Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 14 май 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми май, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 778/2012 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия М. Ч. и на неговия служебен защитник срещу решение №175 от 30.11.2011г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по внохд №463/2011г., с което е потвърдена атакуваната присъда на Окръжен съд /ОС/ - Пловдив. В депозираните жалби се визират допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, и явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на очертаната позиция се излагат фрагментарни съображения за неправилно кредитиране на показанията на пострадалата Д., довело до постановяване на осъдителен съдебен акт,основаващ се на предположения. Поставя се акцент на престъпната несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2 от НК, поради недоказаност на упражнена от подсъдимото лице спрямо М. Д. принуда. Декларира се и прекомерна завишеност на наложената на М. Ч. наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Алтернативно се предлага реализиране на очертаните в чл.354, ал.1, т.т. 2 и 3 от НПК касационни правомощия, чрез оправдаване на подсъдимия Ч. или редуциране на лимитираните за него санкционни последици. В съдебно заседание на 08.05.2012г. М. Ч. се явява лично и с процесуален представител пред ВКС. Подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбите, като възпроизвеждат словно отразената в тях мотивация. Прокурор при Върховната касационна прокуратура пледира обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №81 от 02.08.2011г., обявена по нохд №1114/2011г., Пловдивски ОС е признал подсъдимия М. Ж. Ч. за виновен в това, че на 14.01.2011 година и на 09.02.2011 година, в [населено място], [община], при условията на продължавана престъпна дейност и опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст /М. М. Д./, използвайки сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК и чл.54 от същия закон ангажирал неговата наказателна отговорност, като го осъдил на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение №175/30.11.2011г. АС-Пловдив, в производство, инициирано по жалба на процесуалния представител на подсъдимото лице е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия М. Ч. е неоснователна. При осъществения инстанционен контрол настоящият състав не констатира бланкетно релевираното дерогиране на процесуалните правила на чл.чл.13,14 и 107 от НПК в доказателствената дейност на съда, предпоставило постановяване на осъдителен акт, при необезпеченост на обвинението. Разказът на М. Д., разпитана пред съдия в хода на досъдебното разследване и в съдебната фаза на наказателния процес, е житейски правдив, логично последователен и непротиворечив досежно значимите за инкриминираното поведение на М. Ч. обстоятелства, като твърденията на жертвата са обсъдени задълбочено и подробно, при съобразяване с нейната възраст и съблюдавайки мнението на вещите лица - психиатър и психолог за обремененото с негативни емоционални преживявания споделяне на факти срещу важен за детето възрастен човек. Пострадалата е категорична, че на 14.01.2011г. родственикът й-М. Ч. /брат на биологичния баща/, извършил вагинално полово сношение с нея, въпреки оказаната съпротива, като ударил шамар по лицето, блъснал я с ръце върху леглото и насилствено свалил дрехите й. Същата е убедителна и по отношение на отправените след половия акт заплахи, че ако съобщи за случилото се на своите близки, ще я „разсече с брадвата”, които предхождали и последвалите интимни контакти с подсъдимия до инкриминираната дата - 09.02.2011г., когато при опит за сексуално насилие спрямо Д., подсъдимият е задържан в дома си. Интерпретацията на свидетелските показания на жертвата на престъпление, във взаимовръзка с обективираните в депозираното от М. Ч. и от М. Д. гласни доказателства, и с изготвените по делото съдебни психиатрично-психологична и медицински експертизи, с изискуемата се степен на интензитет обосновава обвинителната теза. Обясненията на подсъдимото лице, което не отрича извършени полови съвкупления със своята племенница, са коментирани с проявен професионализъм от съда, като в съответствие с амбивалентния им характер на доказателствен способ и средство за защита, с оглед особеностите на заявеното, и предвид установеното по безспорен начин от приобщения доказателствен материал, те не са кредитирани за достоверни в частта, с която се твърди доброволност на интимните контакти с М. Д.. С юридически усет са анализирани и волеизявленията на майката на пострадалата – М. Д., коректно пресъздаващи непосредствените й възприятия от 09.02.2011г., когато става свидетел-очевидец на опита за сексуално посегателство срещу нейното малолетно дете, и добросъвестно възпроизвеждащи споделеното от жертвата. Компетентно са ценени и изслушаните експертни заключения, при специално внимание на съдържанието на медицинска експертиза №169/2011г. При осъщественото на 09.02.2011г. освидетелстване на живо лице, лекарят-съдебен медик констатира стара щърбина /с давност по-голяма от 14 дни/ на девствената ципа на М. Д./ и анатомично устройство на органа, допускащо полово сношение без настъпване на разкъсвания, като допълва че липсата на телесни увреждания не изключва упражнено насилие. Очертаните от вещото лице обстоятелства изцяло корелират на инкорпорираните чрез разказа на пострадалата фактически данни, представляват своеобразен способ за проверка на визирания доказателствен източник и опровергават лансираната защитна версия за налични съмнения в повдигнатото от прокурора срещу подсъдимия Ч. обвинение. При доказаната, в рамките на наказателното производство фактология, правилно е приложен и материалният закон. Описаната конкретика в атакувания съдебен акт се субсумира от обективна и субективна страна от особената норма на чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”Б” от НК. С инкриминираните, при условията на продължавано престъпление, неправомерни действия, М. Ч. е осъществил полово съвкупление с малолетната Д., принуждавайки я чрез физическо и психическо въздействие/ нанасяне на удар; блъскане върху леглото; сваляне на дрехите й, при изразено несъгласие; отправяне на реплики, застрашаващи с бъдещо зло/. Упражнената спрямо жертвата сила и адресираните към нея заплахи, я мотивирали, въпреки волята да съобрази своите прояви с желаното от дееца. В разисквания смисъл акцентираните от процесуалния представител на подсъдимото лице доводи за отсъствие на активна принуда от подсъдимия и на сериозно противопоставяне от пострадалата, индициращи на престъпна несъставомерност, не кореспондират с буквата и духа на разпоредбата на чл.152, ал.1, т.2 от НК, и със съдебната практика по нейното правоприлагане. Принудата, чрез сила или заплашване като обективен съставомерен признак, очертан в чл.152 ал.1, т.2 НК, предпоставя не само целенасочена активна дейност за сломяване на оказана съпротива при извършване на неправомерния сексуален акт, но и реализирано психическо и физическо въздействие, в предхождащ го момент или период от време, при субективна насоченост към неговото осъществяване, или чрез поставянето на жертвата в такава обстановка и при условия, непозволяващи изход и алтернативи в избора на поведение, при които тя се съгласява на полово съвкупление. Не могат да се поставят и визираните формални изисквания по отношение на реализираната съпротива, нейния интензитет и продължителността й. В тази насока релевантни са редица фактори: зрелостта, смелостта и силата на жената; положението и обстановката, в която тя е изненадана; състоянието на уплаха и смущение, в което може да изпадне и което може да парализира в значителна степен съпротивителните й способности; броят и физиката на насилниците; възможността да получи помощ от другиго.2 В контекста на изложеното с инкриминираните от прокурора противоправни действия, подсъдимият М. Ч. е консумирал изискуемата се от престъпния състав на чл.152, а.1, т.2 от НК принуда за постигане на преследваната от него цел - съвкупление с лице от женски пол. Поведението на пострадалата М. Д. за защита на половата неприкосновеност, преценено при доказаните по делото факти за нейната възраст и физически данни, житейски опит, социален статус и характерови индивидуалности; за роднинската близост с извършителя на престъплението /неин чичо/; и за времето, мястото и механизма на упражнената принуда и сексуално насилие, непозволяващи изход и алтернативи в избора /заключена в дома на М. Ч. - възрастен мъж, превъзхождащ я по сила и със сериозно влияние спрямо детето/, е достатъчно да демонстрира очевидно нежелание за интимни контакти. Подсъдимият Ч. е пренебрегнал волята на малолетната, неутрализирал съпротивителните й способности, чрез сила и заплахи, и осъществил вагинални сношения, въпреки нейното несъгласие. В обсега на лимитираната в конкретния казус доказателствена съвкупност са установени и квалифициращите елементи на престъпното посегателство по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2 от НК - опасен рецидив и възраст на изнасилената, ненавършила 14-години. ___________________________________________________________________ 1.Р520/73г. на ІІ-ро н.о., Р75/90г. на ВК, Р135/90г. на ІІІ-то н.о., Р59/92г. на І-во н.о. и Р273/93г. на ВК на ВС на РБ; 2.Н. Ив., „Наказателно право”, Особена част, т.1, изд. ”Наука и изкуство” 1956г., стр.449-450. Справедливо е отмерена и наказателната санкция на подсъдимото лице. При диференциране на наказателната отговорност на М. Ч., въззивният съд е интерпретирал тежестта на инкриминираното деяние, в аспекта на неговата насоченост срещу половата неприкосновеност и морал на подрастващите, при съблюдаване на характеризиращите инкриминираното престъпление обективни и субективни признаци, проектирани в кумулираните в обсега на правните очертания квалифициращи обстоятелства, и на настъпилите за 11-годишната Д. вредоносни последици. Формираната оценка за деянието е предпоставена и от фактологията, очертаваща реализиране на продължавана престъпна дейност, с включените в нея две неправомерни посегателства, последното от които финализирало в стадия на опита, и извършването на полови сношения с малолетната през периода 14.01.2011г.- 09.02.2011г., неинкриминирани в разглежданото дело. При изграждането й са взети предвид обективните данни, сочещи на съществуващите роднински отношения между пострадалата и подсъдимия. Наложеното при условията на чл.54 от НК наказание е съответно и на личната опасност на М. Ч., намерила отражение в спецификата на престъплението, в което като поведенчески акт се проявяват неговите обществени и индивидуални качества, и в съдържанието на приложените лоши характеристични справки и бюлетини за съдимост/ пет осъждания за престъпни деяния против личността и собствеността- чл.149, ал.5, чл.195, чл.196 от НК, три от които извън релевантните за правната квалификация/. Обликът на инкриминираното престъпно посегателство и очертаните факти за подсъдимия, обсъдени при съотнасяне с честотата на този вид престъпления, обявени в официалната статика за престъпността, и с техния социален резонанс, не аргументират декларираната прекомерна заниженост на лимитираната към предвидения законов минимум наказателна санкция- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и обосновават заключение, че за постигане целите на визираните в чл.36 от НК лична и генерална превенция, е необходимо поставянето му в продължителна изолация от обществото. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че в пределите на възложената й компетентност, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на АС - Пловдив, с който е потвърдена присъда №81/02.08.2011г., по нохд №1114/2011г. на Пловдивски ОС. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №175/30.11.2011г., постановено по внохд 463/2011г., по описа на Пловдивски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: