6 Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 17 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 192/2015 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимия Г. Ц. М. и по жалба, подадена от неговия процесуален представител, срещу въззивно решение № 450/17.12. 2014 г., постановено по ВНОХД № 972/2014 г. от Софийски апелативен съд. В касационните жалби се сочи, че решението на въззивния съд, с което е потвърдена осъдителната присъда, е постановено при съществени процесуални нарушения, а наказанието е отчетено като несправедливо. В жалбата, подадена лично от подсъдимия, се атакува приетата достоверност на показанията на пострадалия Д., като в детайли се разискват същите, за да се откроят съществените според жалбоподателя противоречия в тях. В допълнително подадена жалба (наречена искане) се поставя въпросът за процесуалната годност на протокола за разпознаване на подсъдимия, извършено от свидетеля Д.. Отправен е упрек към въззивния съд, че е игнорирал показанията на свидетелите В., М. и И.. Жалбата, подадена от защитника на подсъдимия М., се позовава на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК и се развиват идентични доводи, като се акцентира и върху показанията на свидетеля К., дадени в хода на съдебното следствие. Настоява се за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимият Г. М. и неговият защитник поддържат жалбите по съображенията, изложени в същите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище, че решението на апелативния съд следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 178 от 25.06.2014 г., постановена по НОХД № 1226/2014 г. от Софийски градски съд, подсъдимият Г. М. е бил признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 29 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от седем години лишаване от свобода. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена. Жалбите на подсъдимия М. и неговия защитник са неоснователни. Преди всичко следва да се посочи, че подадената жалба от подсъдимия, наречена искане, се позовава на чл. 422, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 5 от НПК, които основания са предвидени за проверка на влязъл в сила съдебен акт, каквото не е обжалваното въззивно решение. В тази жалба, освен друго, се съдържат аргументи за нарушения, свързани с процедурата по глава двадесет и седма от НПК, но такава не е провеждана по делото, поради което и касационната инстанция не дължи отговор на същите. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Касационната инстанция не намира, че по делото са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържаните доводи срещу осъждането на подсъдимия М. са били поставени на вниманието на апелативния съд и след обсъждането им са получили съответния убедителен отговор за своята неоснователност. Възраженията на жалбоподателят М. и неговата защита са насочени основно върху правилността на съображенията на предходните инстанции, с които се кредитират показанията на пострадалия Д.. Твърди се, че по делото не е дадена правилна оценка на показанията му, които били противоречиви, а извършеното разпознаване е процесуално негодно. Съдебните инстанции задълбочено са проверили обективността на показанията на пострадалия Д.. Проследили са тяхната последователност, убедителност и безпротиворечивост относно съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване. Оценката за тяхната достоверност е в резултат и на детайлното им съпоставяне с информацията, съдържаща се в останалите доказателствени източници. Въззивният съд е дал съответен на доказателствата отговор на твърденията за налични съществени противоречия в показанията на свидетеля относно белезите, по които е разпознал подсъдимия. При съпоставяне на данните, съдържащи се в протокола за разпит на пострадалия и протокола за разпознаване на лице, такива съществени противоречия не се констатират (сравн. протокол за разпит от 18.07.2013 г., л. 24 и протокол за разпознаване от същата дата, л. 25 от ДП). Въззивният съд правилно не е изключил от доказателствената съвкупност протокола за разпознаване на лица. Свидетелят Д. е разпитан за обстоятелствата по чл. 170 от НПК непосредствено преди самото разпознаване. Действието е извършено в присъствие на две поемни лица, които са подписали протокола без възражения. Последните са разпитани и като свидетели от СГС. Свидетелят Б. подробно е пояснил начина на провеждане на разпознаването и е потвърдил категоричността, с която пострадалият Д. е посочил подсъдимия. Въззивният съд не е пропуснал да обсъди противоречията между показанията на другото поемно лице – свидетелката В., депозирани в съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, последните приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281 от НПК. Изложил е своята аргументация защо се доверява на показанията на свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство. Данни за нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК, каквито твърдения се излагат от защитата в съдебното заседание пред касационната инстанция, не се откриват по делото. Разпитани са свидетелите В., М. и И., посочени от защитата, които са съобщили данни за различно местонахождение на подсъдимия М. по време на деянието. С други думи, събрани са доказателства от двете категории по чл. 107, ал.3 от НПК (разобличаващи и оправдателни), като право на инстанциите по фактите е да кредитират едни от тях, излагайки своите съображения за това. В тази връзка въззивният съд е констатирал известна непрецизност в доказателствената дейност на първата инстанция, поради което е извършил задълбочен самостоятелен анализ на сочените доказателствени източници. Констатирал е схематичност и противоречивост в съобщената от свидетелите информация, поради което основателно не е отдал доверие на същата. Ето защо съдът не може да бъде упрекнат, че произволно е игнорирал доказателства, които биха могли да се тълкуват в полза на подсъдимия М.. Неоснователно е възражението на защитата, че съдът е пренебрегнал показанията на свидетеля К., депозирани от него в хода на съдебното следствие, в които той е съобщил данни, различни от тези, съдържащи се в разпита му от досъдебното производство. Още първата инстанция е изложила своите аргументи защо се доверява на показанията на този свидетел, дадени пред разследващия орган и приобщени по предвидения процесуален ред към доказателствената съвкупност. В атакуваното решение подробно и убедително са изложени и допълнителни съображения, поради които апелативният съд не приема показанията на К. от съдебното следствие за достоверен и правдив източник на факти. Втората инстанция е отбелязала, че показанията му от досъдебното производство относно обстоятелството от кого е закупил мобилния телефон, предмет на престъплението, са дадени в момент по-близък както до деянието, така и до „сделката”. Освен това е констатирал, че свидетелят К. е бил твърде уклончив в разпита си пред СГС за това обстоятелство. С основание предходните инстанции са заключили, че достоверни са показанията му, дадени от него в разпита му в хода на досъдебното производство, отчитайки и тяхната съвместимост с останалия доказателствен материал, очертаващ връзката на подсъдимия с грабежа. Обобщено, предходната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила при проверката и обсъждането на доказателствета и доказателствените източници и вътрешното й убеждение е изградено при обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства. Установените факти по делото са съставомерни по повдигнатото обвинение, поради което не е допуснато и нарушение на материалния закон. В касационните жалби, макар да е заявено основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, не се излагат конкретни доводи в негова подкрепа. Затова настоящият съдебен състав само ще посочи, че определеното наказание от седем години лишаване от свобода е под средния размер, предвиден в закона, и не разкрива признаци на несправедливост, поради което не намира основание за неговото намаляване в рамките на осъществения служебен контрол. С оглед на горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т. 1 и от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 450/17.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 972/2014 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.