2 Решение по гр. д. № 1477/10 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 387 гр. София, 03.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1477 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. В. З. Н. обжалва решение № 274 от 07.06.2010 г. по гр. д. № 198/10 г. на Софийски окръжен съд. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация М. Й. Х. оспорва жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 273 от 14.12.2009 г. по гр. д. № 228/08 г. на Районен съд Самоков, с което искането на В. Н. за поставяне в дял на неподеляемия апартамент не е уважено и на публична продан са изнесени 7 000/9 079 идеални части от апартамента. С определение № 531 от 30.05.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали е налице смесена съсобственост тогава, когато част от неподеляемо жилище е придобито по време на брака с лични средства на единия съпруг, а другата част е съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на другия съпруг и частта на починалия се наследява заедно с братя и сестри. Въпросът е разрешен с т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК ВКС. Комбинирана /смесена/ съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Съгласно чл. 288 ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 349 ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт възлагането по чл. 288 ал. З ГПК /отм./ е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. По основателността на касационната жалба: С решение № 79 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 228/08 г. Районен съд [населено място] е признал за установено по отношение на М. Х., че 2 079/9 079 ид. ч. от процесния апартамент са лична собственост на В. Н. поради частична трансформация на негови лични средства. Допуснал е делба на 7 000/9 079 ид. ч. от апартамента при квоти 1 167/9 079 ид. ч. за М. Х. и 5 833/9 079 лв. за В. Н.. В първото съдебно заседание след допускане на делбата ответникът е направил искане по чл. 349 ал. 2 ГПК за възлагане на имота. С решение № 273 от 14.12.2009 г. по гр. д. № 228/08 г. Районен съд Самоков изнесъл на публична продан 7 000/9 079 ид. ч. от апартамента, като искането на В. Н. за поставяне в дял на неподеляемия апартамент не е уважено. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Съдът приел че съсобствеността е възникнала въз основа на повече от един юридически факт и като се позовал на Тълкувателно решение № 1 от 2004 г., приел че нормата на чл. 349 ал. 2 ГПК е неприложима. В жалбата се твърди че имотът незаконосъобразно е изнесен на публична продан. Счита, че няма пречка съгласно чл. 349 ал. 2 ГПК имотът да му бъде възложен тъй като е живял в апартамента при откриване на наследството и не притежава друго жилище. Видно е от данните по делото, че страните са наследници на И. Н., починала на 03.11.2006 г. Ищцата е сестра, а ответникът е съпруг на наследодателката. Предмет на делбата е апартамент придобит по време на брака. С решението по допускане на делбата съдът признал за установено по отношение на М. Х., че 2 079/9 079 ид. ч. от процесния апартамент са лична собственост на В. Н. поради частична трансформация на негови лични средства, като допуснал делба на останалите 7 000/9 079 ид. ч. от апартамента. Настоящият състав счита, че решението по извършване на делбата е недопустимо. Както е прието и в решение № 259 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 96/11 г. на ВКС ІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, процесуално недопустим е иск за делба на идеална част от имот, тъй като делбата е договор между съсобственици чрез който съсобствеността трябва да бъде ликвидирана. Тъй като решението по допускане на делбата е влязло в сила, то не може да бъде обезсилено от настоящия състав. П. решение с което делбата е извършена и имотът е изнесен на публична продан, както и решението на въззивния съд с което е то е потвърдено са също недопустими, като в правомощията на касационния съд е те да бъдат обезсилени, като постановени по недопустим иск за делба на идеални части от недвижим имот. Страните претендират за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 4 вр. с чл. 270 ал. 3 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 273 от 14.12.2009 г. по гр. д. № 228/08 г. на Районен съд Самоков и въззивно решение № 274 от 07.06.2010 г. по гр. д. № 198/10 г. на Софийски окръжен съд, с които между М. Й. Х. и В. З. Н. е извършена делба на 7 000/9 079 ид. ч. от апартамент с административен адрес в [населено място],[жк]кв. 291 бл. 29 вх. „а” ет. 1 ап. 3 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по извършване на делбата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: