6
Р Е Ш Е Н И Е
№161
София24.11.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
при секретаря И. Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 724/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. И. груп” гр.София, представлявано от изпълнителния директор Р. Я., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 248 от 30.03.2009 г. по гр.д.№ 1388/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което след отмяна на решение от 07.04.2008 г. по гр.д.№ 1492/2006 г. на Софийски градски съд, Т. отделение, VІ-5 състав в частта за отхвърляне на предявен по чл.390 ал.1/отм./ ТЗ иск за сумата 138 868 лв. и в частта за присъдени разноски в размер на 2 877.36 лв., застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. Т. Т. от гр.Стара Загора, действащ в процеса като ЕТ”В. Т.” сумата 138 868 лв. – застрахователно обезщетение по полица № 3500051120R00065/17.06.2005 г. във връзка с настъпили на 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2005 г. застрахователни събития, ведно със законната лихва от 30.08.2006 г. и разноски по делото в размер на 7 000 лв. С допълнително определение, по реда на чл.192, ал.4 ГПК, на ищеца са присъдени допълнително 5 000 лв. – разноски по делото.
С определение № 253 от 05.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В.” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане.
Касаторът поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение в частта за лихвата за забава от подаване на исковата молба, поради ненадлежното предявяване на такъв иск. В частта относно присъдената главница са инвокирани основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че в нарушение на чл.188 ГПК, въззивният съд не е преценил доказателствата по делото и възраженията за подзастраховане, а наред с това, в нарушение на чл.390, ал.5/отм./ ТЗ, е задължил застрахователя над застрахователната сума.
Ответникът по касация ЕТ „В. Т.”, чрез процесуалния си пълномощник, счита осъдителното въззивно решение за правилно. От него е подадена частна жалба срещу определението на въззивния съд, постановено по реда по чл.192, ал.4 ГПК/отм./, с доводи за неправилно определяне размера на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за основателни предявените искове за заплащане на застрахователни обезщетения общо в размер на 138 868 лева, на основание чл.390, ал.1/отм./ ТЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. След преценка на доказателствата по спора е направен извод за наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните - за застраховка на тютюн „В.”, при действието на което са настъпили три застрахователни събития – градушка и буря, съответно на: 12.07.2005 г., 17.08.2005 г. и 23.08.2008 г., в резултат на които застрахованото имущество е било увредено. Размерът на застрахователното обезщетение е определено въз основа на Общите условия за застраховане на селскостопански култури, Указанията за приложението им с оглед разпределението на застрахователната стойност – 300 лв./дка по видове листа на тютюна, както и агрономическите експертизи. С оглед изхода на делото, въззивният съд е присъдил на ищеца общо 12 000 лв. разноски за двете инстанции.
Въззивното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно. Като неоснователни следва да се преценят доводите в касационната жалба за произнасяне по незаявен иск в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска. С петитума на исковата молба, акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД е заявена от датата на забавата, която значително предхожда предявяването на иска, като този иск е поддържан и в хода на устните състезания пред първата инстанция, т.е. след допуснатото увеличение на размера на главницата. Във въззивното решение липсва произнасяне по иска за мораторно обезщетение за периода до подаване на исковата молба, но правото да се иска допълване на решението в тази част, е преклудирано. При присъждането обаче на законната лихва от предявяване на иска, въззивният съд не е нарушил диспозитивното начало в процеса, а от друга страна е съобразил правилото на чл.116, ал.3 ГПК/отм./, чийто аналог е чл.214, ал.2 ГПК, съгласно което не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване.
По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, свързан с начина на определяне на застрахователното обезщетение при застраховане на бъдеща реколта и доколко е приложимо правилото за подзастраховане по смисъла на чл.398 / отм./ ТЗ, вече е налице произнасяне от Върховния касационен съд с решение № 128 от 12.07.2010 г. по т.д.№ 969/2009 г., ІІ т.о. , което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираното решение е прието, че с оглед специфичния предмет на този вид имуществена застраховка и предвид функционалната обусловеност на дължимото от застрахователя обезщетение от застрахователната стойност към момента на настъпване на събитието, то в случаите, когато темпоралната стойност е определена от страните по договора на база застрахователната сума, застрахователното дружество не би могло да се позовава на подзастраховане по смисъла на чл.398, ал.1 /отм./ ТЗ. В решението е съобразено, че при този вид имуществено застраховане, застрахователната сума се договаря между застрахования и застрахователното дружество и то при съобразяване на производствените възможности на района, в който са засети съответните земеделски култури. При настъпило застрахователно събитие в периода на развитие на земеделските култури, не би могло дължимото застрахователно обезщетение да се определи на друга база, различна от договорената застрахователна сума, след установяване на конкретните увреждания на културите. Освен общите правила за определяне на застрахователното обезщетение, при този вид имуществено застраховане следва да се имат предвид и специфичните правила, обективирани в полицата, неразделна част от която са представените пред първостепенния съд Общи условия по застраховка „земеделски култури”/чл.298 ТЗ/.
При така даденото разрешение на значимия за изхода на спора правен въпрос, следва да се отхвърли като неоснователно възражението на застрахователното дружество за наличие на подзстраховане и за прилагане на предвидената в чл.398, ал.1/ отм./ ТЗ пропорционална система на обезщетение.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за надлежно реализирана възможност за извършване на повторен, контролен оглед на увредените в резултат на първото застрахователно събитие земеделски култури. Действително, в първоинстанционното производство са представени два акта за оценка на пострадали земеделски култури при настъпване на първото застрахователно събитие на 12.07.2005 г. – градушка, буря и проливен дъжд. Първият акт е съставен непосредствено след събитието – на 14.07.2005 г. и подробно са отразени всички действителни щети на цялата засята площ от 1000 дка тютюн, разпределението на застрахователната сума, съобразно Указанията по приложение на Общите условия, съответно дължимото обезщетение, в общ размер – 70 800 лв. Представен е и втори акт от 04.08.2005 г., касаещ същото застрахователно събитие, в който е отразен значително по нисък процент на увредените листа на тютюна и съответно значително по-ниска стойност на обезщетението – 33 000 лв. В хода на инстанционното производство застрахователното дружество не е доказало основанието за извършване на нов оглед на частично увредените земеделски култури и то след изтичане на повече от двадесет дни след събитието и след надлежно извършения първи оглед. Повторно съставеният акт правилно не е възприет от решаващия въззивен състав предвид и свидетелските показанията на вещото лице-агроном–оценител И. В., с които са потвърдени обективираните в първия акт констатации.
Настоящият състав не споделя доводите на касатора за надвишаване на застрахователната сума, позовавайки се на императивната норма на чл.390, ал.5/ отм./ ТЗ. При липсата на данни за извършване на предварителна и окончателна оценка/преди окончателното прибиране на реколтата тютюн/, не следва да се преценяват предвидените в т.2 на раздел Х. от Общите условия допълнителни правила за начина на определяне на заместващата облага при частично увреждане на реколтата. Това определя и неотносимостта на писмените доказателствени средства за реализирана през м.декември 2005 г. част от реколтата и съответно получената сума от ответника по касация. Дори и да се приеме, че застрахователното дружество е извършило окончателна оценка, тъй като се касае за увредени култури, които се прибират на части, то липсват категорични доказателства за неприспадане на прибрана част от реколтата към момента на настъпване на събитията или на използуваема част от повредената продукция. Това също обуславя извод за неоснователност на посочения довод.
Предвид горните съображения и съобразно правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.1, предл.1 ГПК, обжалваното от З. В. И. груп” решение следва да се остави в сила. Независимо от изхода на делото по главната и акцесорна искови претенции, искането на ответника по касация по чл.78, ал.1 ГПК е неоснователно, предвид липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство.
Подадената частна жалба срещу определението на Апелативен съд – София, постановено по реда на чл.192, ал.4 ГПК, в закрито заседание на 27.04.2009 г., с което молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на допълнително още на 14 070.57 лева е била уважена за сумата 5 000 лв., е частично основателна. От представените пред първата и въззивната инстанция писмени доказателства е видно, че ответникът действително е направил разноски в общ размер на 19 924 лева, от които 5 895 лв./ разноски пред първата инстанция за вещо лице, за свидетели и държавна такса, но без възнаграждение за един адвокат предвид невнасянето на договорената сума/. От посоченият общ размер въззивният съд е присъдил общо 12 000 лв., или остават дължими още 7 924 лева, в каквато част следва да се измени атакуваното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 248 от 30.03.2009 г. по гр.д.№ 1388/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ИЗМЕНЯ определението на Апелативен съд – София, постановено по реда на чл.192, ал.4 ГПК в закрито заседание на 27.04.2009 г., като ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. груп”, гр.София, да заплати на В. Т. Т. от гр.Стара Загора, действащ в процеса като ЕТ”В. Т.” допълнително сумата 7 924/седем хиляди деветстотин двадесет и четири лв./ лева – разноски за първоинстанционното и въззивно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|