О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347 гр.София, 15.06.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1596 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г. инженеринг“ЕООД срещу решение № 232/20.04.2021г. по в.т.д. № 2363/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 2150/ 28. 11. 2019 г. по т.д. № 2471/2017 г. на СГС касаторът е осъден да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 60140.41 лв., представляваща разликата над 12 602.92 лв. до сумата 72 743.33 лв.– неизплатено възнаграждение по договор от 12. 09. 2013 г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури № 3249/10. 04. 2014 г., № 3596/30. 12. 2014г. и № 3597/30. 12. 2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04. 08. 2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено направеното от касатора възражение за прихващане с насрещно вземане на „Г. инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за неустойка по чл. 24, ал. 2 от договора между страните за СМР от 12. 09. 2013 г., за сумата 60 140.41 лв. и е потвъдено решение № 2150/ 28. 11. 2019 г. по т.д. № 2471/ 2017 г. в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 12 602.92 лв. – неизплатено възнаграждение по договор от 12. 09. 2013 г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури № 3249/10. 04. 2014 г., № 3596/30. 12. 2014г. и № 3597/30. 12. 2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04. 08. 2017 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, допуснати същетвени нарушения на съдороизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба „Благоустройствени строежи“ ЕООД в писмения си отговор оспорва наличието на общо и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване и по същество самата касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по предявения от „Благоустройствени строежи“ЕООД иск с правно осн. чл.266, ал.1 ЗЗД настоящият касатор „Г. инженеринг“ЕООД е направил възражения за прихващане със свои вземания по същия договор, основаващи се на компесаторна неустойка по чл.24, ал.2 от договора и неустойка за забава по чл.24, ал.1 от договора. След препращане към мотивите на СГС по реда на чл.272 ГПК относно доказателствата и изодите за установеност на изпълнение на част от възложените СМР и частично плащане от възложителя на възнаграждение, САС е разгледал и двете възражения за прихващане. Приел е, че е принципно е недопустимо да се уговаря неустойка за лошо или частично изпълнение, като процент от цялата стойност на договора въобще, а не на неизпълнената и/или лошо изпълнена част. Ако е налице напълно/изцяло лошо или липсва изпълнение, това е основание за пълен отказ от плащане и/или разваляне на договора, със съответните му последици, включително съответстващата му неустойка за случаи на разваляне на договора, изключваща валидното уговаряне, респ. – претенцията за неустойка за лошо изпълнение, като се е позовал на ТР № 7/2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е счел, че такава уговорка противоречи на добрите нрави, включително и направена между търговци, доколкото води до изключително несъразмерно обезщетяване на евентуалните вреди за изправната страна от /частично/ лошо или частично в количествено измерение, неизпълнение на договорните задължения на неизправната страна, съответно и до драстично, водещо до противоправност, несъответствие на неустойката по размер с въобще възможните да бъдат претърпени от изправната страна, вреди от същото /частично количествено, частично лошо/, неизпълнение, и в противоречие и с трите функции на неустойката - обезщетителна, обезпечителна, и санкционна, при това разглеждани във всички възможни техни проявни форми, и в тяхната съвкупност. При съобразяване и на основните принципи на действащия обективен правов ред, вкл. за принципната необходимост от пропорционалност, респ. – и съразмерност, съотносимост на неустойката с въобще възможния, максимален размер на вредите от само частично неизпълнение, а така също и на ясната, и категорична разпоредба на чл. 309 от ТЗ, която въобще забранява възможното редуциране на размер на неустойката за частично неизпълнение до уговорения между страните размер от 10 %, но от стойността на неизпълнението, а не на целия договор, то и в процесния случай САС е отрекъл въобще валидността на договорната клауза между страните – търговци, на която конкретната претенция за неустойка за сумата от 60 140,41лв. – тази за частично изпълнение, се основава – чл. 24, ал. 2 от процесния договор. По отношение на второто възражение за прихващане с вземане за дължима неустойка по чл. 24, ал. 1 от договора – за забавено изпълнение, съдът е преценил, че срокът за изпълнение на СМР по договора е осем месеца и тече от подписването на Акт обр. 2а от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, т.е. от 12. 09. 2013 г., поради което според САС изтича на 12. 07. 2014 г. Тъй като Акт обр. 15 за установяване готовността за приемането на строежа – 3 бр. са били съставени на 06. 06. 2014 г., /неоспорени от касатора в тази им част/, съдът е заключил, че договорните задължения на ищеца са изпълнени в уговорения срок, а така заявеното от ответника, второ възражение за прихващане с вземане за неустойка за забавено изпълнение, макар и допустимо, по същество е изцяло неоснователно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обосновава се с грешка в пресмятането на периода, в който изпълнителят следва да извърши възложените СМР, който период обуславя съответен на доказателствата извод дали е налице изпълнение на СМР в договорения срок. Настоящият състав на ВКС намира, че само от външна страна, без проверка на доказателствата, може да се констатира в мотивите на обжалвания акт очевидно нарушение в пресмятането на падежа на задължението на изпълнителя. След като сам въззивният съд е определил начало на релевантния период - 12. 09. 2013 г., то посочените от него осем месеца не изтичат на 12. 07. 2014 г., както е приел, а на 12.05.2014г. Следователно спрямо друг момент следва да се прецени наличието или не на изпадане в забава по отношение задължението на изпълнителя. Горното налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на осн.чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът не е формулирал изрични правни въпроси, които да отговарят на изискванията към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението отново е повторил доводите си за неправилност на обжалваното решение – служебно обсъждане на валидността на неустоечна клауза, без да има възражение от насрещната страна; не са били уведомени страните, че съдът ще се произнесе по валидността; неправилен извод за нищожност на клаузата за неустойка по чл.24, ал.2 от договора и пр. Същите предсдтавляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и ще бъдат обсъдени при произнасяне по същество на касационната жалба. Касаторът дължи заплащане на държавна такса на осн. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират по реда ГПК в размер на 1454,87лв. по сметка на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 232/20.04.2021г. по в.т.д. № 2363/2020г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касатора „Г. инженеринг“ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1454,87лв., като при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено в тази част. След представяне на доказателства за заплащане на определената държавна такса делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: