Р Е Ш Е Н И Е № 404 гр. София, 10 октомври 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1969 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане на осъдените П. П. К. и Ц. Й. М., депозирано на 13.06.2011, за възобновяване на ВНОХД № 130/11 по описа на Видински окръжен съд, по което е постановено решение № 76 от 27.05.2011 г, с което е потвърдена присъда на Видински районен съд № 150 от 1.03.11, по НОХД № 80/11, с която молителите са признати за виновни в това, че за времето от 24.10.2010 г до 25.10.2010 г, в [населено място], обл. В., в съучастие като съизвършители, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на моторно превозно средство, са отнели чужда движима вещ, на стойност 500 лв, собственост на Кметството, [населено място], обл. В., от владението на кметския наместник Т. Б. Т. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, са осъдени, всеки от тях, на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на правото на защита, изразяващо се в неточно формулиране на обвинението, касаещо собствеността на инкриминираната вещ / дали Кметството на [населено място], което не е юридическо лице, е собственик или такъв се явява Община, В. /, че въпросът за собствеността и владението е останал неизяснен, че осъждането почива на ненадеждна доказателствена основа, че са пренебрегнати обясненията на подсъдимите и показанията на техните съпруги / св. И. и св. Михайлова /, че косвените доказателства не формират система, обвързваща подсъдимите с извършеното престъпление. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове и осъдените да бъдат оправдани. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдените молят делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лица, имащи право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Липсва релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обвинението е формулирано съобразно процесуалните изисквания и не нарушава правото на защита. Формулировката на обвинението, а именно: за отнемане на инкриминираната вещ от владението на кметския наместник на Кметството, [населено място], В. област, съдържа съществения елемент от обективната съставомерност на деянието, какъвто е владението върху вещта. Изпълнителното деяние на престъплението кражба изисква прекъсване на владението, упражнявано от владелеца на вещта, и установяване на свое владение, като в наказателноправен смисъл, държането е приравнен случай на владение. Деянието е съставомерно, както, когато се отнема вещ от владението на нейния собственик, така и когато се отнема от владението на лицето, която я владее или държи. Затова, в случая, е ирелевантно дали Кметството на [населено място] е собственик на вещта или такъв се явява Община, В.. Същественият елемент на състава, касаещ владението, е индивидуализиран чрез посочване на владелеца на вещта / в случая, кметския наместник на Кметството, [населено място], обл. В. /, поради което не може да бъде споделен довода за нарушение на правото на защита, както и не може да бъде възприет довода, че въпросът за собствеността е останал неизяснен. Не е допуснато съществено процесуално нарушение и при оценката на доказателствената съвкупност. Инстанциите по същество са подложили на обстоен анализ отделните доказателствени източници, посочвайки на кои от тях дават вяра и защо. Мотивирано е отхвърлена тезата на подсъдимите, подкрепена от съпругите им / св. Михайлова и св. И. /, че инкриминираната вещ е намерена на сметището. Правилно е становището, че се касае за защитна версия, опровергана от другите доказателствени източници, при чиято съвкупна преценка се формира система от косвени доказателства, обвързваща подсъдимите с извършеното престъпление. В тази насока са показанията на св. Т. / дала подробно описание на отнетата вещ и заявила, че вещта е била трайно закрепена към тухлена конструкция, което е наложило значителна физическа сила за отнемането й /, показанията на св. Б. и св. Ш. / посочили подсъдимите като лицата, предали вещта в пункта на „Вторични суровини” /, показанията на св. Ф. / видяла в близост до мястото на престъплението преминаването на автомобил със затъмнени стъкла /, показанията на св. Михайлова / съобщила, че подсъдимият К. е разполагал с такъв автомобил /, вещественото доказателство - инкриминираната вещ, намерена в пункта на „Вторични суровини” и върната на св. Т.. По тези съображения, настоящата инстанция констатира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да обуслови необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не може да бъде уважено и искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на осъдените, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице. По тези съображения, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените П. П. К. и Ц. Й. М. за възобновяване на ВНОХД № 130/11 по описа на Видински окръжен съд, по което е постановено решение № 76 от 27.05.2011 г, с което е потвърдена присъда на Видински районен съд № 150 от 1.03.11, по НОХД № 80/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: