4 Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 28.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2798 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.2 ЗМТА. Образувано е по молба на С. И. С., [населено място], представлявана от адв. И. К., за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 23.01.2014г. по арб.д. № 2647/2013г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум“, [населено място]. Ищцата поддържа, че е научила за арбитражното решение едва с получаването на поканата за доброволно изпълнение, което е станало на 09.10.2017г., тъй като не е участвала в арбитражното производство. Твърди, че арбитражното решение е нищожно. Счита, че при преценката за действителността му следва да се съобрази действащата нормативна уредба чл.19, ал.1 ГПК /ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./ и чл.47, ал.2 ЗМТА /ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./, съгласно която е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, като постановените по тях арбитражни решения са прогласени за нищожни. Сочи, че има качеството на потребител по смисъла на §13 ДР на ЗЗП. Поради това моли да бъде прогласена нищожност на арбитражното решение и да й бъдат присъдени направените разноски. Ответникът [фирма] признава предявения иск и моли арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно. Моли на основание чл.78, ал.2 ГПК направените от ищцата разноски да останат за нейна сметка поради наличие на двете кумулативни изисквания за това: ответникът признава иска и не е станал причина за завеждане на делото, тъй като към датата на завеждане на арбитражното дело през 2013г. не е очаквал, че през 2017г. ще настъпят законодателни промени, според които споровете с потребители ще бъдат обявени за неарбитрируеми. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. С молба от 16.02.2018г. ищцата е направила искане на основание чл.237, ал.1 ГПК и предвид извършеното с отговора на исковата молба признание на иска да бъде постановено решение при признание на иска. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок, считано от 09.10.2017г. - датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, когато е узнала за постановеното арбитражно решение. Настоящият състав намира за неоснователно искането за постановяване на решение по чл.237, ал.1 ГПК при признание на иска. Съгласно чл.237, ал.3 ГПК не може да бъде постановено решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона и добрите нрави /т.1/ и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда /т.2/. Предмет на настоящото дело е прогласяване на нищожност на арбитражно решение, постановено по спор между страните. С оглед предмета на делото и предпоставките за уважаване на иска следва да се приеме, че е налице изключението на чл.237, ал.3, т.2 ГПК, поради което не може да бъде постановено решение при признание на иска. По основателността на предявения иск: Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./ е изменена разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с §8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена ал.2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС. След като ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за прогласяване на нищожност по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл.405, ал.5 ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищцата в качеството си на кредитополучател има качеството „потребител” по смисъла на §13, ал.1 ДР на ЗЗП, поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ чр.8/2017г./. С оглед изхода на делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането на ответника за възлагане на разноските в тежест на ищцата с оглед направеното от него признание на иска. Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Настоящият състав намира, че не са налице предвидените кумулативни предпоставки за възлагане на разноските в тежест на ищца. Независимо от направеното от ответника признание на иска, с поведението си той е дал повод за завеждане на иска, като е предприел принудително изпълнение срещу ищцата въз основа на арбитражното решение, и с оглед тези действия на ответника защитата на ищцата е чрез предявяване на иск по чл.47, ал.2 ГПК. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, тъй като то не надвишава определения в Наредба № 1/2004г. минимален размер, който, изчислен съобразно цената на иска, възлизаща на 10 830,03 лева, възлиза на 854,90 лева. По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1233,73 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 23.01.2014г. по арб.д. № 2647/2013г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум”.. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на С. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], област В., [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. И. К., сумата 1233,73 лева /хиляда двеста тридесет и три лева и седемдесет и три стотинки/ - разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: