Р Е Ш Е Н И Е
№55
[населено място], 26.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6020 по описа за 2015 година и присъединеното към него ч.гр.д.№ 6019 по описа за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 1308 от 01.07.2015г. по гр.д. №1148/2015г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 6183 от 19.12.2014г. по гр.д. № 16145/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от М. А. М. срещу В. Р. А. иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на З. С. М. чрез намаляване до размер на 1/2 ид.ч. на извършеното с нотариален акт № 94, т.ІІ, д. № 328/1999г. на нотариус Я. Н. дарение в полза на ответника на недвижим имот, представляващ апартамент № 59 в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ 39,18 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 59 с полезна площ от 2,19 кв.м. и с 1,2735% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Касационната жалба е подадена от ищцата М. А. М. чрез пълномощника адв. Б.. Поддържа се, че решението е неправилно. Според касатора, при установените обстоятелства, че апартаментът - обект на дарението, извършено от наследодателката З. М., изчерпва цялото притежавано от нея имущество, то изискването на чл. 30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис не следва да се прилага. Извършеното дарение следва да се намали до размер на Ѕ част, колкото е запазената част на ищцата.
Ответникът по жалбата В. Р. А., действащ със съгласието на майка си Д. А., е представил писмен отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна.
С определение №480 от 23.12.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по решаващия за изхода на спора въпрос за приложението на чл. 30, ал.2 ЗН и за задължението на съда да обсъди наведените доводи и събраните доказателства, че извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане изчерпва наследството, поради което приемане на наследството по опис не е необходимо.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на извършено дарение. Ищцата е дъщеря на З. С. М., починала на 25.01.2005г. Н. е била собственик на апартамент в [населено място],[жк]и през 1999г. е го е прехвърлила чрез договор за продажба на ответника В. А., малолетен, действащ чрез своите родители. С влязло в сила решение от 05.04.2011г. по гр.д.№ 1262/2009г. на ВКС, ІVг.о., по иск на настоящата ищца против ответника е признато за установено, че продажбата е привидна и прикрива дарение. Въз основа на това е предявен настоящия иск за намаляване на дарението поради накърняване на запазената част от наследството.
Съдът е отхвърлил иска по съображения, че не е доказано от страна на ищцата приемане на наследството по опис, а същото се явява предпоставка за упражняване правото по чл. 30, ал.1 ЗН спрямо лице, което не е наследник по закон. Позовал се е на приетото в Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК, т.4, като е изтъкнал, че ответникът несъмнено не е сред определените от закона наследници. При този извод съдът е намерил за безсмислено обсъждане на останалите предпоставки за основателност на иска и на събраните доказателства.
Касационното обжалване е допуснато във връзка с тази последна част от мотивите на съда и по-конкретно поради необсъждането на наведения още в исковата молба довод, че апартаментът, обект на разпореждане от наследодателката, е единственото нейно имущество към момента на откриване на наследството, както и събраните в тази насока доказателства. Този отказ на съда несъмнено е в разрез със задължителната практика на ВКС относно задължението на съда по чл. 188 ГПК/отм./, сега чл. 235, ал.2 ГПК, да обсъди всички наведени от страните възражения и събрани доказателства, касаещи правно релевантни за спора факти и обстоятелства и да основе решението си на приетите за установени обстоятелства по делото. В този смисъл са: Решение № 27 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г., IV г.о., Решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II т.о., ТК, Решение № 331 от 19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ІV г.о. и др.
При тези констатации обжалваното решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението съдът изобщо не е обсъдил въведеното още с исковата молба твърдение, че апартаментът, обект на разпореждане от наследодателката, е единственото нейно имущество към момента на откриване на наследството, така че разпореждането изчерпва наследството. Първоинстанционният съд при разпределението на доказателствената тежест е посочил, че ответникът носи тежестта да установи, че има и други имущества в наследствената маса. В хода на делото са събрани доказателства за това обстоятелство: ищцата е представила справка от персоналната партида на наследодателката в Службата по вписванията-В., където няма данни за придобити имоти; ответникът е възразил, че наследодателката е притежавала движими вещи, но не е представил доказателства за това; изтъкнал е и че ищцата е участвала в доброволна делба на имущество; в отговор на това ищцата е обяснила, че извършената пред 2012г. доброволна делба касае друго наследство, открито след смъртта на З. М. и е представила удостоверение за наследници на баба си. При тези данни, след като не е установено наличие на наследствени имоти, то следва да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че дареният имот изчерпва наследството.
Въпросът за изискването на чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис е разрешен в Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, т.4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не е приложимо за универсално завещателно разпореждане. По реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. № №825/2012г. на ІІ г.о., в което е прието, че нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство; хипотезата е аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание - и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.29 ЗН, съставляваща размера на запазената част.
Горното разрешение следва да се приложи и за настоящия спор, който се развива при същата фактическа обстановка. След като е установено, че наследодателката се е разпоредила в полза на ответника с единственото си имущество, то това е равнозначно на универсално разпореждане, за което няма да е приложимо изискването на чл. 30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис. Ищцата е наследник с право на запазена част, чийто размер съгласно чл.29, ал.1 ЗН е 1/2. Възстановяването на запазената част следва да се извърши без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН, направо в дроб, равняваща се на запазената част.
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 30, ал.1 ЗН е основателен и следва да бъде уважен като се намали извършеното дарение с Ѕ, колкото е размера на запазената част и тя да се възстанови на ищцата. Обжалваното въззивно решение, с което искът е отхвърлен, подлежи на отмяна с постановяване на ново решение за уважаване на претенцията.
При този изход на спора ищцата има право на сторените разноски за водене на делото в трите инстанции, за държавни такси и адвокатско възнаграждение, които възлизат на 1750лв.
С определение № 344 от 23.12.2015г. към настоящето производство е присъединено и това по ч.гр.д. № 6019/2015г. на настоящия състав на ІІ г.о. Частното производство е образувано по жалба на М. М. срещу определението на Варненски окръжен съд № 3394 от 29.09.2015г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отказано намаляване на разноските, които с въззивното решение са поставени в нейна тежест. Тъй като с решението по касационната жалба въззивното решение е отменено и спорът е решен в полза на М. М., то тя не дължи разноски - нито тези посочени в първоинстанционното решение, нито присъдените с въззивното такова. Напротив, в нейна полза са дължими разноски, които се присъждат с касационното решение. Поради отмяната на въззивното решение, включително в частта за разноските, поставени в тежест на М. М., то за нея понастоящем липсва интерес да обжалва определението по чл. 248 ГПК, с което се отказва намаляване на разноските, които е била осъдена да заплати. Затова частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 1308 от 01.07.2015г. по гр.д. №1148/2015г. на Варненски окръжен съд и вместо него постановява:
ВЪЗСТАНОВЯВА на М. А. М. от [населено място], [улица] запазената й част от наследството на нейната майка З. С. М., като НАМАЛЯВА с Ѕ /една втора/ част извършеното от нея дарение с нотариален акт № 94, т.ІІ, рег.№ 4855, д. № 328/1999г. на нотариус № 011, в полза на В. Р. А., ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на майка си Д. Ж. Р.-А., двамата от [населено място], [улица], ет.5, ап.5, на следния недвижим имот: апартамент № 59 в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ 39,18 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 59 с полезна площ от 2,19 кв.м. и с 1,2735% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА В. Р. А., ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на майка си Д. Ж. Р.-А., да заплати на М. А. М. направените разноски за водене на делото в три инстанции в размер на 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. А. М. против определение № 3394 от 29.09.2015г. по гр.д. № 1148/2015г. на Варненски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Решението е окончателно, а в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба, актът представлява определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |