8 Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 06.12.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 2140 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца “ПРОДЖЕКТ МЕНАДЖЕР” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 538/02.08.2023 г. по в.т.д. № 995/2022 г. по описа на Апелативен съд – София в допуснатата до касационен контрол част, с която след отмяна на решение № 260551/09.08.2022 г. по т.д. № 104/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, са отхвърлени предявените от настоящ касатор срещу “Г. ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК[ЕИК], осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 57 178,20 лева - неизплатена част от възнаграждение по сключения между страните на 03.05.2017 г. договор съгласно фактури №№ 155/22.12.2017 г., 156/ 22.12.2017 г., 158/29.01.2018 г. и 159/28.02.2018 г., законната лихва по чл.86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от 18.01.2021 г. до окончателно погасяване на главницата, и с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 6 298,92 лева – неустойка по чл. 21 от договора досежно вземанията по горепосочените фактури. Въведени са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния съд, че по делото липсват доказателства за приемане от възложителя ответник на изпълнените от “ПРОДЖЕКТ МЕНАДЖЕР” ЕООД строителни и ремонтни работи по процесния договор от 03.05.2017 г. Поддържа се, че това заключение противоречи на константната практика на ВКС, съгласно която установяването на приемането на изпълнената работа може да бъде извършено с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства (приемо-предавателни протоколи за конкретно извършени работи, двустранно подписан протокол), като при оспорване на този частен свидетелстващ документ тежестта на доказване следва да се понесе от оспорилия го възложител, т.е. “Г. ИНЖЕНЕРИНГ” ООД. Акцентира се, че още с исковата молба, наред с фактурите, са представени двустранно подписани от страните протоколи образец 19, придружени с подробна сметка - приложение. От изслушаното пред първа инстанция заключение на съдебно-икономическата експертиза (отговори на въпроси №№ 10-12) се установява, че страните по делото са осчетоводили всяка от четирите фактури, следващият се ДДС е платен от ищеца като данък за внасяне и ответникът е упражнил правото си на данъчен кредит по тези доставки. Добавя се, че отговорите на вещото лице се основават на прегледаните счетоводни записвания, като коректността на информацията е потвърдена от ТД на НАП – София. Изтъква се, че наличието на тези доказателства водят до обоснован извод за основателност на предявения главен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че поради основателността на главния иск, основателна е и претенцията за мораторна неустойка съгласно чл. 21 от горепосочения договор, начислявана върху дължимата сума след изтичането на 45-дневен срок от приемането на съответната фактура (чл. 9, ал. 1). Доколкото забавата е продължила повече от 100 дни, неустойката се дължи в максималния размер от 10% върху неплатената сума. Навеждат се доводи за извършени процесуални нарушения от въззивния съд, който се е произнесъл по защитните възражения на ответника във връзка с претенцията от 3 600 лева – възнаграждение за извършена услуга, незаявени нито с отговора на исковата молба, нито с допълнителния отговор. От касатора се въвеждат оплаквания и за необоснованост на решението, като се счита, че апелативният съд е анализирал едностранно и превратно събрания доказателствен материал, а напълно е игнорирал аргументите на ищеца, поддържани в процеса. Част от доказателствата са изключени при обосноваване на съдебния акт. Оспорва се приетото от решаващия състав, че във връзка с претенцията по договора от 03.05.2017 г. ищецът не е представил подробна количествено-стойността сметка, декларации за съответствие и сертификати за качество на вложените материали, сметка образец 22. Релевира се, че не са обсъдени аргументите на ищеца, че всяка от фактурите е придружена с двустранно подписани протоколи и приложения, в които са отразени извършените и подлежащи на заплащане работи; че задължението за представяне на декларации за съответствие и сертификати за качество е подчинено на искане от страна на възложителя (чл. 7, ал .1, т. 2 от договора), каквото не е твърдяно в хода на процеса пред първа инстанция, а с въззивната жалба е въведено, но недоказано; че искане за плащане (сметка обр. 22) по чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора трябва да бъде по образец на възложителя, но ответникът не е предоставял подобен документ-бланка, а всички плащания по процесния договор са извършвани без подобна форма. Като неясни се определят аргументите на въззивната инстанция относно изпълнение на условия за плащане по чл. 8 от договора, тъй като тази разпоредба не съдържа такива, а въвежда срок за възложителя да прегледа работата и ако няма забележки, да подпише протокола за приемането й, т.е. представените по делото протоколи образец 19 за извършени СМР. Изтъкнато е, че по време на действие на договора не са съставяни други документи, удостоверяващи неговото изпълнение, освен акт-образец 19 и приложение към него. Прави се оплакване, че не са обсъдени от въззивната инстанция доводите на “ПРОДЖЕКТ МЕНАДЖЕР” ЕООД относно падежа на задължението за плащане – 45 дни от приемане на фактурата, която удостоверява доставянето на стоката/извършването на услугата. Не се споделят съображенията на апелативния съд относно недължимостта на сумата по фактура № 156/22.12.2017 г., отразяваща допълнително установените като извършени дейности през м. юни 2017 г., тъй като това не е повторно актуване, а реално изпълнени работи в по-голям размер, за което е постигнато съгласие между страните в съставените на 22.12.2017 г. документи. Добавя се, че тази фактура не е оспорена извънсъдебно от ответника, осчетоводена е от него и е ползван данъчен кредит. Навеждат се аргументи за противоречие в мотивите на въззивния съд - макар фактурите да имат характер на извънсъдебно признание за приемане на работата, те не били основание за плащане, предвид несъответствието им с условията на чл. 9 от договора. Според касатора, такива изисквания към фактурата не са предвидени в договора. Иска се да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени ищцовите претенции в обжалваната част. Ответникът по касация “Г. ИНЖЕНЕРИНГ” ООД оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. С определение № 1233/13.05.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в подлежащата на касация обжалвана част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. “Как следва да бъде документирано и доказано приемането на изпълнената работа от поръчващия възложител?”; 2. “Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата?”. В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа подадената касационна жалба. Излага подробни съображения за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при решаване на делото, както и по съществото на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: В случая въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения от “ПРОДЖЕКТ МЕНАДЖЕР” ЕООД против “Г. ИНЖЕНЕРИНГ” ООД иск по чл.266, ал. 1 ЗЗД - неизплатена част от възнаграждение съгласно фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г., по сключения на 03.05.2017 г. между ищеца изпълнител и ответника възложител договор за изпълнение на строително-монтажни работи, с предмет: възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община, е приел, че не са спазени условията за надлежното отчитане на извършените СМР съгласно договора, т.е. не са окомплектовени надлежно документите, за да възникне задължението на възложителя за плащането им. Обосновал е, че освен законовата регламентация относно приемането на работата от възложителя, в разглеждания случай страните по договора изрично са уговорили в чл. 7, ал. 1 от същия, че изпълненият и подлежащ на плащане обем строително-монтажни работи ще се отчита и заплаща въз основа на следните документи: 1. протокол за установяване и заплащане на действително извършените видове строително-монтажни работи от началото на изпълнението – акт обр. 19, придружен с подробна количествена сметка, подписани от представители на възложителя и изпълнителя; 2. декларация за съответствие и сертификати за качество на всички материали, вложени в строителството, които да отразяват цялото количество вложен материал в обекта – при поискване; 3. искане за плащане (сметка обр. 22 по образец на възложителя). Апелативният съд е намерил, че по делото не са представени доказателства относно надлежното отчитане на работите при условията на горепосочената разпоредба, а именно: подробна количествена сметка, подписана от представители на двете страни, декларации за съответствие и сертификати за качеството на вложените материали, сметка образец 22. Преценил е, че не е установено и осъществяването на условията по чл. 8 от договора – извършване на оглед на представените за приемане работи и изготвяне на протокол за това, най-вече изискването за липса на забележки и приемане на работите от възложителя на проекта “Софийска вода” АД, тъй като процесният договор е сключен във връзка с този с № 7231/25.01.2017 г. между ответното дружество и ВиК оператора, с предмет: “Извършване на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително-монтажни работи на около 30 % от водопроводната мрежа, на територията на Столична община”. Акцентирал е, че поради изложеното, макар издадените от ищеца четири фактури да са осчетоводени от ответника, което се явява извънсъдебно признание за приемане на работата и дължимост на плащането, това следва да бъде преценявано с оглед всички доказателства и установени други обстоятелства по делото, като в случая тези фактури не са основание за плащане на релевираните суми, доколкото не съответстват на условията на договора. Добавил е, че по отношение на претендираната за плащане сума по фактура № 156/22.12.2017 г. и съответно протокол № 57 от 22.12.2017 г. претенцията е неоснователна и поради това, че се касае за строително-монтажни работи, които са били извършени в предходен период – м. юни 2017 г., и вече заплатени на ищеца, съгласно заключението на вещото лице по въпрос № 13 от съдебно-счетоводната експертиза (видно от приложението към горепосочения протокол и от представените от ответника фактура № 146/28.07.2017 г., протокол № 50 от 28.07.2017 г. с приложение). Не се касае за извършени и неплатени допълнителни СМР, още повече, че не е налице и условието за това съгласно клаузата по чл. 10 от процесния договор, предвиждаща такива да се изпълняват след подписване на анекс. Въззивната инстанция е намерила, че поради неоснователността на главния иск с дадена правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл.266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 62 989,24 лева, неоснователен се явява и акцесорният такъв по чл. 92 ЗЗД за сумата от 6 658,92 лева - неустойка съгласно чл. 21 от договора за забавено плащане на вземанията по процесните четири фактури. Поради същата причина е отхвърлено и акцесорното искане за заплащане на законната лихва върху главницата. За неоснователен е приет и искът с дадена правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 600 лева – възнаграждение по фактура № 173/19.11.2018 г. за изготвена оферта, в която част жалбата срещу въззивното решение е оставена без разглеждане. Апелативният съд е счел, че с оглед неоснователността на ищцовите претенции, не следва да се разглеждат направените от ответника при условията на евентуалност възражения за прихващане. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: Отговорът на първия правен въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол, се съдържа във формираната практика на ВКС (решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 121/27.09.2013 г. по т.д. № 621/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.), съгласно която фактът на приемане на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, обуславящо задължението на възложителя за заплащане на изработеното съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, може да бъде установен с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства, гласни такива, съдебно-техническа експертиза, др., както и с доказване на осъществени от възложителя правни и фактически действия, каквито са осчетоводяването на издадената от изпълнителя фактура и ползването правото на приспадане на данъчен кредит по същата. Според решение № 50183/14.07.2023 г. по т.д. № 2161/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 48/31.03.2011 г. по т.д. № 822/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., извършените СМР могат да се считат приети и ако по делото съществуват доказателства за извършени от възложителя конклудентни действия във връзка с това, каквото по същество е използването на завършения обект според функционалното му предназначение. По процесуалноправния въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, относно правомощията на въззивния съд е налице задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава - в решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 180/11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 209/20.02.2018 г. по т.д. № 1096/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 50075/21.02.2024 г. по т.д. № 843/2022 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., и др. Приема се, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд като втора инстанция по същество е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. По касационната жалба: Страните по делото не спорят относно наличието на валидно облигационно правоотношение между тях, възникнало въз основа на сключения между ищеца “ПРОДЖЕКТ МЕНАДЖЕР” ЕООД като изпълнител и ответника “Г. ИНЖЕНЕРИНГ” ООД като възложител договор от 03.05.2017 г. за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи с предмет: възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община (чл. 1, ал. 1). Спорен е въпросът, в контекста на претендираното от ищеца заплащане на възнаграждения по договора въз основа на гореописаните четири фактури, дали същият е изпълнил възложената му работа съгласно договореното, съответно дали последната е приета от ответника възложител. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос въззивният съд е изпълнил само формално своето задължение, без да направи задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като ги съпостави и отчете всички обстоятелства, които са от значение за предмета на спора. За да отхвърли предявените осъдителни искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е намерил, че не е установено от ищеца при пълно и главно доказване надлежното отчитане на изпълнените работи при условията на чл. 7 от процесния договор. В случая въззивната инстанция не е обсъдила доводите на ищеца, изложени пред първата инстанция и поддържани в отговора на въззивната жалба, че всяка от фактурите е придружена с двустранно подписани протоколи и приложения, в които са отразени извършените и подлежащи на заплащане работи; че задължението за представяне на декларации за съответствие и сертификати за качество е подчинено на искане от страна на възложителя (чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора), каквото не е твърдяно в хода на процеса пред първа инстанция, а с въззивната жалба е въведено, но недоказано; че искане за плащане (сметка обр. 22) по чл. 7, ал.1, т. 3 от договора трябва да бъде по образец на възложителя, но ответникът не е предоставял подобен документ-бланка, а всички плащания по процесния договор са извършвани без подобна форма. С оглед дадения отговор на първия правен въпрос, за да възникне задъжението на възложителя за плащане на възложената работа, същата следва да бъде приета от него. Доколкото законът не поставя ограничение за начина на приемането й, то това може да бъде доказано в процеса с всички доказателствени средства. В случая двустранно подписаните между страните протоколи №№ 56, 57, 58 и 59 (приложени към всяка от процесните фактури №№ 155/22.12.2017 г., 156/22.12.2017 г., 158/29.01.2018 г. и 159/28.02.2018 г.), в които са отразени количество, единична и обща стойност на отделните СМР, по своята същност представляват протокол за приемане на извършените видове СМР. Аргументи за приемане на изпълнените СМР се черпи и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което процесните фактури, издадени въз основа на всеки от двустранните протоколи, са осчетоводени при двете насрещни страни, включени са в дневниците за покупки по ДДС на ответното дружество и последното е ползвало начисления данък добавена стойност като данъчен кредит. С приемането изпълнението на възложената работи възниква задължението на възложителя да заплати същата. Допълнителните условия за отчетност и сметки образци, които не рефлектират върху възможността работата да се ползва по предназначение, не могат да се отразят върху възникналото задължение на възложителя за плащане на изпълнените и приети СМР. При това положение следва да бъдат разгледани заявените от страните доводи, направените от ответника възражения за прихващане (освен уважените от СГС, послужили за частично отхвърляне на ищцовата претенция, в която част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила), съответно при евентуална основателност на възражението за прихващане с релевираното вземане подлежи на разглеждане заявеното от ищеца възражение за погасяване на вземането по давност, като бъдат обсъдени ангажираните във връзка със същите доказателства. От изхода за спора по главния иск зависи произнасянето и по предявените акцесорни претенции. Това налага отмяна на неправилното въззивно решение в обжалваната част и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС при съобразяване на указанията по приложението на материалния закон, дадени в настоящото решение. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе на основание чл. 294, ал. 2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 538/02.08.2023 г. по в.т.д. № 995/2022 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след отмяна на решение № 260551/09.08.2022 г. по т.д. № 104/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, са отхвърлени предявените от “ПРОДЖЕКТ МЕНАДЖЕР” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против “Г. ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК[ЕИК], осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 57 178,20 лева - неизплатена част от възнаграждение по сключения между страните на 03.05.2017 г. договор съгласно фактури №№ 155/22.12.2017 г., 156/22.12.2017 г., 158/ 29.01.2018 г. и 159/28.02.2018 г., законната лихва, считано от 18.01.2021 г. до окончателно плащане, както и за сумата от 6 298,92 лева – неустойка по чл. 21 от договора досежно вземанията по горепосочените фактури. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София в отменената му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.