1 Р Е Ш Е Н И Е № 501 гр. София, 13 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1665 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Е. Е., чрез защитника му адвокат К. П. от АК – [населено място], срещу постановената от Търговищкия окръжен съд нова присъда № 66 от 17 септември 2014 година по внохд № 132 / 2014 година, след отмяна на присъда № 62 от 27 май 2014 година на Районен съд – гр. Омуртаг, по нохд № 51 / 2012 година по описа на този съд. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В писменото допълнение към жалбата, направено по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК и прието в съдебно заседание, е заявена и явна несправедливост на наложеното наказание като основание за претендираното изменяване на новата присъда и определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. С жалбата е поискана отмяна на присъдата и, алтернативно - потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда, оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция в рамките на правомощията й по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим С. Е. участва лично и със защитника си адвокат П., която поддържа касационната жалба и писменото допълнение към нея при изложените в него доводи и съображения. Идентична е позицията на подсъдимия в рамките на упражненото от него право на лична защита, като заявява невиновност по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящето съдебно разглеждане на делото е трето поред, след постановени две осъдителни присъди (по нохд № 99/2009 година и нохд № 372/2010 година, двете на Районен съд – гр. Омуртаг, отменени от Търговищкия окръжен съд при съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на внесения в съда обвинителен акт (по първото дело) и за недостатъци отново на обвинителния акт и неправилно посочване в мотивите на присъдата на номера на отдела от горския фонд, в който е извършена инкриминираната неправомерна сеч (по второто дело). С двете отменителни решения делото е върнато за ново разглеждане на прокурора с оглед отстраняване на посочените недостатъци. В рамките на настоящето съдебно разглеждане на делото, първоинстанционният съд е постановил присъда, с която подсъдимият С. Е. Е. е признат за невинен в това, в периода от м. септември 2007 година до 14. 04. 2008 година, в землището на [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление, като посредствен извършител чрез лицата Я. А. Г. и О. Х. М., да е отсякъл от държавния горски фонд, в отдел 276, подотдели „Д” и „Е” по картата на Държавно горско стопанство (ДГС) – [населено място], едра, средна и дребна строителна дървесина и дърва за огрев – общо 1320 плътни куб. м. дървесина на стойност 50115 лева – особено големи размери и деянието е особено тежък случай, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 235, ал. 3, т. 5 във вр. чл. 235, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В производство, инициирано по протест на прокурор при Районна прокуратура – [населено място], е постановена атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова присъда, с която присъдата на Районния съд е отменена изцяло и подсъдимият Е. е признат за виновен в това, че през периода от м. октомври 2007 година до началото на м. януари 2008 година, в землището на [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление, чрез посредствено извършителство на лицата Я. А. Г. и О. Х. М., без редовно писмено позволително за сеч, отсякъл от държавния горски фонд – отдел 276, подотдели „Д” и „Е” по картата на ДГС – [населено място], общо 300 плътни куб. м. едра, средна и дребна строителна дървесина и дърва за огрев на стойност 11100 лева, поради което и на основание чл. 235, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и на глоба в размер на 1500 лева. Оправдан е по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 235, ал. 5 във вр. ал. 1 от НК – да е извършил престъплението за времето от началото на м. септември 2007 година до края на м. октомври с. г. и от м. януари 2008 година до 14. 04. с. г., както и за размера на предмета на престъплението до 1320 куб. м. дървесина, на стойност 50115 лева, а също и за това, случаят да е особено тежък. На основание чл. 235, ал. 7 от НК съдът е осъдил подсъдимия Е. да заплати на държавата сумата от 4440 лева, представляваща равностойността на липсващата част от предмета на престъплението. Присъдил е в полза на държавата направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия. Касационната жалба на подсъдимия Е. срещу въззивната нова присъда е допустима, съгл. чл. 346, т. 2 от НПК, а разгледана по същество, е неоснователна. С оглед определяне на рамката на касационната проверка е необходимо да се отбележи, че въвеждането с допълнението към касационната жалба по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК на ново отменително основание е недопустимо. С допълнението могат да се излагат единствено доводи и съображения за вече релевирани в подадената касационна жалба отменителни основания, но не и да се релевират нови такива. І. Заявените в жалбата процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд и касаещи съдържанието на мотивите на новата въззивна присъда и доказателствената дейност на съда при анализ и оценка на доказателствените източници, следва да бъдат обсъдени преди възраженията по приложението на материалния закон, защото тази проверка е възможна единствено след констатации за надлежна оценка на доказателствата по делото и правилно формиране на изводите по фактите. 1. В рамките на релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защитата на подсъдимия твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на мотивите на присъдата, защото те не съдържат изрични съображения относно отмяната на първоинстанционната присъда. В подкрепа на доводите си защитата се е позовала на съдебна практика на ВКС (р. № 454/2006 година на І н. о. и решение № 428 на ІІІ н.о.). Формално, заявеното в жалбата кореспондира със съдържанието на проверявания съдебен акт. Въпросът е доколко липсата на изрично посочени съображения за отмяната на присъдата засяга възможността на подсъдимия да разбере постановения съдебен акт и да организира защитата си, а на контролната инстанция – да упражни правомощията си за проверка, за да бъде преценявана тази липса на плоскостта на съществени нарушения на процесуалните правила. Изискванията към съдържанието на новата присъда на въззивния съд са формулирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК чрез препращане към нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, т. е. към съдържанието на присъдата изобщо. От гледна точка на процесуалния закон и изискванията в него, въззивният съд поначало е могъл да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като отмени първоинстанционната оправдателна присъда и осъди подсъдимия, доколкото е налице съответно обвинение в първата инстанция. Същественото в случая е, въззивният съд да посочи в мотивите на присъдата си кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателства, както и да изложи правните си съображения относно приложимия материален закон, което в конкретния случай въззивният съд е сторил по предписания от закона начин. А дали доказателственият му анализ е надлежен и съображенията – убедителни, ще бъде обсъдено по-долу. Направеното с жалбата позоваването на съдебна практика на ВКС не е напълно коректно - посочените решения са неотносими към настоящата хипотеза, защото касаят направени от касационната инстанция констатации за липса на отговор в решенията на въззивния съд на възраженията и доводите на страните, каквито законът изисква с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Това е преценено като съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на подсъдимия и обезсмислило правото му на обжалване, поради невъзможността касационната инстанция да изпълни контролните си правомощия. Констатация в този смисъл обаче в настоящия случай не може да се направи. Или иначе казано, правомощието на въззивния съд да приеме различни от първоинстанционния съд факти е безспорно, стига те да са в рамките на ангажираните в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не е обвързан със задължение да описва приетата от първата инстанция фактическа обстановка и защо се разграничава от нея. Важното е да изложи ясни и точни съображения при извеждане на правнорелевантните факти от кръга на тези по чл. 102 от НПК, което да позволи на ВКС да провери процесуалната правилност при формиране на вътрешното му убеждение. И това е така, защото ВКС проверява въззивния съдебен акт, а не първоинстанционната присъда. Вярно е, че в конкретния случай към въззивната присъда могат да се предявят претенции за пълнотата на нейните мотиви, но и в този вид тя позволява на страните да реализират правото си на защита, в частност - подсъдимият да разбере въз основа на какви факти е осъден. Затова, претендираното от защитата нарушение на процесуалните правила не е налице. 2. На следващо място, защитата на подсъдимия оспорва пред касационната инстанция извършения от въззивния съд доказателствен анализ и формираните в резултат на същия изводи по фактите. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал за достоверност показанията на свидетелите Г. и М., чрез които е извършено инкриминираното деяние от подсъдимия, защото те са заинтересовани от изхода на делото, а също така – че съдът не е имал основание да откаже да оцени като достоверни показанията на свид. Я.. Във връзка с доказателствената дейност на съда, ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави, че тази дейност е била значително затруднена от отдалечеността във времето на инкриминираните деяния и неколкократното връщане на делото за ново разглеждане. Показанията на свидетелите в рамките на настоящето производство се отличават с лаконичност и липса на изчерпателност и конкретика и поради това в преобладаващата си част са приобщавани по реда на чл. 281 от НПК. Показанията на двамата свидетели, извършили сечта – Г. и М., са анализирани детайлно от въззивния съд (с. 4 от решението). Съдът не е имал основания да откаже кредитирането им за достоверност, доколкото те се характеризират с последователност и безпротиворечивост в хода на целия процес. Що се отнася за заявената заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, настоящата инстанция не намира индиции за такава, доколкото в нито един момент от наказателното производство те не са били в друго процесуално качество, от тях не е претендирана наказателна или административна отговорност. Не така стоят нещата по отношение на свид. Я., чиято наказателна отговорност е ангажирана с влязла в законна сила присъда за идентично с това на подсъдимия Е. деяние, извършено през 2009 година, в същия район и при напълно сходни механизъм и участници. Същественото в случая е, че съдът е проследил фактологията по делото съобразно цялата доказателствена съвкупност и не е допуснал игнориране или превратност при оценката й като цяло. Макар от мотивите на присъдата да би могло да се изисква повече аналитичност, отколкото възпроизвеждане на съдържанието на доказателствените източници, това не лишава тези мотиви от изчерпателност и убедителност. Обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, са установени достатъчно безспорно и категорично. Несъмнено е наличието на позволително за сеч в общинската гора (отдел 275), дадено на [фирма], както и липсата на такова позволително за сеч в намиращите се в съседство отдели 276, които са част от държавния горски фонд. Безспорно е договарянето за извършване на сеч и извозване на дървесината съобразно това позволително с [фирма], чийто служител по трудов договор е подсъдимият Е.. Безспорно е възлагането на подсъдимия от страна на свид. Я. на организацията и реализацията на тази дейност, както са несъмнени и действията на подсъдимия по ангажиране на свидетелите Г. и М. за извършване на сечта, а на свидетелите Ш. и А. – за извършване на извозването. Подсъдимият е този, който е отвел свидетелите Г. и М. на мястото за сеч, посочил им района, който е бил ясно обозначен, контролирал е работата им, посочил им е впоследствие „второто място” (отдел 276 „Д” и „Е”), където на секат и пр. Констатирането от свид. П. на извършваната в държавния горски фонд непозволена сеч и намесата на горската стража (свидетели Х. и П.) от ДГС – Омуртаг, са предотвратили нейното продължаване. За изясняване на обстоятелствата, свързани с мястото на сечта, наличната там дървесина, извозването и съхраняването на част от отсеченото, служат и показанията на свидетелите С. (началник участък), И. (полицай от РУП), Х. (помощник лесничей), както и приложените по делото писмени доказателства (позволителни за сеч, протоколи за оглед, фотоалбуми, АУАН, констативни протоколи, скици, технологичен план и пр.). Не биха могли да бъдат споделени възраженията на защитата за противоречивост на изготвените по делото съдебни лесотехнически експертизи – единична (експерт Д., л. 128 от нох дело), тройна (експерти Р., С. и Б., л. 182 от нох дело) и допълнителна (същите експерти, л. 223 от нох дело). Напротив, експертните констатации и изводи са сходни и безпротиворечиви. Отговорът на поставената допълнителна задача, заедно с анализа на заявеното от свидетелите Г. и М., е дал основание на въззивния съд да редуцира предмета на престъплението по начина, по който е сторил това. При изложените съображения, ВКС намира, че релевираното в касационната жалба отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налице. Въззивният съд е оценил по действителното им съдържание доказателствените източници и с оглед тяхната относимост, взаимовръзка, противоречивост и достоверност. В резултат на тази проверка съдът е направил надлежни изводи по фактите, включени в предмета на доказване по делото. ІІ. Към тези факти е приложена съответната материалноправна норма и това обуславя законосъобразността на съдебния акт. В касационната жалба и допълнението към нея всъщност не са наведени конкретни доводи относно неправилното приложение на закона. Твърденията за неправилно осъждане на подсъдимия по-скоро могат да бъдат отнесени към възражение за необоснованост на присъдата, а това, както е известно, не е касационно основание. Не могат да бъдат споделени доводите за несъставомерност на деянието на подсъдимия от субективна страна. Известно е, че съставомерността на деянието от субективна страна е въпрос не само по приложението на правото, но преди всичко по установяването на фактите. В конкретния случай, установените по делото действия на подсъдимия Е. по организиране на сеченето и извозването на дървесината, посочването на мястото за сеч извън разрешеното, контролирането на извършената сеч и пр., дават достатъчно основание за направения от съда извод за наличие на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. ІІІ. В рамките на оспорването от страна на подсъдимия на ангажирането на наказателната му отговорност като цяло, настоящата инстанция провери параметрите на тази отговорност, макар явната несправедливост на наказанието да не е надлежно релевирана като касационно основание, както това бе посочено по-горе. ВКС констатира, че наложените наказания лишаване от свобода и глоба са определени в рамките на закона и не разкриват характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Данните по делото не дават основание да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 55 от НК, чиито разпоредби се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Наложените на подсъдимия наказания от шест месеца лишаване, условно, и глоба, следва да бъде преценени като удовлетворяващи изискванията на чл. 54 от НК и изпълняващи целите на наказанието по чл. 36 от НК, поради което се явяват и справедливи. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Търговищкия окръжен съд нова присъда № 66 от 17 септември 2014 година по внохд № 132 / 2014 година, след отмяна на присъда № 62 от 27 май 2014 година на Районен съд – гр. Омуртаг по нохд № 51 / 2012 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.