Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 29 юни 2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 445/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Б., защитник на подсъдимата М. М., срещу въззивно решение № 11 от 27.01.2012г. на Апелативен съд- Велико Търново, постановено по внохд № 356/11г. В жалбата и допълнението към нея, се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение, респективно първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимата, тъй като са налице предпоставките на чл.15 от НК. Също така се възразява и за необоснованост на въззивния акт. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че въззивният съд е направил верни правни изводи. Счита, че не са налице основания за оправдаване на подсъдимата, тъй като извършеното не е случайно деяние. Адвокат Б., защитник на подсъдимата поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване. Твърди, че посочените нарушения на пътните правила са формални, като двете улици не са еднозначни, както е приел съдът. Поддържа теза, че по делото не са събрани убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза и постановената присъда е необоснована. Моли за приложението на чл.15 от НК. Частните обвинители Д. Г. и Е. Г., редовно призовани , не се явяват. Не се явява и повереникът им адв.Н., редовно призован. Подсъдимата М. М., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 63 от 04.05.2011г., постановена по нохд №197/11г., ОС-Велико Търново е признал подсъдимата М. Н. М. за виновна в това, че на 17.06.2007г. в с.Самоводене, при управлението на МПС-л.а. “Фолксваген Голф ІІ” с ДК № ВТ 64 42 АН, е нарушила правилата за движение- чл.47 и чл.48 от ЗДП и по непредпазливост е причинила смъртта на С. Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, б.”Б” от НК й е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на подписване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100часа за срок от една година. На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивна присъда № 181 от 04.07.2011г., постановена по внохд №176/11г., Великотърноският апелативен съд е отменил горепосочената присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимата М. за невиновна в извършване на инкриминираното й престъпление по чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал. С решение № 425 от 11.11.2011г., ВКС, НК-ІІ н.о. е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане на АС- Велико Търново. С решение № 11 от 27.01.2012г., постановено по внохд №356/11г., АС-Велико Търново е изменил първоинстанционната присъда в частта досежно наказанието, като е отменил пробационната мярка-полагане на безвъзмезден труд в размер на 100часа за една година.В останалата част присъдата е била потвърдена. 1.По отношение твърдението за необоснованост на атакувания съдебен акт. Този довод не може да бъде предмет на разглеждане от настоящата инстанция, тъй като необосноваността не е сред касационните основания, визирани в НПК. 2.По отношение твърденията за нарушение на материалния закон. Не е налице основание да се приема, че настъпилото ПТП, причинило смъртта на С. Г., е резултат на случайно деяние, поради което липсва виновно поведение на подсъдимата и тя да бъде оправдана на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Първото условия , според чл.15 от НК за невиновно поведение е задължението водачът да се съобрази с определени предписания на правилата за движение при управление на МПС, за да не е длъжен да предвижда настъпването на възможни общественоопасни последици. Следващо условия за приложението на чл.15 от НК е да са налице обстоятелства, при които водачът да е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. По делото е безспорно установено, че ул.„Стефан Стамболов”, по която се е движел автомобилът, управляван от подсъдимата и ул.”Крайбрежна”, по която се е движела с велосипед пострадалата, образуват кръстовище в районна на което е станало ПТП. Двете улици са равнозначни пътища по смисъла на ЗДП, независимо, че същите по ЗУТ имат различен клас, предвид техническите им характеристики. Кръстовището, което те образуват не е било сигнализирано с пътни знаци, което предопределя преминаването му да става при спазване от страна на водачите на разпоредбата на чл.48 от ЗДП, а именно преминаване с предимство на превозното средство, което се намира или приближава от дясната страна. Също така е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е управлявала МПС със скорост от 37,6км., която независимо, че е разрешена не й е позволявала да спре и да пропусне пострадалата, имаща предимство.Тези действия на подсъдимата са в нарушение на правилата по чл.47 от ЗДП, изискващи водачите на ППС при приближаване на кръстовище да управляват автомобила със скорост, с която при необходимост да могат да спрат и пропуснат участниците, движещи се с предимство. От изложеното е видно, че подсъдимата сама се е поставила в положение да управлява МПС в нарушение на законовите разпоредби, поради което не може да претендира, че не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици.Възможността да се ползва от нормата на чл.15 от НК и да бъде оправдана би съществувала само в случай, че тя е управлявала автомобила правомерно. Неоснователни са възраженията в жалбата, че става въпрос за формални нарушения на правилата за движение. Без значение са субективните възприятия на жителите на с.Самоводене за начина, по който е регулирано процесното кръстовище и по-точно, че движещите се по улица "Стефан Стамболов"са с предимство.Правилата за движение в ЗДП и ППЗДП са категорични за начините, по които става преминаването през регулираните по различен начин кръстовища и след като подсъдимата притежава правоспособност да управлява на МПС, е била длъжна да ги спазва. Некоректно е твърдението в жалбата, че аргументите на съда по приложението на чл.55 от НК са в полза на тезата, поддържана от подсъдимата и защитата й. Предвид горното, касационната инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон с отказа си да приложи нормата на чл.15 от НК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че са изпълнени указанията, дадени с отменителното решение на ВКС. 3.По отношение доводите за несправедливост на наказанието. Независимо, че те се поддържат във връзка с предходното касационно основание, настоящият състав намира, че наложеното на подсъдимата наказание-лишаване от права, е явно несправедливо. Въззивният съд е отчел липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на многобройни смекчаващи, поради което е приел за правилна дейността на първата инстанция по индивидуализация на наказанието при условията на чл.55 от НК. В рамките на извършената самостоятелна преценка на значимите за определяне на наказанието обстоятелства, въззивният съд правилно и съответно с целите по чл.36 от НК е аргументирал тезата си, че следва да отмени наложената пробационна мярка- безвъзмезден труд в размер на 100часа за една година. Независимо от това преценявайки комплексно степента на обществена опасност на конкретното деяние, както и тази на подсъдимата, настоящият състав намира, че санкционната част на присъдата все още е в параметри, сочещи на явна несправедливост. Данните за липсата на предходни нарушения на правилата за движение, поведението на подсъдимата след инцидента/сигнализирала е компетентните органи/, процесуалното й поведение през цялото време на процеса, а също така отчитайки фактори от действителността, свързани с характеристиките и състоянието на двете улици в районна на инцидента/без това да променя изводите, касателно виновното поведение на подсъдимата/, наред с останалите смекчаващи обстоятелства, дават основание да се приеме, че специалната превенция в насока на предотвратяване на бъдещи нарушения на правилата за движение от подсъдимата при управление на МПС, не изисква същата да бъде лишавана от това свое право. Наложеното й наказание пробация е достатъчно за постигане на генералната и специална превенции. Ето защо, касационната инстанция намира, че на основание чл.55, ал.3 от НК не следва да се налага по-лекото наказание, което законът предвижда като кумулативно на лишаването от свобода, а именно лишаване от правоуправление. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде изменено, като се отмени наложеното на подсъдимата наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Водим от горното ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 11 от 27.01.2012г., постановено по внохд № 356/11г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, като на основание чл.55, ал.3 от НК ОТМЕНЯ наложеното на основание чл.343г от НК на подсъдимата М. М. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: