Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 03 май 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 254 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу решение на Софийски апелативен съд № 509 от 8.12.2016 г, по ВНОХД № 686/16, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Монтана, № 43 от 2.06.2016 г, по НОХД № 49/16. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. П. В. е признат за невинен в това, че на 16.07.2013 г в [населено място], обл. Монтана, умишлено е умъртвил Й. А. Й., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 115 НК, както и е отхвърлен гражданският иск, предявен срещу него от малолетния Д. Й. А., действащ чрез своята майка и законен представител Т. Ц. Д., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв. Със същата присъда, подсъдимият В. е признат за виновен в това, че към 16.07.2013 г, в [населено място], обл. Монтана, е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години. С протеста, насочен срещу произнасянето по чл. 115 НК, се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че са формирани неправилни доказателствени изводи относно обвинението по чл. 115 НК, че неправилно е приложен чл. 12 НК, че наличието на вербалната агресия, и то, на разстояние от близо два метра, не представлява нападение, срещу което са допустими защитни действия, че материалният закон е приложен неправилно / осъществен е съставът на чл. 115 НК, алтернативно, чл. 119 НК /. С протеста се прави искане за отмяна на решението в атакуваната част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Частният обвинител и граждански ищец или негов представител не участват в настоящето производство и не вземат становище по протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен. Подсъдимият не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е основателен. Допуснато е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като доказателствените изводи на въззивната инстанция са изведени в разрез с чл. 14 НПК. Избирателно са оценени обясненията на подсъдимия, включително приобщените такива / от досъдебното производство и тези, дадени пред друг състав на съда /, за да бъде мотивиран чл. 12 НК, при което извън вниманието на съда са останали вътрешните противоречия и непоследователност на дееца при обрисуване на инкриминираните събития. Така например, подсъдимият е заявил, че Й. му е „налетял”, искал е да го удари и е бил близо до него, но не го е видял да влиза в двора. Казал е: „Излязох на вратата, но не познах човека. Човекът лети накъм мен, навътре. Залитнах, паднах и пистолетът гръмна. Той полетя към мене с дърво в ръцете. Паднах и с падането се хванах за вратата, пистолетът гръмна един път и край. Човекът дума не е казал. Стрелял съм неволно, с падането, без да искам. Не съм насочвал пистолета срещу човека”. В първоначалните си обяснения е размил друга версия: „Помислих, че отвън е едно момче от [населено място], което тормози внучката ми. Направо в него си стрелях. Не съм се целил наляво или надясно. Стрелях в човека”. Приканен в съдебно заседание да заяви кои обяснения поддържа, подсъдимият е заявил: „Не е бил на вратницата. Бил е в двора. Не е говорил човекът. Не ме е псувал. Аз му викнах”. На следващо място, не са обсъдени показанията на св. В. В., присъствала по време на инцидента: „Тропаше се и дедо го гръмна”. В такъв смисъл е и заключението на СМЕ, че произведеният изстрел е целенасочен, от близко разстояние / оставил почти хоризонтален раневи канал /. Вещите лица са изключили възможността за неволен изстрел, а такава е една от версиите на подсъдимия. От съществено значение за изхода на делото са показанията на св. С., която е преминавала покрай местопроизшествието с автомобила си. Тя е заявила, че откъм металната врата / портата / е чула викове, тропане, „чупене” на желязо, и след това, изстрел. Съдът е бил длъжен да обсъди противоречията в обясненията на подсъдимия относно поведението на пострадалия преди изстрела, че „човекът е мълчал, не му е отговорил, не го е псувал”, „стоял е извън двора / до вратницата /”, и едновременно с това, че е „бил на двора”, че му е „налетял”, а в една от версиите, че е „носил дърво в ръцете си”. Настоящата инстанция не споделя извода на САС, че „насочването с очевидно враждебни намерения” / такова фактическо положение е прието във въззивния акт / представлява агресия, имаща характер на нападение по чл. 12 НК. Известно е, че единствено вербална агресия не би могла да провокира защита, тъй като това би било равнозначно на предприемане на отбранителни действия срещу несъществуващо нападение. Неправилно въззивният съд е приел, че е имало и друга агресия, освен вербалната, а именно: заплаха от физическа агресия. Такъв извод почива на предположението, че враждебното намерение би могло да доведе до враждебно действие, но доказателствените изводи на съда не могат да се основават на предположения, а само на доказани факти. От друга страна, не е достатъчно да бъде установено, че е налице намерение да бъде извършено определено действие, за да се приеме, че действието безусловно ще бъде извършено. Такъв извод също почива на предположение. За да се приеме, че е налице чл. 12 НК, следва да е доказано, че деецът се е отбранявал срещу непосредствено нападение, за елиминирането на което е предприел и съответните защитни действия. Съдебната практика е изяснила, че неизбежна отбрана не може да бъде предприета срещу предполагаемо, бъдещо или завършено нападение. В практиката е разяснена и хипотезата на т. нар. „мнима неизбежна отбрана”, при която деецът е предполагал, че е нападнат, докато обективно нападение не е имало. За приложението на тази хипотеза е необходимо да са събрани доказателства, че деецът субективно е смятал, че се отбранява срещу непосредствено и противоправно нападение, макар и такова да не е имало. По настоящето дело липсват доказателства, както за започнало нападение, така и за такава непосредствена опасност за здравето или живота на подсъдимия или на някое от присъстващите в къщата лица, както и няма доказателства за формирана невярна представа у дееца, че предприема защитни действия срещу такова нападение. Напротив, установено е, че подсъдимият е сгрешил самоличността на пострадалия с тази на св. Л., и съзнателно е произвел изстрел в тялото му. Този извод следва от обясненията на подсъдимия, че е видял мъжа и е стрелял срещу него, от показанията на св. В., че дядо й е гръмнал / този, който е тропал /, от твърденията на св. С., че е чула тропане и след това изстрел, от показанията на св. С., служител на МВР, възприел изявлението на дееца, че е ликвидирал „Ш.” / св. Л. /. Следователно, грешката на дееца е относно обекта на посегателство / личността на пострадалия /, но при всички случаи, наказателната отговорност се реализира за умишлено умъртвяване на друго лице / действителната жертва /, чието право на живот е защитено от чл. 115 НК. Що се отнася до положителните характеристични данни за подсъдимия и неговата възраст, респективно, неправомерното поведение на пострадалия, който е извършил хулигански действия пред къщата му, това са обстоятелства, които са смекчаващи наказателната отговорност, но същите не отменят съставомерността на деянието, което остава престъпление по чл. 115 НК. С оглед на изложеното, ВКС намери, че въззивният съд е допуснал нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, довело и до неправилно приложение на материалния закон / относно произнасянето по чл. 115 НК /. За отстраняване на нарушенията е необходимо съдебното решение да бъде отменено / в посочената част / и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Доколкото произнасянето по гражданската отговорност е обусловено от изхода на делото в наказателната част, то на отмяна подлежи и частта на решението, касаещо гражданския иск. По тези съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 509 от 8.12.2016 г, по ВНОХД № 686/16, в наказателната и в гражданската части, касаещи произнасянето по чл. 115 НК, ВРЪЩА делото в отменените части за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: