2 Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр. София, 11.08.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря ДАНИЕЛА ЦВЕТКОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 1194/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 813 от 17.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на А. Ж. Г., И. Ж. Г. и А. С.,чрез адв. А. Х. и адв. В. В.,на решение № 154 от 17.09.2008 г. по гр. д № 354/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение на Бургаски районен съд в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху идеални части от реституирани имоти по ЗВСОНИ. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по процесуалноправни въпроси относно доказването на активна легитимация по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, при неоспорена реституция по чл.1 и 2 от ЗВСОНИ и по конкретно- с какви доказателствени средства се доказва наследствената връзка с втората преживяла съпруга-удостоверение за наследници, актове за раждане на децата или чрез завещание, направено от нейно дете, в което са посочени поименно и други лица, като нейни наследници, при липса на конкуренция на основанието за собственост между наследниците следва ли в това производство отново да се доказва правото на собственост на техния наследодател. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли се за отмяна въззивното решение и постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск. Ответната страна е депозирала писмен отговор, с което оспорва подадената касационна жалба. От обжалваното въззивно решение се установява, че удостоверение за наследници на общата наследодателка Р. И. П. по делото не е представено.Съдът е приел, че ответниците са наследници на Р. П., низходящи на нейния син Е. П..По делото са представени актове за раждане на М. И. П. и В. П..В първия акт за раждане се посочва, че на 04.02.1899 год. в [населено място] се е родило дете с име М. И. П.-законна дъщеря на И. Я. П. и Р. И..В акта за раждане на В. П. се обявява, че същата е [дата на раждане] год. и е законна дъщеря на И. Б.Я. П. и Р. К..По делото са представени няколко удостоверения за наследници на И. Я. П., починал през 1940 год.В удостоверение от 1948 год. се сочи, че И. П. е оставил за наследници преживяла съпруга Р., заедно с шест дъщери и трима сина.От това удостоверение съдът достига до извода, че Р. е втора съпруга на И. П., но по делото не са събрани доказателства кога е сключен бракът между тях.Поради това по делото не е изяснено кои са наследниците на Р. И. П..От друга страна съдът е приел, че по делото не е установено придобивното основание от страна на Р. П. на процесните имоти.Като доказателство е представена декларация от 1948 год. по ЗОЕПГНС, подписана от Р. П., решение на комисията по чл. 11 от ЗОЕПГНС за одържавяване, както и актовете за държавна собственост и заповедите на кмета на общината и на областния управител за деактуване на имотите.По делото няма представени нотариални актове за придобиване на собствеността лично от Р. П..Поради изложеното въззивният съд е приел, че исковете с правно основание чл.108 от ЗС и частични претенции по чл. 93 от ЗС са неоснователни и недоказани. В представеното по делото решение № 501/14.07.2004 год. по гр.д. № 782/2003 год. на II г.о. на ВКС се приема, че произходът от майката се установява с акт за раждане, а не с удостоверение за наследници.Актът за раждане е първичен документ на физическото лице, въз основа на който се съставят другите документи, които засягат неговите права и задължения, произтичащи от произхода и родството, каквото е удостоверението за наследници.В представеното от касаторите решение № 1098 от 17.06.1997 год. на БРС, влязло в сила се установява, че от наследниците на И. П.-С. Я. Х., И. М. А., С. Р. А., Б. Н. К. Ж. И. П., Ж. А. Р., В. Ж. Г. и Р. Е. П. са отчуждени 6/11 идеални части върху имоти, находящи се в [населено място], като същите са реституирани по ЗВСОНИ и [община] е осъдена да предаде владението върху тях. По поставения от касаторите въпрос съдът счита, че произходът на едно физическо лице се установява от акта за раждане, в който са посочени неговите родители.Установеният произход може да бъде оборен само по съдебен ред.Но за да се установи наследяването и квотата, която се наследява от имуществените права и задължения на наследодателя, следва да се представи удостоверение за наследници.То се съставя въз основа на първичния документ-акт за раждане, но е необходим документ, за да се установи кръга от наследниците и размера на техните права и задължения.Съгласно българското законодателство наследяването, кръга от наследници и техния дял от имуществото се установява единствено с удостоверение за наследници, но не и със завещания или други документи.По другия поставен въпрос, при спор за собственост съдът задължително изследва реституцията, нейните предпоставки, както и собствеността преди одържавяването.Това е така, защото съдът има право да извърши косвен контрол на административната процедура и да установи дали са налице предпоставките за настъпването на рестиуцията.Това е задължение на съда, особено когато собствеността на ищиците е оспорена. Касационните оплаквания са неоснователни. При постановяване на своето решение въззивния съд не е допуснал нарушение на материалния закон, нито нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е сезиран с иск с правно основание 108 от ЗС и частичен иск по чл. 93 от ЗС.Задължение на ищците е да докажат своята материално и процесуално правна легитимация и факта, че ответниците владеят без правно основание съответната идеална част от имотите, при наличие на съсобственост.В настоящия случай касаторите не са представили удостоверение за наследници на общия наследодател, за да се установи по безспорен начин кръга от наследници и тяхната наследствена квота.По делото има представени удостоверения за раждане, които установяват произхода им от лицата, посочени като наследодатели, но това не е достатъчно, за да се установи кръга на наследниците и тяхната процесуално правна легитимация.Поради което въззивният съд правилно е приел, че ищците не са доказали кои са наследниците на Р. И. П..По делото не е безспорно доказано придобивното основание от страна на Р. П. на процесните имоти. Представената декларация от 1948 год. по ЗОЕПГНС, подписана от Р. П., решението на комисията по чл. 11 от ЗОЕПГНС за одържавяване, както и актовете за държавна собственост и заповедите на кмета на общината и на областния управител за деактуване на имотите не установяват правото й на собственост.Задължение на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот, за да може успешно да проведе ревандикационен иск. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на закона са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 154 от 17.09.2008 г. по гр. д № 354/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: