О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 гр. София, 28.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно частно дело № 1857 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане от 24.11.2014 г. на Софийския градски съд по н. ч. д. № 5059/2014 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че делото следва да бъде разгледано от Софийския градски съд, който незаконосъобразно се е позовавал на неустановени по делото обстоятелства. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В рамките на образуваното производство по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, с определение от 6.11.2014 г. Русенският окръжен съд е прекратил н. ч. д. № 575/2014 г. и е изпратил делото по компетентност на Софийския градски съд. Мотивирал се е със съображения, че според предоставената информация в справки от Община – Русе и областната дирекция на МВР, на територията на гр. М. няма лице с имена И. И., [дата на раждане] , в населеното място не съществува адрес – [улица], а доколкото с тези данни се изчерпва идентификацията на засегнатото лице и специално неговото местоживеене, подсъдността на делото се определя съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 НПК. С разпореждане от 24.11.2014 г. по н. ч. д. № 5059/2014 г. Софийският градски съд е приел, че не е компетентен да разгледа делото с мотиви, че самоличността на санкционираното лице и неговия адрес на територията на [населено място] са били установени от данните в изисканите справки от Русенския окръжен съд, поради което е повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че от една страна, Софийският градски съд не е имал основание да счете за установена самоличността на лицето, а оттам и неговото местоживеене, позовавайки се на справките, според които посочените от съда данни не са били достатъчни за идентификация на лицето, а в резултат на проверката в НБД „Население” е било открито лице с подобни данни – И. И. И., дата на раждане - 9.04.1973 г. и адрес в гр. М. – [улица]. От друга страна, Русенският окръжен съд не е имал основание да приеме наличието на предпоставките по чл. 15, ал. 5 НПК. Разпоредбата определя компетентност на Софийския градски съд да разгледа делото, ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая обаче първият въпрос, който Русенският окръжен съд е следвало да разреши е въпросът с идентификацията на засегнатото лице по решението, включително като използва възможността да изиска допълнителна информация от компетентния орган на издаващата държава. Без да е прояви необходимата процесуална активност Русенският окръжен съд преждевременно е прекратил производството, считайки се за некомпетентен, поради което делото следва да бъде изпратено на този съд за разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА н. ч. д. № 5059/2014 г. по описа на Софийския градски съд (прекратено) на Русенския окръжен съд за разглеждане. Препис от определението да се изпрати на Софийския градски съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: