Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 11.04.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1018/2021 година


Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Деметра 2020” ЕООД, [населено място] срещу определение № 12041 от 17.11.2020 г. по т. д. № 5865/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за допълване на постановеното по делото решение № 11883 от 20.08.2020 г., като му бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 3 381.20 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да му присъди разноски за разглеждане на делото пред първата инстанция по съображения, че липсва изрично заявено искане за това. Подробно аргументира становището, че петитумът на подадената от него въззивна жалба за цялостна отмяна на първоинстанционното решение имплицитно съдържа и искане за присъждане на разноски за това производство.
Ответникът по частната жалба – „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна в писмен отговор от 08.03.2021 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на въззивника „Деметра 2020” ЕООД за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, решаващият състав е приел, че такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са поискани от страната – нито с въззивната жалба, нито в хода на въззивното производство. В тази връзка въззивният съд се е позовал на приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, претенцията за разноски има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само ако бъде сезиран.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
Изводът за недължимост на претендираните от молителя разноски за производството пред Благоевградски окръжен съд е изцяло в съответствие със закона и задължителната и казуална съдебна практика. В мотивите по т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да присъди разноски по делото, съдът следва да бъде изрично сезиран от страната. Напълно обосновано решаващият състав е преценил, че в случая такова сезиране от страна на търговското дружество липсва. Искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство не се съдържа нито в петитума на депозираната от него въззивна жалба, нито в хода на цялото въззивно производство. Разноски за първата инстанция не са включени и в депозирания пред въззивния съд списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище, че искането за разноски имплицитно се включва в предмета на въззивното производство, доколкото с въззивната жалба е поискана отмяна на първоинстанционното решение изцяло, т. е. и в частта за разноските. Именно поради това, че отговорността за разноски има относително самостоятелен характер, реализирането й следва да бъде предмет на изрично искане на страната, имаща право на разноски с оглед изхода на делото. Искането за отмяна на съдебното решение не може да се преценява и като включващо искане за присъждане на разноски, както неоснователно се поддържа в частната жалба.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12041 от 17.11.2020 г. по т. д. № 5865/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: