Р Е Ш Е Н И Е № 50008 [населено място], 27.05.2025 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА ТАТЯНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1988/2022 год. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е образувано по молба на „Ти Би Ай Банк „ЕАД - вх. № 50655/07.04.2025 г. - с която се претендира допълване, по реда на чл. 250 ГПК, в евентуалност – поправка на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247 ГПК, в диспозитива на решение № 50009/07.03.2025г., постановено по настоящото дело, като се постанови отхвърляне и на претендираните върху отхвърлените главници законни лихви, считано от предявяването на исковете. Ответните страни – „Райт Десижънс“ ЕООД, „Буллойерс Консулт„ ЕООД, Б. А. и Р. Д. - не са подали отговор на молбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, пр. второ ГПК, от легитимирана за искането страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : С решение № 50009/07.03.2025г. по настоящото дело, след отмяна в обжалваната му част на въззивно решение № 232/08.04.2022г. по т.д.№ 348/2021 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 378/07.06.2022 г., съдът е отхвърлил предявените главни и акцесорни искове за мораторна лихва за периода до подаването на исковата молба, без постановен изричен диспозитив за отхвърляне и на претендираните законни лихви върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба и до изплащането им. Молбата е неоснователна. Не е налице нито очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК, нито основание за допълване на постановеното съдебно решение, по реда на чл. 250 ГПК. Последователна е практиката на касационна инстанция, по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК / и съгласно ТР № 1/04.01.2001 г., при действието на ГПК отм./, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, не представлява самостоятелен иск и по това искане съдът не дължи нарочен отхвърлителен диспозитив, когато отхвърля иска за главницата, върху която се претендира законната лихва / в този смисъл решения по гр.д. № 760/2019г. ІІІ г.о., гр.д.№ 1298/2020г. на І г.о., т.д.№ 1556/2020 г. на І т.о., т.д.№ 1897/2013 г. на І т.о. на ВКС др. /. С оглед горното, молбата на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД следва да се отхвърли, като неоснователна. Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ молбата на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД - вх. № 50655/07.04.2025 г. - с която се претендира допълване, по реда на чл. 250 ГПК, в евентуалност - поправка на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247 ГПК, в диспозитива на решение № 50009/07.03.2025г. по т.д. № 1988/2022 г. на І т.о. на ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: