Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * иск за съществуване на вземането * топлинна енергия * възражение за изтекла давност * правна помощ * нередовност на процесуалното действие

РЕШЕНИЕ № 257

София, 24. септември 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 30.01.2012 г. по гр.д. № 8943/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 20.01.2011 г. по гр.д. № 37730/2010, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за съществуване на вземането за цена на доставена топлинна енергия със законни лихви. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да отстрани последиците от непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за ползване на правна помощ.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че гражданите имат право на правна помощ, затова чл. 99 ГПК задължава съда служебно да информира страните (физически лица) за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ. Процесуалният закон урежда изрично случаите, в които страната задължително трябва да бъде уведомена за възможността да ползва правна помощ – при връчването на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, на въззивна или касационна жалба, при връчването на препис от исковата молба и при връчването на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът може, когато прецени това за уместно, да укаже на страната за възможността да ползва правна помощ и на всеки друг етап в хода на производството по делото, напр. при даването на указания за отстраняване на нередовности в други процесуални действия. Неуведомяването на страната (физическо лице) за правата й във връзка с правната помощ, когато това задължение на съда е изрично уредено (изпълнението на тези задължения всъщност е гарантирано от съдържанието на книжата, свързани с връчването, одобрени от министъра на правосъдието в наредбата по чл. 55 ГПК.) и непроизнасянето на съда по отправено искане за правна помощ е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановеното решение.
Задължение на въззивния съд, при наличието на съответно оплакване за нарушение, е да отстрани последиците от нарушенията на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, като сам извърши пропуснатите и/или повтори ненадлежно извършените процесуални действия.
Когато въззивната жалба съдържа оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искане за предоставяне на правна помощ, въззивният съд е длъжен най-късно в подговителното заседание да укаже на страната да представи необходимите документи и се произнесе по искането за допускане на правна помощ, и ако го уважи – да връчи на определения служебен защитник съответните книжа. В процесуалния закон (чл. 259, ал. 2 – 4 ГПК) изрично е уредено прекъсването и спирането на сроковете за обжалване при постъпването на искане за правна помощ и неговото разглеждане и разрешаване, но същите правила се прилагат и за сроковете за отстраняване на нередовности ( чл. 101 и по-специално чл. 129 ГПК), както и за всички други преклузивни срокове, които не са изтекли към момента на подаването на искането за правна помощ.
Когато ответникът е поискал правна помощ в срока за отговор на исковата молба, ако въззивният съд, като разгледа искането, намери го основателно и назначи служебен защитник, е длъжен да се произнесе по всички направени в хода на производството до изтичането на новия едномесечен срок отводи, становища и възражения, както ако те биха били направени своевременно с отговора на исковата молба, но първоинстанционният е пропуснал да се произнесе по тях.
При възстановената възможност за подаване на отговор на исковата молба пред въззивния съд, ответникът не може да извършва процесуални действия, които биха довели до промяна на предмета на делото – да предявява насрещни и инцидентни установителни искове, да привлича трети лица помагачи и предявява обратни искове срещу тях, както и да прави възражения за прихващане, освен със съдебно потвърдено вземане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът не е направил възражение за изтекла погасителна давност в срока за отговор на исковата молба, както и че такова възражение не може да бъде направено едва с въззивната жалба, но е пропуснал да се произнесе по оплакването във въззивната жалба, че в срока за отговор на исковата молба ищецът е направил искане за правна помощ, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Правилно въззивният съд е приел, че по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за съществуване на вземането за цена на доставена топлинна енергия със законни лихви, но в нарушение на съдопроизводствените правила е назначил служебен защитник на ответника едва във връзка с отстраняването на нередовностите на касационната жалба.
Като не се е произнесъл по молбата за правна помощ най-късно в подготвителното заседание, при наличието на оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е разгледал постъпило в срока за отговор на исковата молба искане за това, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане от подготвително заседание, в което съдът да разпореди връчване на препис от исковата молба на назначения служебен защитник на ответника адв. Т. от САК с указания по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 30.01.2012 г. по гр.д. № 8943/2011.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд съгласно горните указания.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.