Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр. София, 06 април 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 565 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 2.03.2012 г, за възобновяване на НЧД № 151/12 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено определение № 188 от 17.01.2012 г, влязло в сила на 25.01.2012 г, с което, по реда на чл. 457 НПК, са решени въпросите относно изпълнението на присъда № 321/10, постановена от Провинциален съд на М., отдел Първи, Кралство Испания, с която е ангажирана наказателната отговорност на Т. Л. Т., за престъпление, съответстващо на чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 НК, с наложено наказание четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, за изтърпяването на което е определен първоначален „общ” режим и настаняване на осъдения в затворническо общежитие от открит тип. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на материалния закон относно режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, респективно, типа на затворническото заведение, в което следва да бъде настанен осъденият. Към искането е приложено свидетелство за съдимост на Т. Л. Т., установяващо наличието на предходни осъдителни присъди, с наложено наказание „лишаване от свобода” / по НОХД № 899/02 по описа на Пловдивски окръжен съд и по НОХД № 1236/03 по описа на Пловдивски районен съд /. Твърди се, че с оглед съдебното минало на лицето се явява приложим чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС / определяне на първоначален „строг” режим и настаняване в затворническо общежитие от закрит тип /. Иска се да бъде отменено определението, по реда на възобновяването, в частта, касаеща определения режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и типа затворническо заведение, и делото да бъде върнато, в посочената част, за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Осъденият моли искането да не бъде уважавано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице по чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Съгласно чл. 457, ал. 3 НПК, съдът, който се произнася по приетата за изпълнение присъда, определя първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и типа на затворническото заведение. В ЗИНЗС, в сила от 1.06.2009 г / деянието, предмет на осъждането, е извършено на 23.01.2010 г /, са предвидени правилата за определяне на режима и типа на затворническото заведение. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на „лишаване от свобода” до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Осъдените, с изключение на тези по чл. 59, ал. 1 и рецидивистите, се изпращат в затвори и затворнически общежития от закрит тип / чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС /. Видно от приложеното свидетелство за съдимост, Т. Л. Т. е осъждан на „лишаване от свобода / по НОХД № 899/02 по описа на Пловдивски окръжен съд, по НОХД № 1236/03 по описа на Пловдивски районен съд /, което изключва приложението на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС / друг е въпросът, че делото е приключено, без да се приложи свидетелство за съдимост на лицето, което е лишило съда от възможността да прецени коя хипотеза от ЗИНЗС е приложима /. Като е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието четири години и шест месеца „лишаване от свобода” и настаняване на осъдения в затворническо общежитие от открит тип, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон. За отстраняване на нарушението се налага да бъде отменено определението на СГС, по реда на Гл. 33 НПК, в частта относно определения първоначален режим и типа затворническо заведение, и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, в посочената част, от друг състав на съда, в производство, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на възобновяването, определение на Софийски градски съд № 188 от 17.01.2012 г, по НЧД № 151/12, в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и типа затворническо заведение. ВРЪЩА делото, в посочената част, за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Софийски градски съд, в производство, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: