Р Е Ш Е Н И Е № 151 гр. София, 20 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 238 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. Б. В., чрез защитника му адв. Б. И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 209/2014 на РС - Пловдив и ВНОХД № 1325/2014 г. по описа на ОС - Пловдив и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушения на императивните разпоредби на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Според защитника несвоевременното привличане в качеството на обвиняем на осъдения В. го е лишило от възможността да поиска повторно извършване на химическа експертиза, тъй като вече бил изтекъл тримесечния срок за съхранение на кръвните проби. Неоснователно предходните съдилища са отхвърлили исканията за събиране на допълнителни доказателства, което е довело до неразкриване на обективната истина по делото и до ограничаване правото на защита на осъдения. От своя страна тези нарушения на процесуалните правила били довели да нарушение на материалния закон и неговото неправилно приложение – след като не е установена точната концентрация на алкохол в кръвта на В. към момента на произшествието, предходните съдилища неправилно са приложили закона, като са го осъдили за причиняване на съставомерния резултат при управление на МПС в „пияно състояние”. Според осъдения и защитника му наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Претендира се наказателното производство да бъде възобновено, като бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и В. бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд или да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. В съдебно заседание осъденият С. В., въпреки предоставената му от съда възможност не се явява, но чрез защитника се адв.И., подържа депозираното искане и моли същото да бъде уважено по наведените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 216/12.06.2014 г. по НОХД № 209/2014 г. Районен съд – Пловдив, ХІ н.с. е признал С. В. за виновен това, че на 29.05.2013 г., около 03,50 ч. в [населено място] при управление на МПС – л.а. „БМВ” модел „318 ИС” с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение – чл.5 ал.3 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице – на В. Г. две средни телесни повреди и на М. А. пет средни телесни повреди, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 0,97 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343 ал.3 вр. с чл.343 ал.1 б. „Б” вр. с чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е признал за невинен в това да е нарушил чл.5 ал.1 т.1, чл.15 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение. На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г. вр. с чл.343 от НК съдът е лишили В. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, като той е осъден да заплати сумата от 521 лв.. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 1325/2014 г. по описа на ОС - Пловдив. С Решение № 302/01.12.2014 г. по същото дело въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимия за невинен да е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП и в този смисъл го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение, разделил е присъдените разноски - за органите на досъдебното производство и в полза на бюджета на съдебната власт, като в останалата част е потвърдил присъдата. Наведените в искането доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са напълно идентични с възраженията на защитата, залегнали още в пледоарията на адв.И. пред първоинстнационния съд и във въззивната жалба. Те са били предмет на извършената въззивна проверка, като в решението на съда са получили изключително задълбочен и обоснован отговор /8 -11 страница/, който се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС, за разлика от осъдения и от защитника му, което очевидно е станало повод за атакуването на влезлия в сила съдебен акт по реда на възобновяване на наказателните дела. Настоящият състав на ВКС не приема за основателни отправените от защитника на осъдения възражения към съдържанието на предходните съдебни актове - че не са анализирани всички събрани доказателствени материали като някои от тях са игнорирани, а други са ценени превратно. Видно от мотивите на присъдата и на въззивното решение, в съответствие с изискванията на НПК, съдилищата са обсъдили подробно всички доказателствени материали от значение за правилното решаване на делото. Възприетите фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от В. деяние, са изведени в резултат на правилна логическа дейност, като не са допуснати непълноти, а доводите в пледоарията и във въззивната жалба на защитника пред второинстационния съд са получили съответните задълбочени отговори, които не лишават подсъдимия от възможността да разбере волята на решаващия състав, която е ясно и недвусмислено изразена. Липсват и основания, които да опорочават и да придават съмнителност на приетите от въззивния съд факти, поради което те не могат да бъдат оспорени. Неоснователна е и претенцията на осъдения за нарушено право на защита, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.3 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Прочитът на цитираната норма води до извода, че изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ в 7-дневен срок от връчване само на наказателно постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл.343Б от НК. В настоящия казус липсва, която и да е от двете лимитирано посочени хипотези. В случая на досъдебното производство спрямо В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 и 4 б.„А” предл.2 вр. с чл.343 ал.1 б. „Б” предл.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК, като никога не му е било повдигано обвинение по чл.343Б от НК. Следователно В. никога не е имал право да поиска повторно извършване на химически анализ на взетата му кръвна проба, т.е. не би могло да му бъде нарушено правото на защита предвид обективната липса на тази правна възможност с оглед повдигнатото му обвинение. За разлика от престъплението по чл.343Б, където за съставомерността на деянието е необходимо концентрацията на алкохол в кръвта на водача на моторното превозно средство да бъде установена по надлежния ред - по Наредба № 30 от 2001 г. - посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, наличието на квалификацията „пияно състояние”, както нееднократно е посочвал ВКС в практиката си, може да се установява с всички предвидени в НПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, тъй като това състояние е налице, когато по време на произшествието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,50 на хиляда /Постановление № 1/83 г. на Пленума на ВС/. По делото от показанията на пострадалите, а най-вече и от обясненията на самия подсъдим пред първоинстанционния съд е установено, че вечерта непосредствено преди инцидента той е изпил - две бири от по 500 мл. и заедно със свидетелката Г. още над половината от двулитрово пластмасово шише отново бира, т.е. употребил е над литър и половина бира, изпробван е с техническо средство, което е отчело 1,32 на хиляда, констатиран е и мирис на алкохол при освидетелстването му. Не на последно място следва да се има предвид, че в случая, както законосъобразно е посочил и въззивния съд, липсва нарушение на правилата на Наредба № 30, което да дискредитира взетата кръвна проба и проведеното с нея изследване. В цитираната наредба никъде не се изисква вземане на две отделни кръвни проби, напротив – в чл.7 от същата изрично е посочено „вземането на кръвна проба”. Съвсем отделен е въпросът, че анализът по метода на В. и/или газхроматографския метод /който е използван в случая/ се извършва най-малко два пъти като резултатите не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда, т.е. изводът и на двете предходни инстанция, че в кръвта на подсъдимия към момента на възникване на ПТП е установена концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно – 0,97 на хиляда, е изграден върху логичен, обективен и всестранен анализ на доказателствените факти при точно спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съда. От назначените по делото съдебно-техническа и съдебно медицински експертизи е напълно изяснен механизма и причините довели до възникването на пътно-транспортното произшествие, както и вида на причинените телесни увреждания на пострадалите, т.е. даден е отговор на всички поставени въпроси, сочещи на необходимост от специални знания за изясняването им и имащи значение за изясняването на делото от фактическа страна. В този смисъл, напълно законосъобразно предходните съдилища са отказали да допуснат исканата от защитата допълнителна комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза. Ето защо, правото на защита на осъдения в случая, по никакъв начин не е било накърнено. В пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, второинстанционният съд е реализирал процесуалните си правомощия по чл.327 от НПК, без да допусне нарушения във връзка с осъществяването на своята доказателствена дейност. При липсата на процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал, установените по делото факти от предмета на доказване правилно са преведени под нормата на чл.343 ал.3 предл.1 и 4 б.„А” предл.2 вр. с чл.343 ал.1 б. „Б” предл.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и оправдаване на В.. Неоснователно е и искането за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав по чл.343А от НК. От една страна, доказателства за оказана помощ от страна на осъдения липсват, а от друга - дори и ако такава биха били налице, то преценката им като смекчаващи отговорността обстоятелства би била поставена на друга плоскост, поради принципната невъзможност деянието да бъде квалифицирано по привилегирования състав на престъплението при наличие на „пияно състояние”. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Предходните съдилища са отчели всички релевантни обстоятелствата за наказателната отговорност на дееца и целите на наказанието. Настоящата инстанция счита, че липсват основания за смекчаване на наложените наказания – лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, тъй като те са съобразени с тежестта на деянието и поведението на осъдения като водач на МПС. С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения С. Б. В. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 209/2014 на РС - Пловдив и ВНОХД № 1325/2014 г. по описа на ОС – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: