Р Е Ш Е Н И Е № 559 гр. София, 17 декември 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1463/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на осъдения Ю. Л., чрез адвокат Д. Н. Г. , за възобновяване на внохд№258/13 год. на Окръжен съд гр.Хасково и отмяна на постановеното по него въззивно решение №92 от 31.05.2013 год., с което е потвърдена присъда № 246 от 12.03.2013 год. по нохд№ 335/2012 год. на Районен съд гр.Свиленград и връщане на делото за ново разглеждане. Сочи се основание по чл.422, ал.1,т.5, вр. чл.348, ал.1,т.т.1, 2 и 3 НПК. Развиват се доводи, че въззивната инстанция не е уважила искането на подсъдимия да бъде допусната и разпитана като свидетел съпругата му И. Н. за установяване на обстоятелството, че езикът, който владеел писмено и говоримо не е английски език , а италиански, поради факта , че е живял повече от 15 години в Реп. Италия. Твърди се нарушаване правото на защита на осъдения, тъй като извършваният превод за Л. Ю. от преводач от английски език не е довел до узнаване от него на характера и основанието на обвинението по чл. 279, ал.1 НК. В периода от м. март , до м. юни 2013 год. не е бил в РБ, не е призоваван редовно за участие във въззивното производство, поради което са ограничени правата му на жалбоподател пред въззивната инстанция. Не се установява да е преминал границата на страната ни - фактът не е обективиран от гласните и писмени доказателствени средства. Намира, че наказанието е индивидуализирано неправилно по чл. 54 НК , вместо по чл. 55 НК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Л. не се явява , редовно призован на съдебния адрес, посочен в искането. Назначеният от ВКС за служебен защитник на осъдения – адвокат Ц. Ц. Д. от САК поддържа искането по направените в него съображения.Акцентира на посочените в искането съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице основанията за възобновяване. Осъденият Л. е узнал за обвинението и наказателния процес лично, на разбираем за него език, какъвто е посочил. Изпълнена е и процедурата по чл. 254 НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ, РАЗВИТИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА В РАМКИТЕ НА ИЗТЪКНАТИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМИРА СЛЕДНОТО: Процесуално допустимото искане на осъдения Л. Ю., е неоснователно. С присъда № 246/12.03.2013 г., постановена по НОХД № 335 / 2012 г. , Районен съд – Свиленград, подсъдимият Л.Ю., роден. на 30.05.1969 год. в [населено място], Реп. А., е признат за виновен в това, че на 01.04.2009 г. на ГКПП „Капитан П. Войвода”- общ.Свиленград, е излязъл през границата на страната от Р.България в Р.Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, поради което на основание чл. 279 ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъден на шест месеца „лишаване от свобода„ , чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за срок от три години и на „глоба” в размер на 200 лв. По жалба срещу присъдата, подадена от служебния защитник – адв.Г. от АК [населено място],е образувано внохд№ 258/2013 год. на ОС гр.Хасково, по което с решение №92от31.05.2013 год. присъдата е потвърдена. Въз основа на направената проверка, съставът на ВКС намира доводите в искането за неоснователни. Въззивната инстанция по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отхвърлила аргументирано доводите в жалбата, посочени отново и в искането за възобновяване. Следва да бъде споделен като законосъобразен отказът на въззивната инстанция да уважи искането на защитата на Л. Ю. да бъде допусната и разпитана като свидетел съпругата му И. Н. за установяване на обстоятелството, че езикът, който владее писмено и говоримо не е английски език, а италиански. На досъдебното производство искателят е бил привлечен лично като обвиняем за престъпление по чл. 279 ал.1 и по чл. 316, вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 НК с постановление за привличане от 07.02.2012 г., последно по време. Привличането е извършено в присъствието на упълномощения от него защитник - адв.Д. от АК [населено място] и в присъствието на преводач от английски език и арабски език- г-н Т.А.-К. Х.-А.. На английски език е и писменият превод на постановлението, както и преводът от английски език на български език и обратно, състоял се при разпита на обвиняемия Ю., непосредствено след привличането му в това качество. От приложения протокол за разпит, проведен в присъствието на упълномощения адвокат и преводача от английски език, Ю. е дал обяснения, в които фактически е описал извършеното по време, място и начин , очертано като фактически състав на престъплението в актовете за привличане. В протокола за разпит е изрично отразено, че: е гражданин на А.; заявеното от него, че владее писмено и говоримо английски език ; изразената готовност да даде показания на този език чрез участвалия преводач от английски език. Липсват каквито и да било възражения за невладеене на езика, на който е извършен преводът, както и не са съобщени от подсъдимия твърдения за владеенето на друг език, а именно – на италиански език. На адрес в [населено място], посочен от обвиняемия на съдебните власти, му е бил връчен с превод на английски език препис от обвинителния акт и призовка за съдебното заседание на 04.09.2012 г., в която е информиран за правата му да изложи възраженията си в писмен отговор и да направи нови искания , както и че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие, при условията по чл. 269 НПК. Ето защо съставът на ВКС намира за голословни и непочиващи на данните по делото твърденията в искането за нарушаване правата на осъдения да узнае основанието и причините за повдигнатото му обвинение на разбираем за него език, съгласно чл. 55, ал.3 ,вр. ал.1 НПК, поради което липсват нарушения на процесуални правила във връзка с предоставянето на обвиняемото лице възможност да упражни предвидените в НПК и в ЕКЗПЧОС права на защита. В съдебната фаза изрично е заявил , че ще се ползва от превод от английски език, за което е назначен преводач. Осъденият е манифестирал процесуално поведение, с което изрично е обективирал желанието си да не се ползва от правото на лично участие в процеса. Ето защо, съдебното производство пред първата инстанция се е развило при личното участие на подсъдимия само в първото заседание. В проведените на 07.06.2012г. и на 29.06.2012г. съдебни заседания, подсъдимият нередовно призован не се явил. В съдебните заседание на 11.10.2012 г., 15.11.2012г., 16.01.2013г. и на 12.03.2013 г. подсъдимият редовно призован, не се е явявал . В заседанието на 11.10.2012 г.,упълномощеният му защитник е заявил, че подсъдимият не желае да упражни правото си на лично участие по делото и е даден ход на делото при условията на чл. 269 ал.3 т.3 от НПК. По този ред е проведено съдебното следствие, пренията и е обявена присъдата без личното участие на осъдения и в присъствието на упълномощен защитник. При тази фактология, РС гр.Свиленграде имал правно основание да даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия, при предпоставките на чл.269, ал.3,т.3 НПК, тъй като подсъдимият е бил редовно призован, не е посочил уважителна причина за неявяването си и е изпълнена спрямо него процедурата по чл.254, ал.4 НПК по информиране за възможностите и последиците при отсъствие в съдебното производство. Не е ограничено правото на осъдения да посочи доказателства, тъй като съдът е уважил искането на упълномощения от него защитник за допускане до разпит на И. Н. – съпруга, която да бъде осигурена в съдебното заседание на 12.03.2013 г. при довеждане. В съдебното заседание свидетелката не е била доведена от подсъдимия и защитата му, а по искане на защитата е заличена от списъка на свидетелите. Последвалият от страната в процеса отказ за разпит на поискан от нея свидетел, който е бил заличен от съда, не е основателна причина за възражение за ограничаване на правото й да сочи доказателства, противопоставими на тези на обвинението. Страната сама, по своя воля се е поставила в положение да не се събират претендираните от нея доказателствени източници. А доколкото, по преценка на съда, в случая те не съдържат доказателствени факти, имащи съществено значение за изясняване предмета на делото, не е допуснато нарушение на задълженията на съда за разкриване на обективната истина. Заличената свидетелка е трябвало да установява факти, че „подсъдимият не е знаел английски език”, а „е знаел италиански език”, при положение, че няколкократно е изразил волята си за превод на- и от- английски език, който той лично е посочил за разбираем за него език в наказателния процес. Неоснователно се твърди, че е ограничено правото на осъдения на лично участие във въззивното производство, тъй като в периода от м. март , до м. юни 2013 год. не е бил в РБ и не е бил призоваван лично за участие във въззивното производство. Проверката за изпълнение процедурата по призоваване на подс.Ю. пред въззивната инстанция –ОС гр.Хасковосочи, че съдът е спазил реда по чл. 180, ал. 1 и ал. 2 НПК. За съдебното заседание на 18.04.13 год. по внохд№258/13 год. на ОС тр.Хасково осъденият е редовно призован, с призовка, връчена на съпругата му, която е поела задължение да я предаде на призовавания. Призован е и чрез защитата- адвокат Д., който се е съгласил да приеме призовката (спр. л.12,л.18 от внохд№258/13 год. на ОС -гр Хасково). След като е бил редовно призован и не е посочил уважителна причина за неявяване, неучастието на осъдения при разглеждане на делото във въззивната инстанция, което има диспозитивен характер, не е пречка за провеждане на производството и не е основание за ограничаване правото му защита. Съставът на ВКС счита за несъстоятелни и доводите за несъставомерност на деянието. Изпълнителното деяние е осъществено от осъдения, тъй като е установено излизането му през границата на страната ни без разрешение на надлежните органи на властта. Фактическият състав на престъплението е установен от анализа на данните от събраните, проверени и оценени, съгласно тяхното съдържание и логическа връзка, гласни и писмени доказателствени средства. На инкриминираната дата, без разрешение от граничните власти, подс.Ю. е преминал от ГКПП „Кап.П. Войвода” на територия на ГКПП в Реп.Гърция. Установено е, че се е възползвал от обстоятелството, че на граничния пункт е имало много товарни автомобили и пеша е излязъл през границата на страната ни, без да премине през граничен и полицейски контрол, който избегнал, прикривайки се покрай товарните автомобили. Тези данни са установени от свид. Х. М., качил в автомобила си подсъдимия и го превозил на територията между двата гранични пункта до този в Реп.Гърция като разговаряли на български език, който подсъдимият добре владеел. Свидетелите Г. и И. са установили, че на гръцкия граничен пункт, при извършената паспортна проверка, подсъдимият е използвал преправена лична карта поради което граничните полицаи са върнали Ю. на българските гранични власти. Правилни са правните изводи за осъществяване от осъдения на състава на престъплението по чл. 279 ал. 1 НК, съгласно повдигнатото обвинение . Неоснователно е оплакването за несправедливост на наказанието. Липсва основание за възобновяване, тъй като наказанието е индивидуализирано правилно по чл. 54 НК , при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към минимума на предвиденото в санкционната част на състава. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства, обуславящи индивидуализация при предпоставки по чл. 55 НК. По изложените съображения, настоящият състав на ІІІ н.о. на Върховният касационен съд, съгласно чл. 424 - чл. 426 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения Ю. Л, роден. на 30.05.1969 год., алжирски гражданин, подадено чрез адвокат Д. Н. Г., за възобновяване на внохд№258/13 год. на Окръжен съд гр.Хсково и отмяна на постановеното по него въззивно решение №92 от 31.05.2013 год., с което е потвърдена присъда № 246 от 12.03.2013 год. по нохд№ 335/2012 год. на Районен съд гр.Свиленград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :