11 Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 16 декември 2021 година Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретаря…..….........Марияна Петрова...…..…и в присъствието на прокурора………….…….Кирил ИВАНОВ…….…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 1032 по описа за 2020г. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия С. И. С. срещу въззивно решение № 49 от 05.02.2020г., по внохд № 1229/19г. на Софийски апелативен съд, НО - 6 с-в. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че в нарушение на закона въззивната инстанция не е възприела тезата на подсъдимия, че е налице привидна идеална съвкупност между двете престъпления, в извършването на които е обвинен. Излагат се доводи, че е налице само едно престъпление по чл.248а от НК, който състав е „изключващ“ по отношение „изключения“ такъв по чл. 308, ал.1 от НК, което е задължавало съда да освободи подсъдимия от наказателна отговорност по чл.78а от НК и да му наложи административно наказание „глоба“. Твърди се, че подсъдимият не е осъществил състава на чл.248а от НК, тъй като законовото изискване е сведенията да бъдат истинни, а е без значение дали данните се дават от подсъдимия или друго лице. Дадената от него информация е била обективно вярна и е съответствала на действителността. Налице е според касатора основание за преквалифициране на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК, който състав от своя страна се намира в привидна конкуренция с този на чл.248а от НК и се поглъща от него. Счита на следващо място, че са налице предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществените отношения, охранявани от нормата на чл.248а, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, са били засегнати в минимална степен – липса на настъпили вредни последици, чисто съдебно минало на дееца, добри характеристични данни и възможност осъждането да попречи на подсъдимия да упражнява юридическа професия. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва превратното тълкуване на доказателствата относно: мястото на осъществяване на деянието, като се поддържа, че съставянето на инкриминирания документ е е приключило в офиса на банка ДСК; относно факта, че св. Б. сключила с подсъдимия договор за текущо потребление; че към момента на съставянето на документа трудовият договор на подсъдимия бил прекратен; че не е имал право да подписва инкриминирания документ. Такива съществени нарушения на процесуалните правила според касатора били допуснати и на досъдебното производство – подмяна на длъжностната характеристика на подсъдимия на чл.94 от ДП; липса на коментар на свидетелските показания на св. Г., че подсъдимият е имал право да подписва всякакви документи; „премълчаване“ от страна на прокуратурата, че подсъдимият е оттеглил искането за отпускане на кредит; нарушения на процесуални правила, свързани с упражняване на правото на защита – отказ за отвод на прокурора Б., който бил зависим и изпълнявал поръчки на Камарата на ЧСИ, което обстоятелство предходните инстанции игнорирали; отказ на първоинстанционния съд да удовлетвори искане за нанасяне на поправка в протоколи от съдебни заседания; че вещото лице Д. Г. дал невярно заключение, с което осъществил състав на престъпление аналогично на това, в което е обвинен подсъдимият С.. Настоява се алтернативно за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на подсъдимия; освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, като се приеме, че се касае за едно престъпление или делото се върне за ново разглеждане. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия – адв. М. Т. със същите аргументи, като се излагат и твърдения за осъществени престъпления от органи на досъдебното производство, лица от камарата на ЧСИ и вещото лице, извършило графическото изследване на документа. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Счита, че възраженията на подсъдимия са обсъдени във въззивното решение и на тях е даден отговор. Осъществените от подсъдимия две престъпления прокурорът намира, че са доказани. Моли за оставяне на решението на апелативния съд в сила. В последната си дума подсъдимият С. моли да бъде оправдан или делото се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 127 от 15.05.2019 г. по нохд № 4353/18 г. Софийски градски съд – НК, 11 с-в е признал подсъдимия С. И. С. за виновен за това, че на 20.07.2016г., в [населено място], [улица], ет.4, в сградата на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, съставил неистински официален документ - „Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“ от същата дата, привидно издаден от А. Х. Г. - административен секретар на КЧСИ, с цел да бъде използван пред банка „ДСК“ ЕАД, Клон „Д.“, при кандидатстване за кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв. , поради което и на основание чл. 308, ал. 1, вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. чл. 42а ал.2 т.1-2 вр. чл.42б ал.1-2 от НК му е наложил наказание „пробация“ за срок от шест месеца, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Със същата присъда е признал подсъдимия С. И. С. за виновен за това, че на 22.07.2016г., [населено място], [улица], в банка „ДСК“ ЕАД, клон „Д.“, за да получи кредит за текущо потребление от Банка „ДСК“ ЕАД в размер на 10 000 лв., на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Правила за предоставяне на кредити за текущо потребление на граждани на банка „ДСК“ ЕАД, представил пред А. Р. Б. - служител на банка „ДСК“ ЕАД, на длъжност „СБО“, неверни сведения, посочени във формуляр „Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“ от 20.07.2016г., а именно: - че работодателят КЧСИ бил запознат с обстоятелството, че С. И. С. на длъжност „системен администратор електронни регистри“ при КЧСИ кандидатства пред банка „ДСК“ ЕАД за кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв. - че работодателят КЧСИ бил уведомен, за това, че вземанията по трудовото правоотношение на С. И. С., били предмет на залог в полза на банка „ДСК“ ЕАД, за обезпечаване на кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв. и - че работодателят КЧСИ бил съгласен да изплаща трудовото възнаграждение на С. И. С. по негова конкретно посочена банкова сметка в банка „ДСК“ ЕАД до погасяване на кредита за текущо потребление, поради което и на основание чл. 248а, ал. 1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. чл. 42а ал.2 т.1-2 вр. чл.42б ал.1-2 от НК му е наложил наказание „пробация“ за срок от шест месеца, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на С. И. С. общо наказание „пробация“ за срок от шест месеца, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на разноските по делото. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 1229/19г. на Софийски апелативен съд, НО – 6 с-в. С решение № 49 от 05.02.2020г., въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 247, ал. 1 от НПК, намери следното: Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Направените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила следва да бъдат разгледани на първо място, тъй като правилното приложение на закона е в пряка зависимост от законосъобразното провеждане на процесуалните действия, послужили при установяването на релевантните за делото факти. Обстоятелството, че св. Б. е вписала в инкриминирания документ в графа IBAN номера на банковата сметка на подсъдимия С., е прието като факт както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Твърдението на касатора, че този юридически факт бил неправилно оценен и налагал извод от фактическа страна, че съставянето на документа е „приключено“ в офиса на банка ДСК ЕАД, няма как да бъде споделено. С изписването на текста и полагането на подпис от неговия автор, изготвянето на документа е приключено. Дописването на текст от трето лице във вече изготвен и подписан документ не „завършва“ изготвянето на документа, а би могло да представлява подправка на документ, ако промяната в съдържанието на документа не съответства на волята на лицето, което е негов автор. В случая с изписването на номера на банковата сметка от страна на св. Б. не е внесена поправка, която да се отразява по същество на съдържанието, поради което не би могло да се третира като подправка на документ. Твърдението, че доказателствата по делото били тълкувани превратно и по делото липсвал сключен договор за отпускане на кредит между подсъдимия и банка ДСК ЕАД, не съответства на действителното положение. На л.47 от ДП е приложен договор за кредит за текущо потребление, сключен на 22.07.2016г., между А. Р. Б. в качеството й на и.д. мениджър СБО като кредитор и С. И. С. като кредитополучател. Подписите на кредитора са налични на две от страниците на договора, а тези на кредитополучателя се намират и на трите му страници. На последната страница на договора е отбелязано, че подписът на кредитополучателя е положен в присъствието на Б.. Не е налице превратно тълкуване на факти относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение между подсъдимия и Камарата на ЧСИ. В решението на апелативния съд (л.86) е прието, че на 18.07.2016г. е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с подсъдимия, считано от 01.08.2016г., което е видно от текста на същата заповед, приложена на л.37 от ДП. Обстоятелствата, вписани в инкриминирания неистински документ – че работодателят бил запознат с намерението на подсъдимия да изтегли потребителски кредит в размер на 10 000лв.; че работодателят е запознат с изискването вземанията по трудовото възнаграждение на С. С. да са предмет на залог в полза на банка ДСК ЕАД за обезпечаване на кредита и че работодателят е съгласен да изплаща трудовото възнаграждение на С. по негова посочена сметка в банка ДСК ЕАД, са очевидно неверни, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установява, че работодателят КЧСИ не е бил уведомен за намерението на подсъдимия да сключи договор за потребителски кредит. Не е налице и превратно тълкуване на факти относно обстоятелството дали подсъдимият е имал право да подпише от името на КЧСИ инкриминирания по делото документ. В тази насока инстанционните съдилища са ценили показанията на свидетелите Д. – председател на КЧСИ и Г. – административен секретар, депозирани пред градския съд. Св. Д. е удостоверил, че по закон камарата се представлява от председателя, а административният секретар има правомощия в административно - стопанската дейност (л.101 от нохд № 4353/18г.). В показанията си св. Г. е заявила, че документи от името на камарата са подписвани от председателя, от нея и от юрисконсултите за дейностите за които са упълномощени. Подсъдимият, предвид заеманата от него длъжност системен администратор, е можел да подписва единствено справките, които издава централен регистър на длъжниците, а при кореспонденция с институциите – съд, прокуратура, полиция, съпроводителните писма към тези справки са подписвани също от свидетелката Г. (л.108 – л.109 от нохд № 4353/18г.). Тезата на подсъдимия, че след като е подписвал и други изходящи документи по устно упълномощаване, то не е имало пречка да подпише и съгласието от името на работодателя е очевидно несъстоятелна. От една страна тя не кореспондира с посочените свидетелски показания, но по - важното в случая е, че документът, удостоверяващ знанието и съгласието на работодателя да удържа суми от трудовото възнаграждение на подсъдимия за погасяване на кредита, е можел да бъде издаден от физическо лице, което по закон или изрично упълномощаване е могло да представлява организацията – работодател. Такива лица са били председателят на КЧСИ по закон и административният секретар Г., съгласно приложените на л. 98 – л.100 от ДП пълномощни от председателя на КЧСИ. Доказателства за предоставена представителна власт на С. С. по отношение на КЧСИ в делото не се съдържат, а това не се твърди и от касатора. Впрочем обстоятелството, че подсъдимият не е могъл да дава съгласие от името на работодателя е било съзнавано и от самия него, тъй като е положил подпис върху документа от името на св. Г., а не от свое име. Приложената на л.94 от ДП длъжностна характеристика на системен администратор „First line support“ електронни регистри е заверена на всяка страница като „вярно с оригинала“ и подпис от административния секретар на КЧСИ А. Г.. Тъй като се касае до заверено копие на официален документ, не е налице основание същият да бъде изключен от доказателствата по делото, още повече, че с жалбата не се оспорва верността на отразеното в него. В този смисъл не е налице допуснато процесуално нарушение от съдилищата при събирането и оценката на доказателствата. Евентуално извършена подмяна на документи на ДП е обстоятелство, което подлежи на проверка от компетентните разследващи органи, не в рамките на това производство. Доводите за нарушение на чл.6 на КЗПЧОС се обвързват със задължение на съда да излага мотиви към своите решения. В оплакването се изтъква, че апелативният съд не се е обосновал аргументирано предвид „всички събрани по делото доказателства и недопуснати за събиране от съда и несъбрани от досъдебното производство и прокурора и които поради изтичане на сроковете същите са унищожени по вина на прокуратурата“. Не се сочи в какво се изразява липсата на аргументация относно събраните доказателства. Пред апелативния съд са били направени и отхвърлени искания за допускане на доказателства за наличностите по банковите сметки на подсъдимия с оглед на данни за извършено от други лица пране на пари, което съдът е намерил за неотносимо към производството; искането за разпечатки на телефонни разговори между подсъдимия и банка ДСК ЕАД е било отхвърлено поради изтичане на срока по чл.251б от ЗЕС за съхранението им и отхвърлено искането за назначаване на експертиза дали са извършвани компютърни манипулации в масива на Камарата на ЧСИ. В практиката си ВКС многократно е утвърдил разбирането, че съдът не е задължен да уважи всички доказателствени искания на страните, а само онези от тях, отнасящи се до обстоятелствата по чл.102 от НПК (в същия смисъл р. № 520/07.01.1999г. по н.д. № 372/98г. на I н.о.; р. № 145/08.07.2019г. по н.д. № 534/19г. на II н.о.; р. № 9/02.07.2019г. по н.д. № 993/18г. на III н.о.; р. № 233/11.12.2018г. по н.д. № 869/18г. на I н.о. и др.). Евентуално осъществено пране на пари и разследване на дейността на КЧСИ са обстоятелства извън предмета на доказване по конкретното дело, поради което отказът на въззивния съд да събира доказателства в тази насока е законосъобразен. Що се отнася до доказателства, които са били унищожени, те няма как да бъдат събрани и съответно обсъдени от въззивната инстанция, поради което твърдението за допуснато съществено нарушение в този смисъл се явява неоснователно. Твърдението за липса на мотиви от страна на въззивния съд относно не приемането от страна на първата инстанция на отвод на прокурор Б. не може да бъде споделено. Такива са изложени на л.88 от въззивното решение, като съдът се е солидаризирал с аргументите на градския съд, че по делото няма данни за нерегламентирани контакти на посочения прокурор с КЧСИ, а декларираните от него доходи в имуществената му декларация не са обстоятелство, отнасящо се до правата и интересите на подсъдимия. В случаите, когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, не е задължена да ги преповтори. Възраженията за недопуснати поправки в протоколи от съдебни заседания на първоинстанционния съд са били предмет и на въззивната жалба и на тях е даден отговор на л.87 (гръб) от мотивите на въззивното решение. Искането за поправка в протокола от съдебно заседание, проведено на 15.11.2018г. е оставено без уважение поради липса на конкретни доводи в какво се изразяват разминаванията между казаното от страните и отразеното в протокола. Искането за поправка в протокол от съдебно заседание, проведено на 15.01.2019г., изготвен на 21.01.2019г., е оставено без уважение, тъй като е постъпило на 31.01.2019г., извън срока по чл.312, ал.1 от НПК. При така установените обстоятелства, правилно въззивната инстанция е отхвърлила възраженията за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуални правила във връзка с постановените откази за поправка на протоколите. Твърденията за липса на мотиви относно анализа на доказателствата от страна на градския съд са били предмет на въззивната жалба. Те са отхвърлени от въззивната инстанция, която е изложила и собствен убедителен анализ на наличните доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и заключението на графическата експертиза (л.88 - л.89 от мотивите). В този смисъл възражението в касационната жалба, че САС не е коментирал доказателствата по делото, е неоснователно. Неоснователни на следващо място са и съображенията, че експертът Д. Г. е изготвил невярно заключение, с което е осъществил същото престъпление, в извършването на което е обвинен подсъдимият С.. От принципна гледна точка следва да се отбележи, че даването на невярно заключение от страна на вещо лице осъществява състава на чл.291, ал.1 от НК, а не този на чл.308, ал.1 от НК. В конкретния случай експертът Г. е депозирал заключение на ДП, което е поддържал и пред първоинстанционния съд. На въпрос от страна на съда е уточнил, че номерът на IBAN-а в инкриминирания документ е възможно да не е изписан от С.. При изготвянето на експертно заключение вещите лица дават отговор на поставените им от съответния орган задачи. Видно от постановлението за назначаване на експертизата на ДП, предмет на изследване е бил ръкописният текст в съгласието на работодателя; положените подписи и печати в същия документ; ръкописният текст в искането за отпускане на кредит за текущо потребление и положения подпис в същия документ; ръкописния текст и положените подписи в декларация приложение № 2 и декларация за предоставяне на преддоговорна информация. Конкретна задача относно изследване на изписването на цифрови обозначения в посочените документи не е била поставяна на експерта. Липсата на писмено заключение по този въпрос не представлява пропуск в доказателствата, доколкото в тази насока показанията на св. Б. са останали неопровергани от други доказателства. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК В нормата на чл.23, ал.1 от НК са уредени случаите на осъществени от едно лице множество престъпления, преди да е имало постановена влязла в сила присъда за което и да е от тях. В тази насока цитираната разпоредба очертава две основни хипотези - когато с едно деяние са осъществени съставите на няколко престъпления или едно лице е извършило няколко отделни престъпления. И при двете хипотези е налице съвкупност от престъпления, като според правната теория в първия случай е налице идеална съвкупност, а когато престъпленията са отделни, съвкупността е реална. Оплакването за противоречие между съдебните актове на инстанционните съдилища, които приели наличието на съвкупност от престъпления и постановлението за привличане на подсъдимия С. като обвиняем за отделни престъпления, е очевидно несъстоятелно, тъй като изложените от съдилищата мотиви са за осъществени от подсъдимия две отделни престъпления при условията на реална съвкупност. Тезата в жалбата, че между престъпленията по чл.308, ал.1 и чл. 248а, ал.1 е налице привидна идеална съвкупност не може да бъде споделена. Както е известно от теорията, т.нар. привидна идеална съвкупност е налице тогава, когато деянието привидно осъществява няколко престъпни състава, които се намират в съотношение на специалност, субсидиарност или поглъщане. Обект на наказателно правна защита по чл.308, ал.1 от НК е законоустановеният ред за създаване на документи. Престъплението е на формално извършване – със съставянето на документа и полагането на подпис от лице, което е различно от посоченото като негов автор и при наличието на специална цел – документът да бъде използван, престъплението е довършено. Без значение за съставомерността по посочения текст от НК е дали впоследствие деецът ще използва вече създадения неистински официален документ. Нормата на чл.248а от НК защитава обществените отношения, свързани с правилното функциониране на кредитната система. Престъплението по този текст е също такова на формално извършване – с факта на предоставянето на неверните сведения за получаване на кредит, престъплението е довършено. Обстоятелството дали впоследствие е отпуснат, получен или усвоен кредит е ирелевантно да съставомерността на престъплението. Съпоставката между двата текста налага извод, че кръгът защитавани обществени отношения е различен. Изпълнителните деяния на двете престъпления също са различни – нормата на чл.308, ал.1 от НК инкриминира престъпното създаване на документ, докато тази на чл.248а от НК предвижда наказателна отговорност за предоставянето на неверни сведения за получаване на кредит, които сведения също може да са обективирани в документ. Цитираното от подсъдимия р. № 407 от 24.11.2015г. по н.д. № 1176/15г. на I н.о. е неотносимо към настоящия казус, тъй като визира привидната конкуренция между съставите на чл. 316 и чл.248а от НК относно ползването на документ, в който се съдържат неверни сведения, при получаване на кредит. Предвид изложеното доводите в жалбата, че съставът на престъплението по чл.248а от НК може да бъде „изключващ“ приложението на чл.308, ал.1 от НК, не могат да бъдат възприети. Неоснователно на следващо място е твърдението, че са налице основания за преквалифициране на осъщественото от подсъдимия престъпление по чл.308, ал.1 в такова по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК. Престъпният състав на чл.316 от НК е субсидиарен по отношение на предходните състави на документни престъпления и предвижда носенето на наказателна отговорност за ползване на неистински, преправен или с невярно съдържание документ само когато от дееца не може да бъде търсена наказателна отговорност за самото съставяне на документа. Тъй като съгласно приетите факти е установено авторството на неистинския официален документ в лицето на подсъдимия С., същият следва да носи наказателна отговорност за неговото съставяне по чл.308, ал.1 от НК, което изключва приложението на чл.316 от НК. Изложените доводи, че предоставените от подсъдимия сведения пред банка ДСК ЕАД били обективно верни, поради което не бил осъществен съставът на чл.248а от НК, са неоснователни. Съгласно установените от инстанционните съдилища фактически обстоятелства, ръководството на КЧСИ не е било уведомено за намеренията на подсъдимия С. да кандидатства за потребителски кредит и не е давало съгласие да учреди залог върху трудовото му възнаграждение в полза на банката и да удържа от суми от месечното му трудово възнаграждение до погасяване на кредита. Така посочените обстоятелства са очевидно неверни, още повече, че работодателят не би могъл да се задължи да удържа суми от трудовото възнаграждение на подсъдимия до погасяване на кредита, при положение, че е била издадена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.08.2016г. Доводите, че осъщественото от подсъдимия само формално осъществява състава на престъпление, но обществената му опасност е явно незначителна са били изложени както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба и на тях е даден отговор. Изложените от съдилищата аргументи се споделят от касационния съд и не е необходимо да бъдат повтаряни. В допълнение следва да се отбележи, че са осъществени две престъпления при условията на реална съвкупност и засягащи различни обекти на наказателно правна защита, поради което обществената опасност на извършеното не е явно незначителна. Правилно съдилищата са приели, че в случая не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Обстоятелството, че подсъдимият е реализирал съставите на две умишлени престъпления от общ характер, представлява пречка съгласно чл.78а, ал.7 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание. На възраженията за невярна оценка на доказателствата, довела до неправилен извод, че двете обвинения срещу подсъдимия са доказани, касационният съд няма как да даде отговор. При анализа и оценката на доказателствата, както бе посочено по – горе, не са допуснати процесуални нарушения, което представлява гаранция за формалната правилност на изграждане на вътрешното съдийско убеждение. Съответствието между събраните доказателства и изводите на съдилищата от фактическа страна се отнася до обосноваността по същество на съдебните им актове, която не може да бъде проверена в касационното производство, тъй като необосноваността не е касационно основание. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК Както в жалбата, така и в заседанието на касационния съд от страна на подсъдимия и неговата защита не се излагат аргументи относно явната несправедливост на наложеното наказание, на които касационната инстанция да даде съответен отговор. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49 от 05.02.2020г., по внохд № 1229/19г. на Софийски апелативен съд, НО - 6 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.