7 Р Е Ш Е Н И Е №. 134 гр.София , 12 април 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Момчил Бенчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело №122/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Я., защитник на подсъдимия И. К. Й., срещу решение №102 от 12.12.2022 г., постановено по внохд №189/2022 г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание несъответства на обществената опасност на дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл.36 от НК. Посочва се, че съдът не е съобразил наличието на многобройни смекчаващи фактори, които обосновават приложението на чл.55 от НК. Моли се да бъде изменено атакуваното съдебно решение, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода на три години, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. В срока по чл.351 ал.4 от НПК е постъпило и прието от съда възражение срещу касационната жалба, изготвено от адв.М. в качеството й на повереник на частните обвинители П. Х. В., Й. Й. Д., В. Й. Д., М. Й. Д., И. Й. Д., Д. Й. Д., Д. Й. Д., М. Й. Д., М. Д. Й., Е. Д. И., И. Д. И., С. Д. И., Д. Д. И., К. Д. И., М. Д. И., М. Д. И. и Я. Д. И., в което се изразява несъгласие с твърденията, съдържащи се в иницииращия процесуален документ. Посочва се, че решаващият съд е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Повереникът намира за верен извода на апелативната инстанция, че макар и да е налице значителен превес на смекчаващите такива, същите не са многобройни, нито изключителни по своя характер, така че да е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК. Изложени са и конкретни съображения, с които се оспорва претенцията на касатора за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода на три години, както и досежно приложението на чл.66 ал.1 от НК. В заключение се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивното решение- в сила. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Акцентира на обстоятелството, че по делото изобщо не са налице отегчаващи отговорността факти, че подсъдимият в хода на процеса е дал доказателства за своето поправяне, предвид демонстрираното изключително добро процесуално поведение. Развиват се съображения и за това, че изолирането на подсъдимия в пенитенциарно заведение ще се отрази неблагоприятно върху неговото семейство, което ще изнемогва и живее в лишения. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Бургаски апелативен съд да бъде потвърдено, тъй като наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи. Счита, че в конкретният случай не са налице основания за приложение на чл.55 от НК, а така също и на института на условното осъждане. Намира за справедлив размера и на наложеното наказание лишаване от правоуправление. Адв.Ц., повереник на частния обвинител Е. Д. Г. изразява несъгласие с доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и пледира за отхвърляне на касационната жалба. Аргументите, обективирани в писменото възражение срещу касационната жалба, изготвено от адв.М., като процесуален представител на частните обвинители П. В., Й. Д., В. Д., М. Д., И. Д., Д. Д., Д. Д., М. Д., М. Й., Е. И., И. И., С. И., Д. И., К. И., М. И., М. И. и Я. И., се поддържат в съдебното заседание. Предлага се касационната жалба да бъде оставена без уважение. В последната си дума подсъдимия И. К. Й. изразява съжаление за случилото се и моли за условна присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №9 от 16.06.2022 г., постановена по нохд №484/2021 г., Сливенски окръжен съд е признал подсъдимия И. К. Й. за виновен в това, че на 26.11.2020 г. на път II-66, км.10, в [община], при управление на МПС- л.а. „Опел А.“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. Й. и средна телесна повреда на повече от едно лице- на Е. Д. Г. и на Д. Й. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.4 във вр.с ал.3 пр.1 б. „а“ и „б“ във вр.с ал.1 във вр.с чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като го е оправдал за това да е нарушил чл.5 ал.3 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. На основание чл.343г от НК подсъдимият Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл.59 от НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия под стража. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и тези, сторени от частния обвинител Е. Г.. По въззивни жалби на подсъдимия и на частния обвинител Е. Г. пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №189/2022 г., приключило с решение №102 от12.12.2022 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като престъплението е било преквалифицирано в такова по чл.343 ал.3 пр.1 б.“б“ във вр.с ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342 ал.1 от НК, подсъдимият е бил оправдан по б. „а“ на ал.3 на чл.343 от НК и вместо зачетения на основание чл.59 ал.1 от НК срок от 27.11.2020 г. до 20.01.2021 г. е зачетен срок от 26.11.2020 г.до 26.01.2021 г. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2. За извършеното от подсъдимия престъпление, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Първостепенният съд е определил наказание на И. Й. в размер на пет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирал на три години и четири месеца, което наказание е било потвърдено с въззивното решение. ВКС счита, че липсва явна и очевидна диспропорция между размера на наложеното на подсъдимия Й. наказание пет години лишаване от свобода, редуцирано на три години и четири месеца и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства. Независимо, че извършеното от подсъдимия престъпление е непредпазливо, при по-леката форма на непредпазливост- небрежност, то неговата конкретна обществена опасност се завишава както от употребата на алкохол /2,14%о/, която многократно надхвърля допустимата граница от 0,5% промила, така и от характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност, свързани с извършване на едно от най-тежките нарушение на ЗДвП, а именно с режима на скоростта. Като смекчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция е ценила необремененото съдебно минало на подсъдимото лице, младата му възраст, влошеното здравословно състояние, трудовата и семейната му ангажираност /в последната се включват фактите, че е баща на две деца и съпругата му е безработна/, изразеното съжаление за извършеното, положителните характеристични данни, съпричиняването на резултата от страна на пострадалите, доколкото те са знаели, че подсъдимият е употребил алкохол и независимо от това са се качили в превозното средство, управлявано от него. ВКС не споделя извода на апелативния съд за наличие на принос на пострадалите за настъпване на произшествието, разгледан в контекста на смекчаващо отговорността обстоятелство. И това е така, тъй като е необходимо да се прави разграничение между причината за произшествието, от една страна и от друга - настъпилите вследствие на нея вреди. Докато причината за смъртта на Й. И. и средните телесни повреди на Е. Г. и Д. Д. е само виновното поведение на подсъдимия, който е допуснал нарушения на правилата за движение, то вредните последици от престъплението са явяват не само резултат от деянието на подсъдимия, но са такива и от съпричиняването на пострадалите. Обстоятелството, че пострадалите са се качили в автомобила, като са съзнавали, че водачът му е употребил алкохол, не може да се третира като принос за осъществяване на престъпното деяние, тъй като те /пострадалите/ не са допуснали нарушение на правилата за движение, които да са в причинна връзка с произшествието, т.е последното е резултат единствено от виновното поведение на подсъдимия. Поведението на пострадалите има отношение за определяне на размера на имуществените и неимуществени вреди. Това е така, тъй като, качвайки се в автомобила на пияния подсъдим, пострадалите са поели риска да бъдат увредени, ако настъпи произшествие и тяхното поведение е в причинна връзка с уврежданията им. Следователно настъпилите имуществени и неимуществени вреди се явяват не само резултат от поведението на подсъдимия, но и от това на пострадалите, поради което то следва да бъде отчетено във връзка с обезщетението по гражданския иск, ако такъв е предявен /Р №160/25.02.1981 г. по н.д. №21/81 г. на трето н.о. на ВС/. На следващо място, настоящият касационен състав приема, че към кръга на смекчаващите отговорността фактори следва да се причисли и признаването на вина от страна на И. Й., понеже подсъдимият при признаването на фактите по обвинителния акт, с оглед провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, не е длъжен да признава и вината си. Когато той е сторил това обаче /в случая още на досъдебното производство/, посоченият факт следва да бъде взет под внимание и ценен като смекчаващ. По-нататък, ВКС се съгласява с приетото от апелативния съд, че признанието на дееца по реда на чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия автор. Действително на досъдебното производство И. Й. е дал обяснения за събитията, случили се на процесната дата, но това е извършено едва в края на разследването- на 13.12.2021 г., когато престъплението и неговия автор са били разкрити от органите на досъдебното производство. По тази причина не може да се приеме, че процесуалното поведение на подсъдимия е такъв благоприятстващ реализацията на наказателната му отговорност фактор, че да доведе до допълнителното му премиране. Не почива на данните по делото твърдението на защитника на подсъдимия за липса изобщо на отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази насока апелативният съд правилно е отчел причиняването на повече от една средни телесни повреди на пострадалия- частен обвинител Е. Г., както и конкретната величина на скоростта, с която Й. е управлявал МПС, значително надвишаваща разрешената за конкретния участък от пътя. Освен това демонстрираното от подсъдимия нежелание след произшествието за неуведомяване на полицейските органи, целящо избягване на отговорност и укриване на пияното му състояние, както и настъпилите несъставомерните вредни последици- леки телесни повреди, причинени на Е. Г., П. В. и Д. Д., са факти които също следва да бъдат включени в групата на отегчаващите. С оглед на изложеното, ВКС верифицира извода на въззивната инстанция, че не са налице основания за приложението на чл.55 от НК. Отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят налагане на наказание, значително под средния размер на предвиденото в чл.343 ал.3 б.“б“ от НК, а именно пет години лишаване от свобода, но същите не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, още повече, че не е налице и другата предпоставка, визирана в чл.55 от НК, а именно и най-лекото, предвидено за конкретното престъпление наказание да се явява несъразмерно тежко. Наказанието от пет години, редуцирано на три години и четири месеца лишаване от свобода е адекватното на целите по чл.36 от НК, защото ще даде възможност на подсъдимия в един достатъчен срок да преосмисли поведението си като водач на МПС, ще способства за неговото поправяне и превъзпитание, както и ще въздейства превантивно по отношение на онези членове от обществото, склонни към неправомерно поведение на пътя. Размерът на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе, не предполага обсъждане на разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като не са налице законовите предпоставки за нейното приложение. Досежно размера на наказанието лишаване от правоуправление, касаторите не сочат конкретни аргументи, по които ВКС да вземе отношение. По изложените съображения, настоящият състав прие, че не е налице претендираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №102 от 12.12.2022, постановено по внохд №189/2022 г. по описа на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/