3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 615 София, 21 декември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2017 по описа за 2013 година. Осъденият М. Г. М. е направил искане за възобновяване на внохд № 1756/12 г. на Окръжния съд – гр.Пловдив с искане за приложението на чл.55 НК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането и с доводи за допуснати нарушения на закона. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 322 от 27.09.2012 г. по нохд № 2466/12 г. ПРС за деяния, извършени в периода от 05.06. до 14.06.2010 г., осъдил подс.М. на основание чл.210, ал.1, т.т.2 и 5, във връзка с чл.209, ал.1, чл.26, ал.1, чл.58а, ал.1 и чл.54, ал.1 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 и 2 НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража – от 18.06.2010 г. до 06.07.2011 г., като зачел един ден задържане за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” – от 07.07.2011 г. до 27.09.2012 г., като зачел два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 НК ПРС привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на 3 месеца, определено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № 421/09 г. на РС-гр.Горна Оряховица, като постановил то да се изтърпи изцяло, отделно, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда са осъдени и други лица. С решение № 387 от 20.12.2012 г. по внохд № 1756/12 г., Окръжният съд – гр.Пловдив изменил присъдата на ПРС в частта, с която е определен първоначален режим на изтърпяване на наказанията спрямо подсъдимите Д. П. и Р. Л.. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но неоснователно. Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в частност по чл.371, т.2 НПК, като подсъдимия М. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът по същество като установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от 27.09.2012 г. обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Мотивите на присъдата са съответни на изискванията на чл.373, ал.3 НПК, като в тях са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а съдът се е позовал не само на направените самопризнания, но и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Не намира опора в данните по делото възражението, че в мотивите липсва описание на извършеното от осъдения. Фактическите положения, приети за установени от ПРС, в синхрон с изискванията на чл.373, ал.3 НПК, относно пунктове №№ 7,8,9,14,15 и 16 от обстоятелствената част на обвинителния акт, не дават основание да се приеме, че извършеното от молителя не е намерило място в съобразителната част на съдебния акт. Необяснимо се пропускат фактите относно задружната дейност, предварителната подготовка, уговорка, разпределение на дейности, търсене на куриери и други, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и предхождащи изложенията по отделните пунктове на обвинението. Тези факти не са пренебрегнати от решаващия съд и на плоскостта на чл.373, ал.3 НПК, са намерили израз в мотивите на присъдата. Възражението относно приложението на института на продължаваното престъпление е неоснователно. От общо шест деяния, включени в продължаваното престъпление, инкриминирано спрямо молителя, само две от тях са останали недовършени, по причини, стоящи вън от волята на дееца. Тъкмо довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, поради което правилно е отказано приложението на чл.26, ал.5 НК. Възражението насочено срещу квалифициращия признак по т.5 на чл.210, ал.1 НК – „големи размери” е неоснователно. Към времеизвършване на инкриминираното престъпление минималната работна заплата в страната ни възлиза на 240 лева и съобразно указанията, дадени с ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, „големите размери” възлизат на 16 800 лева. Очевидно предметът на престъплението, извършено от М. – общ размер от 23 990 лева, значително надхвърля минимално необходимото за наличието на коментирания квалифициращ признак. Искането на осъдения за намаляване на наказанието с приложението на чл.55 от НК няма как да се удовлетвори. Данните по делото указват на отсъствие на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност. Не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността му обстоятелства. Още по-малко, от същите данни, следва извод за това, че и най-лекото предвидено в закона наказание (от една година лишаване от свобода), е несъразмерно тежко. Определеното на молителя наказание от шест години лишаване от свобода, малко над средния размер от предвиденото в закона, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Същото наказание правилно е било редуцирано по правилата на чл.58а, ал.1 НК, предопределило и налагането на наказание в размер от 4 години лишаване от свобода. Водим от горното на основание чл.424 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. М. за възобновяване на внохд № 1756/12 г. на Окръжния съд – гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: