Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * установяване право на собственост * реституция * държавна собственост * одържавени недвижими имоти * доказателства * нередовност на исковата молба

Р Е Ш Е Н И Е


№ 933/ 09


София, 10.09. 2010г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3468 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Б. П. и В. К. П., и двамата от София, приподписана от адвокат М., срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 28.ІІІ.2008г. по в.гр.д. № 1332/2004г. в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския РС от 29.ХІІ.2003г. по гр.д. № 5907/2002г., с което са отхвърлени предявените от Б. и В. П.и срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху 8.383% ид.части от УПИ пл. № 536 кв.145 по плана на София, местност „Л.”, с площ по скица 21218 кв.м, и 8.383% ид.части от УПИ пл. № 535, кв.145 по плана на София, местност „Л.”, с площ по скица 5916 кв.м.
В касационната жалба са изложени съображения за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни оплаквания по чл.281 т.3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил нотариалният акт от 14.VІІІ.2000г., с който ищците установяват част от правата си. Неправилно е приетото, че прехвърлителят по акта не е бил собственик – това качество е установено от нотариуса и дори от заповедта за деактуване на имота, а и вещно-транслативния ефект на сделката е налице. С експертиза е установен и начинът на национализиране на имотите. При несъгласие на съда с експертизата, той би могъл да постави допълнителни задачи. Описаните в експертизата актове за държавна собственост, нотариалният акт и експертното заключение установяват, че от СД „Б. Прошекови” са били одържавени по ЗНЧИМП процесните имоти. По делото ищците многократно поставяли въпросът за представяне от ответника на документи, в т.ч. и за собственост, но тъй като това не било сторено, следва да се приложи санкцията по чл.128 ал.2 от ГПК /отм./. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 197/09.ІІІ.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпросите 1.Допустимо ли е установяването на право на собственост по реституция не само с нотариален акта, а и с други доказателства – с експертиза, с която е констатирано, че по А. от 1951г. е бил одържавен по ЗНЧИМП недвижим имот, бивша собственост на Държавна пивоварна, в който акт на ръка е добавено, че предприятието е бивша собственост на СД “Б. П.”, и че с А. от 1952г. на същото основание е одържавен бивш имот на това дружество, със заявление на членовете на СД за размера на дяловете им и със заповедта от 1997г. за деактуването на имотите, който въпрос е решен в противоречие с практиката, обективирана в решения по гр.д. № 944/1994г. на ВС, ІІІ ГО, решение по гр.д. № 418/2001г. на ВКС ІV ГО, решение на ВКС ІV Б ГО по гр.д. № 2055/2005г. и т.1 и т.3 от ТР № 6/2005г., 2.Произвела ли е вещно-правен ефект сделката по нотариалния акт от 2000г., дори и нейн предмет да е чужд имот, разрешението на който въпрос от въззивния съд противоречи на приетото в решение на ВКС І ТО по гр.д. № 154/2007г., 3.Неизясняване от въззивния съд на предмета на делото чрез задължителен доклад по чл.108 от ГПК /отм./, което противоречи на съдебната практика, обективирана в решения на ВКС ІІ ГО по гр.д. № 567/2003г. и решение на ВКС ІІ ГО по гр.д. № 634/2003г.
Ответникът по касационната жалба Държавата не е заявил становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното:
За да постанови решението, СГС е приел, че не е установено по делото ищците да са собственици на част от процесните имоти по реституция като наследници на член на събирателно дружество „Б. Прошекови” – М. П. - и правна сделка. Не е доказано това дружество да е притежавало имотите и от него те да са одържавени. Заповедта на кмета на С. община № РД-57-810/11.ХІ.1997г. за деактуването им няма правопораждащо действие и не установява право на собственост на СД. В допълнителното заключение на в.л. Г. се обсъжда акт за държавна собственост, издаден при одържавяването на имотите, който не е представен по делото, поради което заключението в тази му част не е извод, резултат от прилагане на специалните му технически знания, а анализ на документ от гледна точка на правно съдържание, което е недопустимо, тъй като само съдът е компетентен въз основа на представените доказателства да установи извършено ли е одържавяване, от кой правен субект и с какъв предмет. Предметът на правната сделка, извършена през 2000г., с която братът на ищеца е продал на него и на съпругата му – ищца своята наследствена част от процесните имоти, която се твърди като придобивно основание, също са права, които прехвърлителят придобил в качеството си на наследник на съдружник в СД „Б. Прошекови”. Продавачът се е легитимирал като собственик по реституция по З. със заповедта на кмета от 1997г., която не създава права, нито установява такива, с оглед на което от продажбата не е настъпил вещно-прехвърлителен ефект.
В изпълнение на задължението си да провери валидността и допустимостта на въззивното решение, ВКС на РБ намира, че то е постановено при нередовна искова молба. Ищците Б. Б.П. и В. Кр.П. твърдят в исковата си молба и в допълнителна молба от 28.ХІ.2002г., че са собственици на общо 8.38% ид.части от процесните имоти – ищецът на 4.19% ид.части по силата на реституция по З. като наследник на бивш член на бившето дружество „Б. Прошекови” М. С. П., а двамата ищци при условията на СИО - чрез правна сделка – покупко-продажба на 4.19 ид.части от другия наследник на М. П. – С. Б.Пипев, предмет на нот.акт № 134/2000г. В исковата молба и в течение на производството по делото ищците не са посочили основанието за правото на собственост на СД „Б. Прошекови”, респективно и на праводателката М. П., т.е. те не са посочили конкретните факти, на които основават претенциите си, което е задължително с оглед правото на защита на ответника и определяне предмета и пределите на правораздавателната власт на съда. Твърдения в тази насока /чрез посочване на нотариални актове, описани в нот.акт № 134/2000г./ те са изложили за първи път в писмените си бележки, депозирани пред СГС на 21.ІІІ.2008г., т.е. след приключване на устните състезания пред въззивния съд. Въззивният съд е следвало, но не е констатирал и не е отстранил тази нередовност на исковата молба чрез даването на указания на ищците, при което постановеното от него решение е недопустимо и на основание чл. чл.270 ал.3 във вр. с чл.293 ал.4 от ГПК то следва да бъде обезсилено, като делото се върне на същия за ново разглеждане от друг негов състав след отстраняване на нередовността.
С оглед недопустимостта на атакуваното решение касационен контрол на същото по същество не може да бъде извършен, поради което е безпредметно произнасянето и по релевираните като основание за допускане на касационно обжалване въпроси.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решението на СГС, Въззивно отделение, ІІ-ри „Б” състав, от 28.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1332/2004г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: