1 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 26 май 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Румен Петров при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от председателя съдия Капка Костова касационно дело № 378 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. М. А. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 14 от 01 юни 2016 година, постановена по в.н.о.х.д. № 310 / 2015 година по описа на Районен съд – гр. Бяла. В саморъчно изготвеното искане осъденият А. претендира отмяна на посочената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като съдебното производство е проведено в негово отсъствие. В съдебното заседание пред ВКС искането се поддържа лично от С. А. и от назначения му служебен защитник - адв. А. М. от САК, която представя и писмени бележки в подкрепа на изложените доводи за възобновяване на производството. В лична защита осъденият А. моли делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане на Районен съд – гр. Бяла или наложеното му наказание да бъде намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането при условията на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият сам се е поставил в невъзможност да бъде осигурено личното му участие в разглеждането на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 14 от 01. 06. 2016 година, постановена по н.о.х.д. № 310 / 2015 година по описа на Районен съд – гр. Бяла, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения С. М. А. за това, че за времето от 31. 01. 2015 година до 19. 02. 2015 година, в [населено място], обл. Р., в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление – на четири пъти, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи от владението на И. М. И., Ц. С. Ц., Б. А. И. и Й. Т. Й. на обща стойност 507. 50 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 и чл. 36 от НК, е осъден на пет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 203 / 2013 година по описа на Районен съд – гр. Бяла в размер на десет месеца лишаване от свобода, като за изтърпяването му е определен строг режим в затворническо заведение от закрит тип. С присъдата е уважен предявеният от гражданския ищец Ц. С. Ц. иск за имуществени вреди в размер на 84. 20 лева. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като са възложени в тежест на осъдения А.. Подаденото искане за възобновяване е процесуално допустимо – направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и в законоустановения за това срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, срещу съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Наказателното преследване срещу осъдения А. е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и в негово отсъствие – в съдебната му фаза. Привлечен е в качеството на обвиняем с постановление от 15. 09. 2015 година (л. 85 от ДП) и му е взета мярка за неотклонение „подписка”, като съдържанието и последиците от нарушаването й са му разяснени. С оглед гарантиране правото на защита на обвиненото лице, е назначен служебен защитник, осъществил процесуално представителство както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното такова пред Районен съд – гр. Бяла. Видно от протокола за проведения непосредствено след привличането разпит по реда на чл. 221 във вр. с чл. 138 от НПК (л.87 от ДП), А. изрично е отказал да му бъдат предявявани материалите от разследването при неговото приключване. Обвинителният акт срещу А. е внесен в съда на 03. 12. 2015 година, като с разпореждане № 415 от 04. 12. 2015 година, постановено в закрито заседание по реда на чл. 248, ал. 2 от НПК, съдията – докладчик е насрочил делото на основание чл. 252, ал. 1 от НПК за разглеждане в открито съдебно заседание на 13. 01. 2016 година. С разпореждането е указано връчване на препис от същото и от обвинителния акт на С. А. и защитника му, както и уведомяването му за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Видно от приложеното по делото съобщение (л. 23 от нох дело), обвинителният акт и разпореждането на съда не са връчени на А., тъй като същият не е открит на посочения от него адрес в [населено място]. В призовката е отразено, че по данни на роднини лицето се намира в чужбина, а те отказват да я получат. След това съдът е предприел всички необходими действия за установяване местонахождението на подсъдимия и призоваването му за участие в съдебното разглеждане на делото. На л. 44 от същото е приложена справка от ОД на МВР – [населено място] относно пътуванията на А., която съдържа данни, че лицето е напуснало Република България на 05. 11. 2015 година през ГКПП „М.”. По тази причина, ход на делото в съдебното заседание на 13. 01. 2016 година не е даден, а с протоколно определение от същата дата са изискани справки за постоянния и за настоящия адрес на подсъдимия и нова справка за задграничните му пътувания. Осъденият не е открит на известните по делото адреси, като в две съобщения (л. 61 и л. 62 от нох дело) от кмета на [населено място] е отразено, че лицето не живее в селото. Повторно изготвената справка за пътувания на А. (л. 66 от делото) е с идентично на първата съдържание за липса на данни за завръщане на лицето в страната след 05. 11. 2015 година. В съдебното заседание от 08. 02. 2016 година съдът е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия и го е обявил за общодържавно издирване. В поредното съдебно заседание от 20. 04. 2016 година, след доклад на съда за неустановяване на А. въпреки предприетите действия по издирване, е даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. След това съдебно заседание съдът не е преустановил усилията по издирване на подсъдимия, обявен за местно и общодържавно издирване. Изисквани са справки за резултата от проведените оперативно-издирвателни мероприятия, по делото е докладван и проведен разговор с майката на А. и твърдението й, че е заминал за Гърция. Въпреки това, усилията по установяването на А. са останали без резултат, като присъдата на Районен съд – гр. Бяла е постановена в негово отсъствие. Производството пред първоинстанционния съд се е развило изцяло с участието на служебния защитник на А. – адв. Б. Г.. Описаните по-горе обстоятелства във връзка с предприетите от съда действия по установяване на подсъдимия следва да се ценят не само като изпълнени процесуални задължения на съда по призоваване на страните в производството, но и във връзка с основателността на направеното искане за възобновяване и предвидените за това предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Съгласно посочената норма, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство. Искането му следва да бъде уважено, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил и е препятствал изпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК или ако след изпълнението й не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Фактите по настоящото дело сочат на наличие на първата от двете хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Както вече беше посочено, А. е бил уведомен за задължението си да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на съответния орган, произтичащо от взетата му мярка за неотклонение ”подписка”. Независимо че е знаел за образуваното по отношение на него наказателно производство, осъденият се е укрил, като е поставил в невъзможност изпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и е предопределил разглеждането на делото от Районен съд – гр. Бяла в негово отсъствие. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от всички известни негови адреси за призоваване и е заминал за Гърция. По делото не са налични данни за това А. да е уведомил разследващия или служебния си защитник относно напускането на страната. Изложеното дотук налага извод за направен от А. личен избор да не участва в съдебната фаза на процеса, който не му дава основание да претендира възобновяване на делото, при отмяна на постановената задочна присъда и връщане на производството за ново разглеждане. При така установените данни по делото, възраженията на защитата на осъдения А. за липса на предпоставките на чл. 269, ал. 3 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие, се явяват неоснователни. С оглед на изложените съображения, искането на С. А., направено на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, следва да бъде оставено без уважение. Произнасянето по отправената от осъдения в съдебното заседание пред настоящата инстанция молба за намаляване на наложеното му наказание, е извън правомощията на Върховния касационен съд. От една страна, предметът на искането за възобновяване не може да бъде разширяван с посочване на нови основания за проверка за първи път в съдебното заседание (арг. от разпоредбата на чл. 426 във вр. чл. 347, ал. 1 от НПК). В принципен план, явната несправедливост на наложеното наказание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, би могла да е основание за проверка на постановения и влязъл в сила съдебен акт на Районен съд – гр. Бяла при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед приетите и влезли в сила изменения в нормата на чл. 424, ал. 1 от НПК (ДВ, бр. 42 / 2015 година), искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. А. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 14 от 01 юни 2016 година, постановена по н.о.х.д. № 310 / 2015 година по описа на Районен съд – гр. Бяла. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.