Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * обезщетение за имуществени вреди * погасителна давност * обезщетение за вреди * неизпълнение на договорни отношения

РЕШЕНИЕ № 227

София, 19. август 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1166 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 06.07.2012 г. по гр.д. № 1266/2012, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 09.03.2012 г. по гр.д. № 19167/2011, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение на имуществените вреди от неизпълнението на договор за адвокатска услуга по чл. 51 ЗА със законните лихви по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение на паричната оценка на субективното право и на причинената вреда при погасяването на правото по давност поради пропуск на адвоката за определяне на размера на вредата от неизпълнението по договор за адвокатска услуга.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че с договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде осуетено). При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди. Имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната оценка на неговото имуществото, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имущество му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката. Когато претендираното от доверителя право е парично вземане, вредата от неговото отричане (непризнаване) или от осуетяването на възможността за реализирането му е дължимата главница със съответната лихва. Разбира се, по различни причини цената на едно парично вземане може да не съвпада с дължимата сума + съответните лихви: ненастъпил падеж, разсрочено издължаване, необезпеченост или недостатъчна обезпеченост, липса на секвестируемо имущество у длъжника, несъстоятелност и др., поради което неговата цена се определя с оглед налагащото се сконтиране или редуциране на вземането след оценка на съответните рискове. Вредата от погасяването на вземането по давност обаче винаги е същата като при неговото отричане (непризнаване). За да е адекватно, обезщетението се определя според това, което обикновено се случва. Не е обичайно да се очаква, че длъжникът ще пропусне да възрази за давност (затова адвокатът, който е пропуснал да направи възражение за давност дължи обезщетение на доверителя си). Евентуално последващо изпълнение на нравственото задължение от длъжника, би било основание да се претендира намаляване на присъденото обезщетение, съответно – връщане на част от полученото обезщетение поради новонастъпило обстоятелство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за адвокатска услуга, по силата на който ответникът е поел задължението да представлява ищците, като предяви и ги защитава по иск за обезщетение за вреди в размер на 10.000,00 лева. До изтичането на давностния срок ответникът не е направил необходимото за предявяването а иска. Ищците не са увредени от неизпълнението, тъй като по предявен иск съдът не прилага давността служебно, а и те не са търсили реално изпълнение, поради което и те не са положили дължимата грижа да защитят правото си.
Правилно въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за адвокатска услуга, по силата на който ответникът е поел задължението да представлява ищците, като предяви и ги защитава по иск за обезщетение за вреди в размер на 10.000,00 лева и до изтичането на давностния срок ответникът не е направил необходимото за предявяването а иска. Също правилно съдът е приел, че ответникът виновно не е изпълнил професионалните си задължения, като не е поискал съдебно удостоверение и не е неправил справка за адреса на ответника по иска.
В нарушение на закона обаче съдът е приел, че доколкото дело не е образувано, не е установено ищците да са претърпели вреда, а и адвокатът не отговаря при постановяване на неблагоприятно решение, както и че няма причинна връзка между пропускането на давностния срок и вредата, тъй като давността не се прилага служебно от съда. Действително адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и съответно не отговаря, във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат. Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа – в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че страните са обвързани от договор за адвокатска услуга, по силата на който ответникът е поел задължението да помогне за издирването на сведения за ответника, чието собствено име А. е било известно на ищците, както и да представлява ищците, като предяви и ги защитава по иск за обезщетение за вреди в размер на 10.000,00 лева срещу причинителя им. В изпълнение на задълженията си по договора ищците са заплатили на ответника уговореното възнаграждение и са му предоставили необходимите средства за изпълнението на поръчката (държавна такса и разноски за частна техническа експертиза). Частната експертиза е извършена, но предявяването на иска е забавено от необходимостта да се издирят три имена, Е. и адрес за призоваване на деликвента. Ответникът е уведомил ищците, че искът е предявен и е изпращал електронни съобщения (смс-и), че по различни причини производството се бави, но при последваща проверка след изтичането на давностния срок се оказва, че иск въобще не е предявяван.
Видно от изложеното ответникът е увредил ищците, като е допуснал вземането им за 10.000 лева да бъде погасено по давност. Съдът приема, че вземането е съществувало, тъй като самият ответник е проверил правно релевантните факти, приел е, че то съществува и затова е поел защитата му. Той не би отговарял за вреди, ако предявеният иск беше предявен и отхвърлен, въпреки предприемането от негова страна на всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин. Погасяването на вземането по давност поради противоправното бездействие на ответника уврежда ищците, тъй като прави безсмислено предявяването на погасения по давност иск пред съд и така осуетява събирането на вземането. Такова действие може да натовари ищците само с допълнителни разходи, тъй като не може да се разчита деликвентът да ползва некомпетентна защита, която да пропусне възражението за давност. Ако деликвентът изпълни нравственото си задължение да обезщети ищците след изтичането на давностния срок, евентуално плащане би било основание да се намали обезщетението или за връщане на съответната част от него.
Видно от изложеното чрез противоправното си бездействие ответникът е лишил ищците от вземането им за обезщетение в размер на 10.000 лева, но доколкото по делото няма доказателства за платежоспособността на длъжника, съдът намира, че съответното на реалната загуба обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 164 ГПК в размер на 5.600 лева.
При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 06.07.2012 г. по гр.д. № 1266/2012.
ОСЪЖДА М. С. С. от П. да заплати на Н. А. Г. и К. Г. Г. от София сумата 5.600,00 лева на основание чл. 51 ЗА със законната лихва от 02.11.2011 г. на основание чл. 86 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.