Р Е Ш Е Н И Е № 136       София, 08.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 5122 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 497 от 21.05.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 80 от 25.04.2008 година по гр.д. № 584/2007 година на Пернишки окръжен съд. С въззивното решение на Пернишки окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Б. Ф. З., Р. Ф. Д., С. С. Р., Г. С. Р., Л. З. Х., В. Ц. С., А. Ц. С., К. Х. С., Г. Х. С., К. К. Г. и Х. К. С. за признаване на установено по отношение на Е. Б. А., че имот, съставляващ ливада от 1,9 дка в м. “Стара чешма” с граници: наследници на Й. Д. К. , наследници на Д. Д. Д. , наследници на Л. З. и имот на Община П., землище на гр. П., към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на Ф. З. Т. , починал на 01.03.1978 година. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на имоти, възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници. В обжалваното въззивно решение е прието, че с решение № 131 от 09.09.1994 г. на Поземлена комисия гр. П., на ответницата Е. Б. А., в качеството и на наследник на Г. А. П. е било признато право на възстановяване върху процесния имот в стари реални граници. С решение № 101 от 16.05.1994 г. на ищците, в качеството им на наследници на Ф. З. Т. е било признато право на възстановяване собствеността на ливада с площ от 1900 кв.м. по план за земеразделяне. Прието е, че наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност преди внасянето му в ТКЗС, поради което предявеният иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е уважен като основателен. В решение № 409 от 31.05.2006 г. по гр.д. № 2977/2004 година на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е прието, че имотите, възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници не могат да бъдат предмет на спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Прието е, че ако собственикът притежава нотариален акт за бившия си земеделски имот, не може със същия акт да се легитимира като собственик на имота с новите реални граници по плана за земеразделяне, а е необходимо същият да му бъде възстановен с решение на поземлената комисия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, възприето в решение № 409 от 31.05.2006 г. по гр.д. № 2977/2004 година на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим, когато правото на собственост върху един и същи земеделски имот е възстановено с решение на поземлена комисия по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници на различни заявители на това право. В този случай, за тях се поражда интерес да установят принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. Липсва интерес от това установяване в случаите, когато имотът е възстановен при условията на чл. 14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ – когато правото на собственост върху земеделски земи е възстановено в нови реални граници с план за земеразделяне, тъй като с това решение не се възстановява имот, притежаван от заявителя или наследодателя му, а равностоен имот, поради невъзможност да бъде възстановен притежавания преди одържавяването. Отказът на поземлената комисия относно начина на възстановяване на имота подлежи на обжалване по административен ред – чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, а влязлото в сила решение на поземлената комисия относно начина на възстановяване на земята не може да бъде променено чрез иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който при липса на решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ се явява недопустим. В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 228/2004 година на Пернишки районен съд, ищците са въвели твърдения, че като наследници на Ф. З. Д. им е била възстановена земеделска земя с решение № 286 от 25.07.1994 г. на Поземлена комисия, община П.. С решение № 286 от 25.07.1994 г., правото на собственост е възстановено при условията на 15, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 17, ал.2 ЗСПЗЗ (отм.) в нови реални граници по план за земеразделяне. Поддържа се, че същият имот е възстановен на ответниците в стари реални граници. При така въведените твърдения, следва извод, че между страните липсва спор за материално право относно правото на собственост върху имота към момента на одържавяването му, поради което предявения иск е недопустим. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо на основание чл. 293, ал. 3 ГПК и производството по предявения иск прекратено. С оглед изхода на делото, на ответниците по предявения иск следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 525 лева, в т.ч. държавна такса в размер на 15 лева и 510 лева, съставляващи възнаграждения, изплатени на адвокат М от Адвокатска колегия гр. П., съгласно договори за правна помощ от 20.03.2004 г.; 22.04.2004 г.; 28.05.2005 г.;09.07.2007 г и 05.06.2008 година. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 80 от 25.04.2008 година по гр.д. № 584/2007 година на Пернишки окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Б. Ф. З., Р. Ф. Д., С. С. Р., Г. С. Р., Л. З. Х., В. Ц. С., А. Ц. С., К. Х. С., Г. Х. С., К. К. Г. и Х. К. С. за признаване на установено по отношение на Е. Б. А., че имот, съставляващ ливада от 1,9 дка в м. “Стара чешма” с граници: наследници на Й. Д. К. , наследници на Д. Д. Д. , наследници на Л. З. и имот на Община П., землище на гр. П., към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на Ф. З. Т. , починал на 01.03.1978 година. ОСЪЖДА Б. Ф. З. с ЕГН **********, Р. Ф. Д. с ЕГН **********, С. С. Р. с ЕГН **********, Г. С. Р. с ЕГН **********, Л. З. Х. с ЕГН **********, В. Ц. С. с ЕГН **********, А. Ц. С. с ЕГН **********, К. Х. С. С егн 4108073827, Г. Х. С. с ЕГН **********, К. К. Г. с ЕГН ********** и Х. К. С. с ЕГН ********** да заплатят на Е. Б. А. с ЕГН ********** сумата 525 (петстотин двадесет и пет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: