Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 25.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от Председателя съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1153 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. А. Ш. – адв. Х. Х. против въззивно решение № 202/ 04.10.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 387/2017 г., с което е била изменена присъда № 37/22.06.2017 г. по НОХД № 378/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В касационната жалба се изтъкват доводи за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Материалната незаконосъобразност се твърди във връзка с осъждането на Ш. за деяния по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и 2 от НПК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, за които защитата намира, че са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. По отношение на деянието по чл. 339, ал. 1 от НК се излагат съображения за недоказаност на обвинението поради липса на трайно и продължително упражняване на фактическа власт върху инкриминираните боеприпаси. Акцентира се върху ниската им стойност и незначителните вредни последици. Направеното с жалбата искане е за оправдаването на касатора по всяко от повдигнатите му обвинения. В с.з. пред ВКС подсъдимият и защитникът му не се явяват. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна в частта и относно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като изразява становище за определяне на по-благоприятно наказание за деянието по чл. 339, ал. 1 от НК и неприложимост на чл. 24 от НК по отношение на общо определеното на Д. Ш. наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 37/22.06.2017 г., постановена по НОХД № 378/2017 г., Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия Д. А. Ш. за виновен в това, че на неустановена дата през 2016 г. е засял и до 01 септември 2016 г. е отглеждал в м."С. д." в землището на [населено място], растения от рода на конопа - високорисково наркотично вещество, а именно - 2 броя от растението марихуана, с тегло на сухата листна маса - 48,64 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 2,4 тегловни процента, на стойност 291, 84 лева, съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, в нарушение на установените в чл. 27, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила – поради което на основание чл. 354в, ал. 1, предл. първо и второ от НК във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП и чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и ал. 3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 02 септември 2016 г. в дома си в [населено място], [улица], ет. *, ап. **, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - марихуана, с общо нетно тегло - 2,67 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 2,8 тегловни процента, на стойност 16, 02 лева, съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила – поради което на основание чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто от НК във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и ал. 3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. С присъдата Д. А. Ш. е признат за виновен и в това, че на 02 септември 2016 г. в дома си в [населено място], [улица], ет. *, ап. **, без надлежно разрешение е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие , както следва : 16 броя патрони, кал. 9x18 мм, годни да произведат изстрел и да поразят жива цел; 1 брой патрон, кал. 5,45 мм, годен да произведе изстрел и да порази жива цел; 1 брой патрон, кал. 9х19 мм, годен да произведе изстрел и да порази жива цел; 6 броя патрони , кал. 22 LR, годни да произведат изстрел и да поразят жива цел – поради което на основание чл. 339, ал.1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски в размер на 180, 64 лева, като последните е възложил в тежест на подсъдимия. Сезиран с жалба от защитника на Д. Ш., с атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение, Пловдивският апелативен съд е намалил изпитателния срок на определеното на Ш. общо най-тежко наказание на четири години, като е потвърдил присъдата в останалата и част. Касационната жалба е неоснователна. Доводът за недоказаност на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК не е съобразен с процесуалното развитие на производството. Последното е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК, след като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Решението за провеждане на съкратено съдебно следствие е взето по искане на защитника и на самия подсъдим в съдебно заседание от 22.06.2017 г. (л. 37 – гръб от НОХД. № 378/2017 г.), като на последния са били разяснени правата му по чл. 371 от НПК и последиците от разглеждането на делото по този ред. За допускане на посочената диференцирана процедура, първоинстанционният съд е направил дължимата съгласно чл. 372, ал. 4 от НПК проверка и констатация за доказателствена обезпеченост на обвинението. При това положение и след направеното самопризнание, оспорването на фактите досежно извършените деяния и участието на подсъдимия Ш. в тях е процесуално недопустимо. На следващо място, прочитът на въззивната жалба разкрива идентичен с развития пред настоящата инстанция довод за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на извършените от Ш. деяния. Мотивите на обжалваното решение съдържат съответен с изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК отговор на направените от защитата в тази връзка възражения, който не следва да бъде преповтарян. Настоящата касационна проверка установи допуснато от съдилищата и отстранимо нарушение на закона при определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Санкционните му рамки предвиждат минимум от две години лишаване от свобода. При индивидуализацията на наказанието за посоченото деяние по размер съдилищата е следвало да съобразят, че по-благоприятният вариант за подсъдимия е този по чл. 58а, ал. 1 от НК. Редукцията на минимума от две години лишаване от свобода с една трета по този ред би довела до налагане на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца вместо определените една година и шест месеца в резултат на приложението на чл. 58, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Настоящият състав не споделя и преценката на долните инстанции за необходимост от приложение на чл. 24 от НК по отношение на общо определеното на подсъдимия наказание. Последно цитираната разпоредба дава възможност за увеличение на общото най-тежко наказание при групиране на наказания от един и същи вид, но не създава безусловно задължение в този смисъл за съдилищата. Увеличаването му следва винаги да бъде в резултат на констатация за завишена обществената опасност на извършените деяния, лична такава на дееца и при невъзможност без приложението на чл. 24 от НК да бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция по чл. 36 от НК. В конкретния случай направеното по посочения ред увеличение сочи на прекомерност. Данните за личността на Ш. не водят до извод за завишена обществена опасност. Обратното, подсъдимият е неосъждан, в млада възраст, с добри характеристични данни, трудово ангажиран. По отношение на същия не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение, поправянето и превъзпитаването му би могло да бъде постигнато и с налагане на общо най - тежко наказание за извършените в условията на реална съвкупност три престъпления в размер на една година и шест месеца. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 202/04.10.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 387/2017 г. в частта относно наложеното на Д. А. Ш. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, като НАМАЛЯВА същото на една година и четири месеца. ОТМЕНЯ приложението на чл. 24 от НК по отношение на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК на Д. А. Ш. общо най-тежко наказание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 202/04.10.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 387/2017 г. в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.