Р Е Ш Е Н И Е № 569 гр.София, 09 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1741/2012 година Задочно осъденият Ю. И. Н. е отправил до ВКС искане (макар и да го е нарекъл „жалба”) по реда на глава тридесет и трета от НПК във връзка с осъждането му от Казанлъшкия районен съд. Районният съд с присъда № 61а от 26.V.2008 год. по нохд № 734/2007 год. е признал Ю.Н. за отговорен, че е извършил в периода 4 – 9.ІІ.2007 год. кражба от К. Д. на вещи за общо 585 лева – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7, във вр. с чл.194, ал.1, 28, 26 и 63 НК (още защото е извършил кражбата продължавано, с взлом и повторно, а също така и защото тогава е бил непълнолетен), за което Н. е наказан с лишаване от свобода за 1 година. Присъдата е и за групирането в същия размер на това наказание с наказанията по предишни присъди на осъдения. Съдебният акт е влязъл в сила без да бъде проверяван в следваща съдебна инстанция. В отправеното сега за първи път искане („жалба”) осъденият обяснява защо е станало така, че осъждането му е задочно, твърди, че това е извършено незаконосъобразно и настоява за ново разглеждане на делото в първата инстанция. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а участващият прокурор го преценява като основателно. Върховният касационен съд намери искането за основателно. Даже да се приеме, че задочното производство в КРС е било проведено според всички изисквания на действащия по онова време чл.269 НПК, сега действащият специален ред за възобновяване на наказателните дела държи сметка за още едно изискване, произтичащо както от други разпоредби в НПК, така и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ДВ, бр.80/1992, с последващи изменения и допълнения). Става дума за изискването да бъде установено, че осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство н е с е е у к р и л от по-нататъшното разглеждане на делото и по този начин именно д а е и з р а з и л р е ш е н и е т о с и д а н е у ч а с т в а в н а к а з а т е л н о т о п р о и з в о д с т в о (вж. чл.423, ал.1 НПК). Защото ако само от търсенето и ненамирането на обвиняемия винаги се презюмира и неговото нежелание да участва по делото, това в някои случаи недопустимо би осуетило и неговото право на защита в проявленията му според чл.55 НПК или чл.6 КЗПЧОС (по-подробно за тази възможна последица за процесуалните права на обвиняемия вж. в р.788/07-ІІ, Бюл. 4/07). В сегашния случай ненамирането на осъдения Н. е станало за първи път в качеството му на подсъдим и във връзка с това е било прието, че още след приключване на досъдебното производство той е заминал за Република Гърция, което позволило на съда да се позове на чл.269, ал.3, т.3, б.”а” и „б” НПК в редакцията му към 26.V.2008 год. (вж. протокола на съдебното заседание от тази дата на л.59 от делото). Пред ВКС Н. също потвърждава заминаването си, но едновременно и обяснява, че е бил отведен в Гърция от майка си, а това според ВКС е достатъчно да обори презумпцията за укриване по смисъла на чл.423, ал.1 НПК, тъй като разделеното живеене на двамата дотогава и причината за него, освен че са били удостоверявани нееднократно при нередовните призовавания по делото, обясняват и защо спрямо непълнолетния тогава Н. е била взета мярката за неотклонение „надзор на инспектора при детска педагогическа стая” (чл.386, ал.1, т.3 НПК; не обясняват обаче защо съдът е преминал към най-тежката мярка без да изясни как съответният инспектор е изпълнил задълженията си по надзора?! – вж. ал.3 от разпоредбата). С оглед на изложеното ВКС е задължен не само да възобнови делото, по което е осъден Ю.Н., но и да се произнесе по мярката му за неотклонение съобразно чл.423, ал.4 НПК. В последната насока като подходяща продължава да се явява взетата преди мярка „задържане под стража”, тъй като понастоящем осъденият пребивава в затвора в изпълнение както на влязлата в сила присъда по делото, чието възобновяване е поискано, така на другите съдебни актове, групирани с нея. Ръководен от горното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 61а от 26 май 2008 год. по нохд № 734/2007 год. на Казанлъшкия районен съд с изключение на частта ѝ, в която са групирани, освен наложеното с нея наказание, и наказанията по други влезли в сила съдебни актове, и съответно на отменената част връща делото в съда за ново разглеждане. Потвърждава взетата по делото мярка за неотклонение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Евелина Стоянова Безспорно е, че подсъдимият не е бил уведомен по реда на чл. 254, ал. 4 НПК, че делото му може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, като не се разкрива тъкмо негово поведение (в рамките на възможните хипотези на чл. 423, ал. 1 НПК) да е причина за това. Поради това, наказателното дело следва да се възобнови, а постановената по него присъда отмени, но не частично, каквото е становището на мнозинството, а изцяло, защото порочно проведеното наказателно производство е в основата на решението на съда по всички въпроси по чл. 301, ал. 1 НПК. Подпис: