Р Е Ш Е Н И Е № 271 гр. София, 14 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 620/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения А. С. М., чрез защитника му адв. П. К. от Адвокатска колегия – [населено място], за изменяване по този ред на решение № 31 от 16 февруари 2012 година на Хасковския окръжен съд, по внохд № 677/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 331 от 28 ноември 2011 година на Районен съд – гр. Харманли, постановена по нохд № 472/2011 година по описа на този съд. С искането за възобновяване на делото се оспорва тежестта на ангажираната наказателна отговорност на осъдения М., поради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, с което са нарушени разпоредбите на материалния закон относно индивидуализацията на наказанието и е постановен явно несправедлив съдебен акт, а това ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Отправеното до ВКС искане е за изменяване на атакувания съдебен акт с прилагане на института на условното осъждане, като изтърпяването на наложеното на М. наказание от осем месеца лишаване от свобода бъде отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. В съдебно заседание пред ВКС осъденият А. М. не участва лично. Представлява се от назначения му от съда за служебен защитник адв. Т. К. от Софийската адвокатска колегия, който поддържа искането за възобновяване на делото при заявените в него отменителни основания и доводи в тяхна подкрепа, както и отправено до съда искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, но твърди незаконосъобразно определени първоначален режим на изтърпяване на наказанието и тип затворническо общежитие. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя А. С. М. за това, че през периода от 10. 01. 2011 година до 11. 02. 2011 година, в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи от владението на Т. М. Г. от [населено място] и на И. Д. М. от [населено място], на обща стойност 714. 30 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Присъдени са направените разноски, като са възложени в тежест на осъдения М.. В производство, инициирано по негова жалба, е постановено атакуваното сега по реда на възобновяване на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. Решението не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване и е влязло в законна сила на 16. 02. 2012 година. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е частично основателно, макар и не по изложените в него съображения. Съдебното разглеждане на делото е проведено по общия ред, въпреки отразеното в протокола от съдебно заседание от 28. 11. 2011 година (л. 18 от съдебното дело). Осъденият М. е дал обяснения по обвинението, с които е признал инкриминираните по делото обстоятелства и е изразил съжалението си за извършеното престъпление. Единственото възражение срещу въззивното решение касае отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на наложеното му наказание от осем месеца лишаване от свобода. За да направи това, въззивният съд е изложил подробни съображения (л. 29 от въззивното дело), които не се споделят от настоящата инстанция само в една тяхна част. Няма причини да не бъдат споделени обаче изводите на въззивния съд досежно миналите осъждания на М. и изтичането на срока по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК по отношение на последното му осъждане. Би могло да се допълни единствено, че останалите три предходни осъждания, извършени от М. като непълнолетен, са за престъпления, намиращи се помежду си в отношение на реална съвкупност, поради което следва да се считат за едно осъждане. ВКС намира за адекватни на закона и доказателствата по делото изводите на съда за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства и определяне на наказанието му при условията на чл. 55 от НК, под предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода. Не биха могли да бъдат споделени обаче съображенията на въззивния съд относно обвързаността на приложението на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК (л. 29-гърба от в. д.). В тази връзка и в рамките на извършваната проверка по релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, е необходимо да се отразят някои несъмнени констатации по приложението на закона. Първо, определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване (вкл. прилагането на института на условното осъждане), са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката за наличие/липса на предпоставките по чл. 54 - 55 от НК и по чл. 66 от НК. На следващо място, решаващ фактор при определяне на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (арг. от чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. В случаите на прилагане на условното осъждане обаче, законът поставя акцента върху индивидуалната превенция, т. е. „...преди всичко поправяне на осъдения...” (чл. 66, ал. 1 от НК), което съвсем не означава, че не се отчита въздействието и върху останалите граждани. Основното при преценката на съда обаче остава възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В конкретния случай, изводите на въззивния съд, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК осъденият М. следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, намират опора в данните по делото и в закона. Макар и при изложените по-горе съображения относно предходните му осъждания, те, заедно с начина на осъществяване на настоящето деяние, мотивацията на осъдения, възползването от ситуациите за безпрепятствен достъп до вещите, дава основание за извода, че положителните промени в съзнанието и нагласите му не са трайни и устойчиви и търпят промяна при първата възможност за отнемане на чужди вещи. Така че, промените в съзнанието му и превъзпитаването му към спазване на законите и добрите нрави предполага отделянето му от настоящата социална и трудова среда и изолирането му от обществото, т. е. ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Отлагането на изтърпяването му не би могло в достатъчна степен да упражни възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на осъдения М. в бъдеще. Същественото в случая е, че неколкократните предходни престъпни посегателства на осъдения срещу собствеността, за които включително е изтърпявал наказание лишаване от свобода, както и престъпната упоритост в рамките на извършеното по настоящето производство, сочат на изградено противоправно поведение, за поправянето на което така определеното наказание е напълно адекватно. То не дава основание за намеса на ВКС, защото при определянето му са спазени правилата за това и не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. При извършената проверка на правилността на влязлата в сила присъда във връзка с направеното в искането възражение и при изразеното от представителя на прокуратурата становище пред ВКС, настоящият състав намира, че предходните инстанции неправилно са определили първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на осъдения М. наказание. Както вече бе посочено по-горе, първите три осъждания на М. като непълнолетен (нох дела №№ 914/2001 година, 993/2001 година и 1003/2001 година), следва да се считат за едно осъждане, тъй като престъпленията са в отношение на съвкупност помежду си – всички са извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. От изтърпяването на последното осъждане от три месеца лишаване от свобода е изтекъл срок, по-голям от пет години, което се установява от изисканата и представена пред въззивния съд справка от МП – ГДИН (л. 24 от въззивното дело). Въззивният съд е съобразил установеното в справката обстоятелство относно момента на изтърпяване на последното осъждане – 29. 09. 2004 година, като е направил свързаните с това правни изводи за настъпила реабилитация при условията на чл. 88а от НК, но не и относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието. При така установените данни по делото, осъденият М. няма качество на „рецидивист” по смисъла на § 3, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, а правните последици от осъждането, по което ефективно е изтърпял през 2004 година наказанието от три месеца лишаване от свобода, са заличени съгл. чл. 88а от НК. При тези съображения, на осъдения следва да бъде определен „общ” първоначален режим на изтърпяване на настоящето наказание в затворническо общежитие от открит тип, в какъвто смисъл следва да бъде изменено въззивното решение. Изменението е в полза на осъдения. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение № 31 от 16 февруари 2012 година на Хасковския окръжен съд, по внохд № 677/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 331 от 28 ноември 2011 година на Районен съд – гр. Харманли, постановена по нохд № 472/2011 година по описа на този съд, като о п р е д е л я на осъдения А. С. М., на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието от осем месеца лишаване от свобода, в затворническо общежитие от открит тип. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на делото в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.