Р Е Ш Е Н И Е № 367 София, 18 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора А..ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1872/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на адв. П. К. защитник на подсъдимия А. Г. Я. срещу въззивна присъда № 142 от 12.05.2011г. по внохд № 485/11г. по описа на СГС,НО,12 въззивен състав. В жалбата се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Прави се искане за отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимия.Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане . Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е отменил постановената на 08.11.2010г. по нохд № 13657/2009г. оправдателна присъда срещу подсъдимия А. Г. Я. по обвинение по чл.346,ал.1 НК и вместо нея е ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва: Признал е подсъдимия А. Г. Я. за ВИНОВЕН в това,че на 16.09.2009г. около 17.00ч.в гр.София,на ул.”Детелин войвода” пред № 2,противозаконно отнел чуждо/собственост на „Интерлийз ауто „ЕАД/ моторно превозно средство-лек автомобил марка „Тойота Л. К.” черен на цвят с ДК № СА 0460 КК от владението на И. С. С.,без негово съгласие с намерение противозаконно да го ползва,поради което и на основание чл.346,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.346,ал.4 вр.с ал.1 НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е постановена при допуснати нарушения по чл.13,чл.14,чл.107 НПК. За да постанови осъдителната присъда,въззивният съд е кредитирал изцяло показанията на св.К.,депозирани на дос.производство.Изложил е съображения,че тези показания дадени след деянието са най-пълни,пресни и точни поради което отразяват в максимална достоверност получените възприятия.Приел е,че именно на дознанието свидетелят е дал еднопосочни,безпротиворечиви показания относно външността на лицето,което се качило в автомобила на св.С..Освен това,съдът е отбелязал,че и в разпознаването по снимка той е посочил именно подсъдимия като лицето,което е отнело автомобила. В хода на съдебното следствие пред двете предходни инстанции св.К. е заявил,че не е видял в лицето извършителя на деянието.Видял го в гръб,бил плешив на темето,висок, с коса на около 2-3 пръста под ушите и охлузен белег на прасеца на десния крак.За останалите посочени от него белези/л.7 и л.38-38-1 /от дозн.-следи от акне по лицето,белези по краката, бенка от дясната страна до горната устна е заявил,че това бил измислен от него образ,тъй като в полицията искали от него да каже за визията на човека. Първоинстанционният съд е приел,че достоверни са показанията на свидетеля заявени в съдебно заседание,в които е казал,че не може да посочи извършителят на деянието и не е можел да го разпознае,”както тогава,така и сега”.Въз основа на тези показания,районният съд е приел,че авторството не е доказано и е оправдал подсъдимия Я.. Двата съдебни акта са постановени без да е извършено пълно,обстойно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Противоречивите показания на св.К.,единствен очевидец на деянието внасят съществени съмнения в самоличността на подсъдимия като извършител на деянието. Съдът не е положил усилия и не е взел мерки да изясни доколко визираният на дознанието извършител с посочените от свидетеля външни белези,съответства на физическите данни на подсъдимия Я..Това е било възможно и необходимо чрез назначаване на съдебно-медицинска експертиза,която да извърши преглед и установи налице ли са всички онези външни белези съобщени от св.К. и доколко последните отговарят на депозираните показания. От приложената снимка към албума за разпознаване –копие не става ясно,има ли белези от акне/дупки от акнета-л.7 от дозн./ върху лицето на Я., както и дали е налице плешивост на темето/фонтанелата/ на същия.Снимката предоставена за разпознаване ,както и подписа под нея са копие от документ за самоличност с посочена дата 18.08.2009г.-един месец преди деянието.Посредством медицински преглед е възможно и установяването на белези върху краката и голям белег на прасеца на десния крак на Я. с оглед дадените от св.К. показания. Извършеното разпознаване по снимка не е съобразено със закона.Това е така,защото както името,така и адреса на Я. са били известни на полицията/докладна записка от 18.09.200г.-л.13,докл.зап. от 23.09. и призовка до А. Я.-л.34,35 от дозн.,както и докл.зап. от 24.09.2009г./.Съгласно чл.171,ал.4 НПК разпознаването по снимка се извършва,когато не е възможно да се покаже самото лице.По делото няма данни,Я. да е получил призовката,да е издирен и осигурен за извършване на разпознаване със св.К.,респ.да не е налице възможност да бъде показан за разпознаване. С оглед на изложеното въпросът за авторството на деянието не е изяснен по несъмнен начин.Не са извършени всички необходими процесуални действия,които да потвърдят обвинителната теза,че извършител на деянието по чл.346 НК е подсъдимият Я.. Тяхното извършване е било необходимо,с оглед заетата от св.К. позиция на отричане на първоначалните му показания. Това обуславя отменяване на въззивната присъда и връщане на делото на въззивния съд.С оглед правомощията му на инстанция по фактите и приложението на закона,следва да се назначи съдебно-медицинска експертиза с посочените по-горе обстоятелства.След изслушване на заключението съдът може да съпостави данните от последното с показанията на св.К. и прецени кои от тях са достоверни и кои не. Допуснатите процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл.348,ал.3 т.1 НПК и съставляват основание за отменяване на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд,от стадия на закритото заседание. При повторното разглеждане на делото по реда на чл.332 НПК ,съдът следва да назначи горепосочената съдебно медицинска експертиза, да призове и разпита отново свидетелите С.и К.,както и да даде възможност на подсъдимия да даде обяснения.По преценка-да ангажира и други доказателства. Като е постановил присъда срещу подсъдимия Я. без да изясни в необходимата пълнота въпросите за авторството на деянието,респ. наказателната му отговорност,въззивният съд е нарушил и разпоредбата на чл.348,ал.1 т.1 НПК Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 142 от 12.05.2011г. по внохд № 485/11г. по описа на Софийски градски съд,НО,12 въззивен състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на закритото заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: