик от Военен съд-Пловдив, приета и доразвита откъм съображения от представителя на ВКП в неговото становище. Макар и да е имал някакви първоначални установъчни данни, РС-Асеновград не е предприел дължими действия, в резултат на които да се констатира по несъмнен начин твърдяното от защитата на подсъдимия Ф. качество на военнослужещ на последния- например, като се набави актуална информация, която да бъде опредметена в процесното дело, от съответното поделение дали той е на редовна военна служба там, предвид представената от него служебна карта. Това е задължение на първия съд, пред който най-напред се поставя на процедурно обсъждане, решаващо въпроса със съответната подсъдност, този въпрос. Впоследствие наистина е нужно да се преценят заложените в цитираното по-горе дело на ЕСПЧ предпоставки за изключителността на обстоятелствата за съдене на гражданско лице наред с военно такова, от военен съд. И ако за второто условие може да се допусне, че и военната юрисдикция би могла да се произнася със собствено становище, то за първото е нужна сигурност, която да предпостави необходимостта от изпращане на делото на компетентен военен съд. Водим от изложените съображения, Върховният касационен Съд, Второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА прекратеното Н.Ч.Х.Д.186/23 г.по описа на Военен съд-Пловдив, за разглеждане от РС-Асеновград. Копие от определението да се изпрати на председателя на Военен съд-Пловдив за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/