Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 24 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2018/2014 година Касационното производство е образувано по жалби на частните обвинители и граждански ищци П. И., Р. Х. и А. Х. срещу решение №154 от 10.11.2014г. на Варненски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №177/2014г., с което е изменена присъда №4 от 19.03.2014г. на Окръжен съд /ОС/-Силистра, по нохд 29/2014г. В подадените, идентични по съдържание касационни жалби, се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в налична неяснота по отношение на причините за пътно-транспортното произшествие и в липса на обосноваващи ги мотиви в атакувания съдебен акт, като се поставя акцент на неубедителността на изготвеното автотехническо заключение при изследване скоростта на движение на управлявания от подсъдимата М. Н. лек автомобил „Шкода” и на отсъствието на изложена фактология за нейните параметри. С фрагментарни съображения за неправилен отказ на въззивната инстанция да уважи депозираното искане за назначаване на повторна експертиза за условията, при които е станал транспортният инцидент и за предпоставилите го фактори, се аргументира невъзможност за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата, в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, довело до несъблюдаване на материалния закон при лимитиране на правната квалификация на инкриминираното деяние и до явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност. Визира се и прекомерна заниженост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на пострадалия от престъплението П. И. и на наследниците на починалия Г. Х. /Р. Х. и А. Х./, несъответни на претърпените от тях болки и страдания. Алтернативно се предлага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на Варненски АС, или ревизия в санкционната му и гражданско-осъдителна част, чрез увеличаване срока на наложеното на М. Н. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно ефективно, и на размера на определената неимуществена обезвреда по предявените граждански искове срещу подсъдимото лице. В съдебно заседание на 17.03.2015г., явилите се лично П. И. и Р. Х., и повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържат касационната жалба и пледират за прилагане на чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.5 или чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.1 – т.2 от процесуалния закон. Подсъдимата Н., редовно уведомена, не участва лично в инициираната от частните обвинители и граждански ищци процедура, и се представлява от договорен адвокат, който устно и в писмени бележки обосновава правилност и справедливост на атакуваният съдебен акт. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение , че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №4 от 19.03.2014г., обявена по нохд №29/2014г., Силистренски ОС, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е признал М. Н. Н. за виновна в това, че на 17.09.2013 година, по път ІІ-21 Русе-Силистра, в района към км. 44-800, при управление на МПС - лек автомобил, марка „Шкода”, с регистрационен номер СС 5544 РВ, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинила смъртта на Г. Р. Х. и тежка телесна повреда на П. Х. И., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК я осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК, и на лишаване от правоуправление за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА . Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като са уважени предявените граждански искове от П. И. за сумата от 50 000 лева, и от Р. и А. Х. за по 120 000 лева- стойностно отражение на неимуществения вредоносен резултат. По жалби на подсъдимата Н., на конституираните частни обвинители и граждански ищци, е извършена въззивна проверка пред Варненски АС, финализирала с решение №154 от 10.11.2014г., с което първоинстанционната присъда е изменена в частта за разноските. Касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци П. И., Р. Х. и А. Х. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. ВКС не констатира релевираните нарушения на процесуалните правила. Диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива е реализирана при стриктно спазване на очертаните в Глава двадесет и седма от процесуалния закон, императивни предписания. Заявеното от М.Н. признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, в заседание на 19.03.2014г., е създало процесуални предпоставки за прилагане на особените правила на чл.370-374 от НПК, във визираната по чл.371, т.2 от НПК форма. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на Н. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 НПК, е проведено в съответствие с установения регламент, касаещ правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза и приключило със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от това санкции. Логическо следствие от доброволно инициираната от М. Н. съкратена съдебна процедура, е обхватът на доказателствената дейност на решаващия орган, съдържанието на която е предопределено от описаната в прокурорския акт и призната фактология на неправомерното деяние, и редуцирано в очертаните от представителя на обвинението рамки. Характерът и особеностите на диференцираното производство по чл.371, т.2 от НПК обосновават невъзможност за първоинстанционния или въззивен съд, по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, или да приеме за установени, различни от посочените в него фактически обстоятелства.1 Конкретиката по делото очертава описани в прокурорския акт и доказани от инкорпорираните в досъдебната фаза на наказателния процес свидетелски показания, писмена документация, и назначени автотехническа имедицински експертизи, факти, сочещи, че на 17.09.2013 година, около 15.30-16.00 часа, в района на км.44+800 по път ІІ-21 Русе – Силистра, при благоприятни атмосферни условия и отлична видимост, подсъдимата Н. загубила контрол над управляваната от нея кола, марка „Шкода”, с номер ______________________________________________________________________ 1.ТР№1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС на РБ/ СС 5544 РВ и навлязла в лентата за насрещно движение, при което последвал удар с моторно превозно средство - лекотоварен автомобил „Пежо Партнер” с регистрационен [рег.номер на МПС] , с водач Г. Х., довел до летален изход за шофьора и телесни увреждания на пътуващия с него П. И.. В коментирания смисъл несъстоятелни са възраженията в жалбите за налична неяснота по отношение на причините за пътно-транспортното произшествие и за липса на обосноваващи ги мотиви в атакувания акт. В обсега на лимитираната от представителя на обвинителната власт и призната от подсъдимото лице фактология, приета за доказана по несъмнен начин от компетентния съд, точно и прецизно е лимитирана и скоростта на управлявания от М. Н. автомобил-83,85км/ч, в момента на фаталния сблъсък, като видно от заключението на вещите лица – инженерите Ж. Г., О. Д. и Н. Н., същата е разрешена и съобразена с конкретния пътен участък и вид на моторното превозно средство, и не е препоставила инцидента и настъпилите последици. Приложението на предвидената в Глава двадесет и седма от НПК, процедура обуславя изводи и за правомерен отказ на въззивната инстанция да уважи депозираното искане за назначаване на повторна автотехническа експертиза, със задача – изследване на условията, при които е станало транспортното произшествие, включваща изчисления на скоростта на движение на управлявания от подсъдимата автомобил, въз основа на масата на моторното превозно средство „Пежо Партнер” и деформациите по него, и като се вземат предвид теглото на водача, пътника и товара. В диференцираното производство е недопустимо участващите в съдебния процес страни да релевират нови обстоятелства и да предлагат събиране и проверка на подкрепящи ги доказателства, които са от значение за определяне фактическия състав на инкриминираното деяние и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-тежко или по-леко наказуемо престъпление, при съществено изменение на обвинението. При процедурата по Глава двадесет и седма от НПК правомощията на прокурора по чл.287, ал.1 от НПК, и свързаните с това процесуални права на представителя на частното обвинение остават ограничени в обхвата на описаните и признати фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на претендираната наказателна отговорност. В обсега на същите се излагат съображения за относимите основни институти на наказателното право; очертават се аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация; релевират се възражения за неотговорност и погасителна давност; предлагат се доводи за индивидуализация на подлежащите на изтърпяване санкции.1 ______________________________________________________________________ 1.ТР№1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС на РБ/ Правоприлагане на чл.287, ал.1, вр.чл.374 от НПК, при предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива на съкратеното съдебно следствие е възможно само при условие на съвместимост с фактологията по прокурорския акт, като то се изчерпва с хипотезата - повдигане на обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената му част. При налично описание на значимите за престъпната съставомерност факти в обвинителния акт, неправилно интерпретирани при лимитиране на правните очертания на инкриминираното посегателство, /на каквито обстоятелства не индицира конкретиката по настоящото дело/, е допустимо изменение по чл.287, ал.1 от НПК, в особеното производство по чл.370-374 от НПК. Изведеното заключение не обосновава обаче накърнени права на представителите на държавната обвинителна власт и частното обвинение. Упражнявайки предоставената му от закона компетентност по чл.246 от НПК, прокурорът при формирано вътрешно убеждение и ясно изразена воля, че са събрани при досъдебното разследване необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, е повдигнал обвинение срещу подсъдимия, чрез внесения в съда акт, индивидуализирано по време, място, механизъм на извършване на престъплението, пострадали лица, размер на причинените вреди и квалифициращи признаци. Процесуалните права на частния обвинител като акцесорна /допълнителна/ страна, встъпила в процеса, за да подпомогне наказателното преследване, осъществявано от държавните органи, за да съдейства в едно производство, което е било образувано и се движи независимо от волята му, са предопределени от характера и параметрите на обвинителната теза, съответно те са производни на тези в обсега на компетентността на представителя на държавата. Признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при условията на чл.371, т.2 от НПК, предпоставя реализация на претендираната наказателна отговорност на посочения подсъдим за инкриминираното престъпно деяние, очертано от прокурора и поддържано от частния обвинител чрез фактическото обвинение, и удовлетворява преследваните с производството по чл.370-374 от НПК цели. Особената процедура, уредена в Глава Двадесет и седма е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес и е изградена на базата на компромиса между обвинението и защитата Приложението й води до предоставяне на процесуални и материалноправни ползи, съответно-възлагане на тежести на основните страни в производството Прокурорът и частният обвинител са улеснени в осъществяването на дейността по доказване на своята теза като постигат бързо осъждане и своевременно санкциониране на престъпленията, но са обвързани от закона да приемат по-голяма снизходителност при индивидуализация на наказателната отговорност, в рамките на повдигнатото фактическо обвинение Подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по описаните от прокурора факти и във връзка с това да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинителната теза. В тази насока законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия на страните, и неминуемо редуцира претенциите за нарушени права. За пълнота на изложението, настоящият състав счита за необходимо да акцентира на обстоятелството, че визираните в касационната жалба оплаквания, индициращи на неубедителност на доказателствата по отношение на механизма на пътно-транспортното произшествие, и на процесуална наложителност от назначаване и изслушване на тройна автотехническа експертиза, изследваща скоростта на движение на управлявания от подсъдимата Н. автомобил при зададени нови параметри, с цел изчерпателност на значимите за лимитиране правните очертания на инкриминираното престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.”в” от НК нарушения на правилата за движение по пътищата, не обосновават изводи за ограничаване правата на частните обвинители, дори при разглеждане на делото по общия ред в съдебната фаза на процеса. Аргументи за това се съдържат в правния статут на частния обвинител като акцесорен /допълнителен/ процесуален субект, който действа винаги и само наред с прокурора, изпълнявайки функцията по поддържане на обвинението, но без да може да го замести в неговите правомощия. Именно затова частният обвинител е длъжен да приеме делото в положението, в което го намира, съгласявайки се с всички осъществени до неговото встъпване процесуални действия и ограничавайки се да вземе участие в предстоящата процесуална дейност в съдебното производство. Извикан да съдейства на държавното обвинение, чрез излагане на доводи и представяне на доказателства, подкрепящи обвинителната теза, несъмнено частният обвинител не е абсолютно обвързан със становищата на прокурора и се ползва с нужната самостоятелност при упражняване на процесуалните си права по чл.79 от НПК /чл.78, ал.1 и 2 от НПК/. Последните обаче могат да бъдат реализирани само в рамките на повдигнатото от представителя на държавната власт срещу определен обвиняем /подсъдим/ фактическо и юридическо обвинение за конкретно извършено престъпление от общ характер, поради което конституираната като частен обвинител страна не може по своя воля да инициира образуване на наказателно производство за други престъпни посегателства или спрямо други лица, различни от посочените от прокурора, и е лишена от правомощията по чл.287 от НПК. Закономерна последица от това е невъзможността на частните обвинители П. И., Р. Х. и А. Х. да изменят обвинението срещу М. Н. по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.”в” от НК , при надлежното уважаване на техните доказателствени искания и при евентуалното доказване на нови обстоятелства, сочещи на превишена или несъобразена скорост при инкриминирания транспортен инцидент, без процесуалната намеса на прокурора по предвидения в чл.287 от НПК ред, в хода на проведен състезателен съдебен процес. Изложените съображения за особеностите на осъществената в съдебната фаза на процеса диференцирана процедура и за статута на пострадалото лице и на частния обвинител в наказателното производство, формират заключение за липса на консумирано основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, довело до накърняване правата на конституираните процесуални страни - П. И., Р. Х. и А. Х.. Правилно е приложен и материалният закон. Поведението на М. Н. субсумира реализирани нарушения на нормите на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2,т.1 от ППЗДвП, предписващи упражняване на непрекъснат контрол над управляваното превозно средство, и забраняващи пресичане на единичната непрекъсната линия М 1, с последващо навлизане и движение в насрещната лента, освен при изпреварване или заобикаляне, с което тя не се е съобразила, предпоставяйки произшествието и настъпването на вредоносния резултат. Справедливо е отмерена и наказателната отговорност на подсъдимата. Въззивният съд е оценил задълбочено обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и отдал изискуемото се внимание на фактическите данни, свързани с личността на М. Н.. Компетентно е обсъдена очертаната от приобщените доказателства конкретика на транспортното престъпление, сочеща на грубо несъблюдаване на правилата за движение по пътищата / чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП/, в причинна връзка с вредоносните последици и с юридически усет е интерпретиран квалифициращият елемент на инкриминираното престъпно посегателство, обективиран в настъпилия общественоопасен резултат - смърт на едно лице и телесна повреда на друго. Безспорно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че визираните в престъпния състав признаци очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената материалноправна норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на престъпното посегателство е ценена от закона при фиксиране на установеното в него наказание, поради което и те не могат след това да се явяват едновременно и такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и да бъдат релевантни при отмерване на следващата се наказателна санкция. Изведеното заключение се отнася за всички обективни и субективни параметри на деянието, предвидени в основен, квалифициран или по-леко наказуем престъпен състав, поради което и същите не следва да се вземат допълнително предвид като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, при лимитиране на наказателната отговорност /чл.56 от НК/. По своето естество такъв е акцентираният от частните обвинители в касационните жалби факт, че при транспортния инцидент са причинени смъртта на Г. Х. и тежка телесна повреда на П. И., което предпоставя правната квалификация по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б” от НК . Обезпечени от инкорпорирания в разглежданото дело доказателствен материал, са и правните изводи на Варненски АС за личната опасност на подсъдимата, формирани при професионално отчитане на нейната младежка възраст и чисто съдебно минало; липсата на противообществени прояви и на наложени санкции за административни нарушения по ЗДвП; трудовата й ангажираност; безупречното процесуално поведение и оказаното съдействие на надлежните органи при разкриване на обективната истина в наказателния процес; изразените искрено съжаление и дълбоко разкаяние за случилото се. Очертаните обстоятелства, релевантни при индивидуализация на наказателната отговорност, анализирани в аспекта на визираните в разпоредбата на чл.36 от НК цели на специалната и генерална превенция, обосновават съразмерност на определените, при условията на чл.58а, ал.1 от НК, санкции - ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане и лишаване от правоуправление за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, и не налагат увеличаването им, по реда на чл.354, ал.3, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Законосъобразен е съдебният акт и в гражданско-осъдителната му част. В съответствие с установените факти за престъпната съставомерност на инкриминираното поведение на М. Н., е заключението на въззивната инстанция за налично правно основание /непозволено увреждане/, предпоставящо ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата. Подробна и убедителна е предложената в постановеното решение аргументация по правоприлагане на разпоредбите на чл.52, вр.чл.45 от ЗЗД. Присъдените на Р. Х. и А. Х. обезщетения от по 120 000 лева, са в стойностен израз, съизмерим с претърпените от тях неимуществени вреди, при трагичната загуба на своя син, с който живеели в разбирателство, уважение и привързаност; споделяли радости и тревоги; и на когото възлагали големи надежди за морална подкрепа и материална помощ. При съблюдаване на критериите за справедливост са репарирани и причинените на П. И. с престъплението, травми, болки и страдания. След комплексна оценка на значимите за отговорността фактически данни /характер и медико-биологични особености на телесните увреждания, оперативна интервенция и продължителност на лечението, преживян емоционален стрес и психическо състояние след катастрофата/, е изведено заключение за правилност на неимуществената обезвреда от 50 000 лева. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав счита, че в пределите на възложените от закона правомощия при инстанционния контрол, следва да остави в сила атакувания въззивен акт. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №154 от 10.11.2014г., постановено по внохд №177/2014г., по описа на Варненски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.