О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 512 гр.София, 01.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 127 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Л. Т. против решение № 151 от 02.10.2019 г., постановено по възз. гр.д. № 370 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 569 от 03.05.2019 г. по гр.д. №1710 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, трети граждански състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „Ей Ди Ем Транс“ ООД и „Апрайз“ ЕООД и за прогласяване за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на договор от 12.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус А. К., рег. № 171 на Нотариалната камара, с който първото дружество е продало на второто дружество влекач с рег. №РД 7797 и влекач с рег. № РВ 0737 за сумата от 70 000 лв., платима в седемгодишен срок от сключване на договора. Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно и необосновано - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Следва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото? 2. Относно възможността за установяване на знанието за увреждане от страна на третото лице-приобретател по договор за продажба при иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване неговата относителна недействителност спрямо кредитора с косвени доказателства, в това число и от съдържанието на договора и правата и задълженията, които страните са поели със сключването му. 3. Сключен между длъжника и третото лице купувач договор за покупко-продажба на МПС при условия, които съществено се отличават от обичайната търговска практика, следва ли да се приеме като индиция за знание за увреждане на кредитора от страна на лицето, с което длъжникът е преговарял по смисъла на чл.135, ал.2, предложение второ от ЗЗД? „Ей Ди Ем Транс“ ООД и „Апрайз“ ЕООД застъпват становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: О. Л. Т. е изложил в исковата молба, че от юли 2012 г. е живял съвместно с управителя на „Ей Ди Ем Транс“ ООД А. Б. А. и по тази причина на 11.11.2016 г. е дал в заем на управляваното от нея дружество 80 000 лв. На 30.05.2018 г. с нотариална покана поискал връщане на дадената в заем сума и възнаградителната лихва. На 4.6.2018 г. е залепено уведомление за връчване на нотариалната покана на адреса, на която е седалището на дружеството и където живее А. А.. На 12.06.2018 г. дружеството длъжник е продало единствената притежавана собственост-два влекача, на „Апрайз“ ЕООД. Според договора за покупко-продажба купувачът се е задължил да плати цената на влекачите от 70 000 лв. не веднага, а след седем години, което противоречи на нормалната търговска практика. Едва след сключване на тази сделка А. А. се е явила на 15.06.2018 г. в нотариалната кантора, за да получи нотариалната покана за връщане на заема. Според ищеца знанието на дружеството-купувач „Апрайз“ ЕООД за увреждането му като кредитор се установява от няколко обстоятелства. Едноличен собственик и управител на това дружество е Д. К. Лахтариева, която е племенница на А. И. Б.. С това лице го е запознала А. А. по време на съвместното им съжителство и те станали приятели. Ищецът е посочил, че седалището на „Апрайз“ ЕООД се намира в имот, собственост на „Синеста-АБ“ ЕООД, чиито собственик и управител е И. Б.-баща на А. Б. и дядо на Д. Лахтариева. А. Б. и Д. Лахтариева са страни и по други сделки-например Д. Лахтариева му е продала недвижим имот в [населено място], [улица], и 40 дяла от капитала на „Форего 1“ ЕООД, а той и е продал 40 дяла от капитала на „Форего пропърти мениджмънт“ ООД. Всичко това сочи за наличието на семейни и търговски връзки между А. Б. и Д. Лахтариева и създава убеждението, че А. Б. е посредничил при сключването на покупко-продажбата на влекачите с цел ищецът да бъде увреден и Д. Лахтариева е знаела за увреждащия характер на сделката. Ето защо ищецът е поискал да бъде обявен за нищожен на основание чл.135 от ЗЗД договорът за покупко-продажба на влекачите, „Ей Ди Ем Транс“ ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща част от заема от 80 000 лв., както и сумата от 1000 лв. от общия размер от сумата от 8 600 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.11.2016 г. до 14.07.2018 г. В отговорите на исковата молба „Ей Ди Ем Транс“ ООД и „Апрайз“ ЕООД са оспорили исковете. Управителят на първото дружество А. А. е заявила, че сумата от 80 000 лв. и е дадена като дарение по време на съвместното съжителство с ищеца. Затова той не е имал качеството кредитор на дружеството и тя не е искала да го увреди с продажбата на камионите. Управителят на „Апрайз“ ЕООД също е оспорил знанието си за увреждането. Пловдивският окръжен съд е осъдил първото дружество да плати на ищеца 10 000 лв. на основание договор за заем, но е отхвърлил исковете за възнаградителната лихва и за обявяване за недействителен на договора за покупко-продажба на камионите. Приел е, че не се доказва знанието на купувача по този договор, че уврежда на кредитора. Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.135 от ЗЗД. Във въззивната жалба е изложил подробни доводи защо договорът за покупко-продажба трябва да се обяви за недействителен. Посочил е, че отложеното със седем години плащане на цената и липсата на всякакви обезпечения за изпълнението на това задължение противоречат на нормалната търговска дейност и сочат, че предназначението на сделката е да се увреди кредиторът. Според него е било достатъчно приобретателят да е съзнавал, че съществува възможност да се възпрепятства кредиторът на дружеството-продавач, което се установява и от условията на покупко-продажбата, тъй като липсва друго логично обяснение за сключването и. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. Приел е, че за да е основателен искът по чл.135 от ЗЗД е необходимо и третото лице, с което длъжникът се е договорил, да е знаело за увреждането на ищеца. Доказателства в тази насока не били събрани. Въззивният съд се е задоволил с това единствено изречение, за да мотивира извода си по спорното обстоятелство. Този съд не е обсъдил нито едно от твърденията в исковата молба, които според ищеца установяват знанието на третото лице за увреждането-естеството на сделката, отложеното плащане на цената след седем години, връзката между управителя на първото дружество и на второто дружество чрез роднински и търговски взаимоотношения с А. Б.. Следователно разрешението по първия въпрос на касатора, дадено от въззивния съд, противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се не само в цитираното решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 168/2012 г. на IV ГО на ВКС, но и в множество други решения. Ето защо касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Тъй като изобщо е отказал да обсъди косвените доказателства за знанието за увреждане на третото лице-приобретател, въззивният съд не е давал разрешения на другите два въпроса на касатора. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 от 02.10.2019 г., постановено по възз. гр.д. № 370 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 569 от 03.05.2019 г. по гр.д. №1710 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, трети граждански състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „Ей Ди Ем Транс“ ООД и „Апрайз“ ЕООД и за прогласяване за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на договор от 12.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус А. К., рег. № 171 на Нотариалната камара, с който първото дружество е продало на второто дружество влекач с рег. №РД 7797 и влекач с рег. № РВ 0737 за сумата от 70 000 лв., платима в седемгодишен срок от сключване на договора. Дава седмичен срок на касатора, считано от съобщението, да внесе 1 400 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: