Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
С о ф и я, 10 а п р и л 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 а п р и л 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно дело № 474/2014 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на защитника на осъдения С. И. С. от С., в момента в затвора Бургас, на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила определение от 21.11.2013 г., постановено по НОХД № 211/2013 г. от районен съд-Карнобат, с което е одобрено постигнатото между защитника му адв.Кр.К. от АК-Бургас за приключване на воденото срещу него наказателно производство за извършено на 21.06.2011 г. в С. престъпление по чл.325, ал.1 от НК и което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се отправя искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в частта, касаеща този осъден.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно.
Осъденият С., лично и чрез процесуалния си представител адв.Д.В. от АК-Бургас моли искането му да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното :
С протоколно определение от 21.11.2013 г., постановено по НОХД № 211/2013 г. от районен съд-Карнобат е одобрено постигнатото между защитника на осъдения С. И. С. от С. адв.Кр.К. от АК-Бургас и прокурора от районна прокуратура-Карнобат споразумение за приключване на воденото срещу него наказателно производство за извършено на 21.06.2011 г. в С. престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и обществено порицание, изпълнимо чрез прочитане на споразумението по Общински радиовъзел в С..
Определението, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 21.11.2013 година.
С искането от името на осъдения С. от 20.02.2014 г. определението се атакува заради допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон, отразили се върху явната несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу влязло в законна сила определение, неподлежащо и непроверено по въззивен и касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Защитникът фактически развива оплаквания, които свързва единствено с явното несъответствие на „наложеното” на осъдения С. наказание с ниската му обществена опасност като деец, позовавайки се на отменително решение на ВКС по друго наказателно дело, касаещо обвинения за данъчни престъпления в период 1998-1999 г., но по което е било започнало изтърпяване на остатък от наказание лишаване от свобода, както и несъответствие с наложеното на съучастника му осъдения С. наказание пробация, заради което се настоява при одобряване на споразумението съдът да не е догледал изискванията както на закона – чл.36, чл.54-57 от НК, така и на морала. Същественото процесуално нарушение е съзряно в бездействието на съда да предложи промяна на споразумението в насока облекчаване на дължимата се на осъдения санкция с приложението на чл.55 от НК или в рамките на предвидената по-лека алтернатива по чл.325, ал.1 от НК, с което и материалният закон не бил приложен правилно.
Наведените доводи не държат сметка за характера на извършваната от съда проверка на представеното му за одобрение споразумение между посочените страни, обема й и правомощията му да повлияе за неговата промяна, а оттам дали да го одобри или откаже одобряването му, поради което не визират действително допуснати нарушения или неправилно приложение на закона при разрешаване на въпросите, посочени в чл.381, ал.5 вр.чл.384 от НПК или пороци във волята на осъдения С. в декларацията му по чл.381, ал.6 от НПК. Те са и противоречиви в укора към съда за неправилна оценка на обстоятелства, но които впоследствие са се променили или каквито защитата предполага.
В настоящия случай, при внесения в съда обвинителен акт до събиране на доказателства по установяване на ангажираните от обвинителя факти не се е стигнало поради неколкократното отлагане на делото, свързано с ангажименти на защитниците, като по инициатива именно на защитника на осъдения С. и на сина му осъдения С. е било постигнато споразумение с прокурора за осъждането им по предявеното обвинение с наказания, за които е изразено изричното им съгласие както писмено, така и в декларацията им, да е в съответствие с действителната им воля, при отказ делото да продължи и се разгледа по общия ред.
При така протеклата диференцирана процедура законодателят е предоставил на страните, осъществяващи функцията по обвинението и защитата, сами да решат въпросите по чл.301 от НПК относно извършеното деяние, правната му квалификация и наказателната отговорност на дееца, с което се цели бързина и спестяване на процесуални усилия при решаване на делото, а спазването й е гаранция против нарушаване на основните принципи на правото. И при нея съдът запазва ръководната си роля в процеса, чрез упражнявания от него контрол върху начина на разрешаване на тези въпроси, като е длъжен да формира вътрешното си убеждение при одобряването му върху събрания на досъдебното и проверен в съдебното производство доказателствен материал, по начин да защити правата както на обвиненото лице, така и да отговори на очакванията на обществото за справедливост. И макар одобреното споразумение да има характер и последици на влязла в сила присъда, правомощията на съда по одобряването му са категорично очертани в чл.382, ал.7 от НПК и в този смисъл съдът не „налага” наказание, а одобрява постигнатото съгласие между страните по вида и размера на наказанието, което да не е в разрез с предвиденото или допустимо по закона и да не противоречи на морала. С оглед спецификата на тази процедура за приключване на наказателното производство спрямо дадено лице за едно или повече престъпления и иманентната му характеристика на договореност между страните, мотивите, поради които то се съгласява да се признае за виновно и да понесе определено наказание, не се изследват от съда и той не дължи конкретни мотиви по одобряване на споразумението.
На проверка по реда на глава 33 от НПК подлежи съдебният акт за одобряване на споразумението и отмяната му зависи от спазването на процесуалните изисквания за постигането му, на правилното приложение на материалния закон в рамките на повдигнатото обвинение, включително и относно вида и тежестта на приложената санкция, което следва да е в съответствие и с моралните норми на обществото. Това обяснява и разликата от процедурата на съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, където съдът при признатите от дееца факти преценява в рамките на приложимото право обстоятелствата, относими към определянето на наказанието му и прилага или чл.54, или чл.55 от НК в най-благоприятния за него вариант (чл.58а, ал.1 и 2-3 или ал.4 от НК), а тази преценка на първоинстанционния съд подлежи на въззивен, а при окръжна подсъдност и на редовен касационен контрол, за разлика от настоящата процедура, където такава възможност липсва.
В искането няма наведени оплаквания за нарушена процедура по изразяване на волята на осъдения С., подпомогнат от защитника му, след указване на правата му по НПК, относно същността на обвинението, признаването му за виновен в извършване на предявеното му престъпление, знанието му за последиците от постигнатото и подписано от него споразумение и пред съда и съгласието му с тях.
Съдът не може да бъде упрекнат, че е одобрил споразумението в частта му, в която той се е съгласил да изтърпи наказание от 1 година лишаване от свобода при положение, че е бил осъден и от 04.11.2013 г. е започнал да търпи наказание от 2 години лишаване от свобода за други извършени от него престъпления, включително и остатък от предишно търпяно наказание от 1 година 2 месеца и 7 дни на основание чл.70, ал.7 от НК, което впоследствие с решение на ВКС от 30.01.2014 г. по посоченото н.д.№ 2257/2013 г. е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, т.е. за съобразяване с това бъдещо обстоятелство. От друга страна, неубедителен е доводът, че съдът в нарушение на чл.382, ал.5 от НПК не бил предложил промяна в споразумението относно вида и размера на наказанието, включително свързано с хипотезата на ал.4 на чл.381 от НПК за приложението на чл.55 от НК, което е една възможност за компромис от страна на обвинението, като в искането не се сочат да са били налични многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства или да е съдействал дотолкова за разкриване на обективната истина по делото, та да му се „дължи” такъв бонус. Неоснователно е и позоваването на наложено на осъдения С. по друго НОХД № 232/2013 г. на районен съд-Карнобат наказание пробация, но за умишлено престъпление, извършено няколко месеца преди сключване на обсъжданото споразумение. И на последно място, ВКС намира за необходимо да добави, че одобрената от съда санкция в настоящия случай съответства на водещата му роля при осъществяване на инкриминираното деяние, при включване като съучастник и на сина му осъдения С., с когото пак за хулиганство и нанасяне на побой над друго лице година преди това са били наказани, макар и по реда на чл.78а от НК, със сериозни административни санкции. Изложеното сочи на липса на неправилно приложение на закона и противоречие с моралните норми, които да очертават понасяната от осъдения С. санкция за несъразмерно тежка на обществената опасност на деянието и неговата лична, т.е. не са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на делото и искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. С. от С., в момента в затвора Бургас, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 21.11.2013 г., постановено по НОХД № 211/2013 г. от районен съд-Карнобат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |