2 Р Е Ш Е Н И Е № 119 София, 08.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4819/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК /в редакция преди измененията съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./. С решение от 07.04.2017 г. по гр. д. № 16190/2016 г. на Софийския градски съд е потвърдено решение № І-42 от 30.07.2015 г. по гр. д. № 47253/2011 г. на Софийския районен съд, с което е уважен иск за ревандикация, като е признато за установено, че ищците са собственици общо на 120/126 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор 68134.4329.1350 на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, и ответниците С. И. Д. и [фирма] [населено място] са осъдени да предадат на ищците владението на целия имот. Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от ответниците. Ищците по делото считат, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Спорът по делото е за собственост на недвижим имот, възстановен на наследниците на Н. В. С. с решение на общинската служба по земеделие № 0609 от 20.11.2006 г., влязло в сила на 20.12.2006 г., придружено със скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ и удостоверение. Ответницата С. Д. е придобила с договор за дарение по н. а. № 155/23.06.1993 г. незастроено дворно място с площ 1 012 кв. м., съставляващо парцел VІ-2035 от кв. 55а в м. вилна зона „Горна баня”. Праводателите й са се легитимирали с договор за покупко-продажба от ТКЗС по реда на ЗРПВПВННИ /отм./, сключен с н. а. № 16/1966 г. В защитата си по същество срещу предявения иск ответницата се е позовала на придобивна давност. Ответникът [фирма] [населено място] се легитимира за собственик на два имота, съседни на спорния, придобити чрез договор за замяна и договор за покупко-продажба от 2005 г. Ползва спорния имот въз основа на договори от 2007 и 2008 г. за съвместно ползване, сключени с ответницата Д.. Със заключения на единична и тройни технически експертизи е установено, че имотът, който е обобществен от наследодателя на ищците, съвпада с имота, за собственик на който ответницата Д. се легитимира с договора за дарение. От заключенията и с гласни доказателства е установено, че имотът, предмет на спора, е незастроен. Въззивният съд приел, че ищците са установили своето и на своя наследодател право на собственост, произтичащо от приключила процедура по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с решението от 2006 г. на органа по поземлената реформа, издадено на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. То, при проведения по възражение на ответниците косвен съдебен контрол, е прието за валидно като издадено от компетентен административен орган и подписано от председател и секретар, и за законосъобразно, защото са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. С.. По правопогасяващото възражение на ответницата Д. въззивният съд приел, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ придобивната давност, започнала да тече от сключването на договора за дарение през 1993 г. и до влизане в сила на посочената разпоредба - 22.11.1997 г., не се зачита, и е започнала да тече от 20.12.2006 г., когато в сила е влязло решението за възстановяване по ЗСПЗЗ на спорния имот. Като приобретател по договора за дарение и съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС ответницата е добросъвестен владелец, но давностният срок е прекъснат с подаването на исковата молба на 03.11.2011 г., поради което същата не е придобила правото на собственост по давност. По тези съображения тя не може да придобие по давност и частта на наследника на Н. С. - Л. Й. Н., който не е предявил иск за ревандикация на 6/126 ид. ч. от спорния имот. На последно място въззивният съд приел, че упражняваната от ответниците фактическа власт върху спорния имот е без правно основание. Въз основа на така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд заключил, че са налице и трите кумулативни предпоставки, обуславящи основателност на ревандикационната претенция. Искането за отмяна /неправилно посочено като искане за обезсилване/ на нотариалните актове, с които ответницата Д. и нейните праводатели се легитимират за собственици, е прието за неоснователно, като в тази насока въззивният съд възприел съображенията на първоинстанционния съд. Те са свързани с приложение на задължителната съдебна практика, според която по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК могат да бъдат отменяни само констативни нотариални актове, а атакуваните от ищците са за правни сделки. С определение № 240 от 09.05.2018 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в уважената установителна част на претенцията по чл. 108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато, по жалбите и на двамата касатори, в осъдителната част на ревандикационната претенция по въпроса: дали с предявяването на иск по чл. 108 ЗС от част от съсобствениците - сънаследници на недвижим имот, срещу трето за съсобствеността лице, давностният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС е прекъснат и по отношение на идеалните части на сънаследниците, които не са предявили ревандикационния иск. Прието е, че е налице специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ поради поддържаното от касаторите противоречие с решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І-во г. о. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., приема следното: С решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика преди изменението на ГПК с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., е прието, че предявяването на иск за собственост върху определена идеална част от недвижим имот не може да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга идеална част от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост. Обратно е разрешението, дадено с обжалваното решение. С него е прието, че ответницата С. Д. не може да придобие по давност частта на наследника Л. Й. Н., който не е предявил иск за ревандикация на 6/126 ид. ч. от спорния имот. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., споделя съдебната практика в решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І-во г. о., и се позовава и на решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., също постановено в производство по чл. 290 ГПК /предходна редакция/. С него е преутвърдена трайната съдебна практика на ВКС, че съсобственикът може да ревандикира цялата съсобствена вещ от трето лице, което държи или владее вещта без основание. Това правомощие произтича от правото на съсобственика да си служи сам с общата вещ. Ако обаче това трето лице е владелец на имота и се позове на придобивна давност, следва да се вземе предвид, че придобивната давност е прекъсната на основание чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б.“б“ ЗЗД само за правата на предявилия иск съсобственик. Ако давностният срок относно правата на ищеца не е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което правата му не са придобити по давност от ответника, то към този момент ищецът се легитимира за собственик на съответната идеална част от имота и това следва да бъде признато с установителния диспозитив на съдебното решение по чл. 108 ЗС. При преценката дали може да уважи иска в осъдителната част за целия имот, съдът следва да съобрази дали ответникът има противопоставимо на ищеца право да ползва идеалните части на съсобствениците, които не са предявили иска, т. е. дали давностният срок за правата на тези съсобственици, които не са ищци, е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене, като относно тези права отчете и настъпилите в хода на процеса факти съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок за правата на съсобствениците, които не са предявили иска, не е изтекъл, съдът ще уважи ревандикацията в осъдителната част за целия имот, а ако е изтекъл - само за правата на ищеца. Съдебната практика, на която ищците се позовават: определение № 113/22.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1300/2018 г. и решение № 8/19.01.2016 г. по гр. д. № 1355/2009 г., двете на ВКС, І-во г. о., и решение № 179/08.06.2012 по гр. д. № 1241/2011 г., на ВКС, ІІ-ро г. о., не могат да формират извод в поддържаната от ищците насока. Решенията са постановени преди решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., с което въпросът за противопоставеното от ответник възражение за придобивна давност е разрешен изрично, а определението, постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, не третира такова възражение. Съобразно отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно в частта, с която ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на целия процесен имот. Порокът му произтича от неправилната преценка на въззивния съд, че ответницата С. Д. не може да придобие по давност частта на наследника Л. Й. Н., който не е предявил иск за ревандикация на своите 6/126 ид. ч. от спорния имот. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и съдебната практика по приложението му, придобивната давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, започва да тече от влизането в сила на посочената разпоредба - 22.11.1997 г. В случай, че възстановяването на имота следва този момент, давността започва да тече от възстановяването. Такава е разглежданата хипотеза, при която собствеността е възстановена с влязло в сила на 20.12.2006 г. решение. Исковата молба е подадена на 03.11.2011 г., но с нея давностният срок, който тече спрямо непредявилия иск съсобственик, не е прекъснат и е изтекъл към 20.12.2011 г., който факт следва да се съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо предявеният от останалите съсобственици ревандикационен иск е неоснователен в осъдителната част на претенцията за разликата над правата на ищците в размер на 120/126 ид. ч. Решението, с което е прието обратното, е неправилно и следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като искането за предаване владението на 120/126 ид. ч. бъде уважено спрямо двамата ответници, които ползват имота без основание, а за 6/126 ид. ч. от процесния имот същото бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и заявените от всички страни искания, разноските следва да се присъдят така: Ищците са направили следните разноски за всички инстанции: П. К. Б. - 1 050 лева, Д. С. В.-201.50 лева, З. Г. Н. - 201.50 лева, П. В. Н. - 201.50 лева, М. П. М. - 201.50 лева, В. Г. К. - 161.50 лева, К. С. К. - 111.50 лева, М. Й. И. - 161.50 лева, А. М. А.-161.50 лева, К. К. М. - 453 лева, Л. Й. Г. - 151.50 лева, Т. О. Н. - 89.50 лева, М. М. К., М. М. К. и С. М. К. - общо 171.50 лева, Л. О. Й. - 89.50 лева,С. М. И. - 806 лева, Т. Л. Т. - 406 лева, З. К. А. - 3 500 лева и М. Г. В. - 110 лева. Ответниците са направили следните разноски за всички инстанции: С. И. Д. - 3 803 лева, [фирма]-2 253 лева. Размерът на цената на иска за ревандикация е данъчната оценка на спорния имот, която възлиза на 22 158 лева, съответно по 11 079 лева за установителната и за осъдителната части на претенцията. В установителната част искането е уважено изцяло, а в осъдителната - за 120/126 ид. ч., съответно е отхвърлено за 6/126 ид. ч. Съобразно уважената и отхвърлена част на исканията, разноските следва да бъдат присъдени така: - на ищците: П. К. Б. - 1 024.95 лева, Д. С. В. - 196.69 лева, З. Г. Н. - 196.69 лева, П. В. Н. - 196.69 лева, М. П. М. - 196.69 лева, В. Г. К. - 157.65 лева, К. С. К. - 108.84 лева, М. Й. И. - 157.65 лева, А. М. А. - 157.65 лева, К. К. М. - 442.19 лева, Л. Й. Г. - 147.89 лева, Т. О. Н. - 87.36 лева, М. М. К., М. М. К. и С. М. К. - общо 167.41 лева, Л. О. Й. - 87.36 лева, С. М. И. - 786.77 лева, Т. Л. Т. - 396.31 лева, З. К. А. - 3 416.50 лева и М. Г. В. - 107.38 лева; - на ответниците: С. И. Д. - 90.54 лева и [фирма] - 53.64 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 07.04.2017 г. по гр. д. № 16190/2016 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение № І-42 от 30.07.2015 г. по гр. д. № 47253/2011 г. на Софийския районен съд в частта, с която С. И. Д. и [фирма] [населено място] са осъдени да предадат владението на целия имот с идентификатор 68134.4329.1350 по КККР на [населено място], район „О. купел”, вилна зона „Горна баня”, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и [фирма] ЕИК[ЕИК] и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 1, да предадат на П. К. Б., Т. О. Н., Л. О. Й., М. М. К., М. М. К., С. М. К., Л. Й. Г., М. Г. В., В. Г. К., К. С. К., Т. Л. Т., К. К. М., З. К. А., С. М. И., Д. С. В., З. Г. Н., П. В. Н., М. П. М., М. Й. И. и А. М. А. владението на 120/126 ид. ч. от имот с идентификатор 68134.4329.1350 по КККР на [населено място], район „О. купел”, вилна зона „Горна баня”. ОТХВЪРЛЯ искането за предаване на владението на 6/126 ид. ч. от имот с идентификатор 68134.4329.1350 по КККР на [населено място], район „О. купел”, вилна зона „Горна баня”. ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и [фирма] ЕИК[ЕИК] и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 1, да заплатят разноски за всички инстанции, както следва: на П. К. Б. - 1 024.95 лева, на Д. С. В. - 196.69 лева, на З. Г. Н. - 196.69 лева, на П. В. Н. - 196.69 лева, на М. П. М. - 196.69 лева, на В. Г. К. - 157.65 лева, на К. С. К. - 108.84 лева, на М. Й. И. - 157.65 лева, на А. М. А. - 157.65 лева, на К. К. М. - 442.19 лева, на Л. Й. Г. - 147.89 лева, на Т. О. Н. - 87.36 лева, на М. М. К., М. М. К. и С. М. К. - общо 167.41 лева, на Л. О. Й. - 87.36 лева, на С. М. И. - 786.77 лева, на Т. Л. Т. - 396.31 лева, на З. К. А. - 3 416.50 лева и на М. Г. В. - 107.38 лева. ОСЪЖДА П. К. Б., Т. О. Н., Л. О. Й., М. М. К., М. М. К., С. М. К., Л. Й. Г., М. Г. В., В. Г. К., К. С. К., Т. Л. Т., К. К. М., З. К. А., С. М. И., Д. С. В., З. Г. Н., П. В. Н., М. П. М., М. Й. И. и А. М. А. да заплатят на С. И. Д. сумата 90.54 лева, съставляващи разноски за всички инстанции, и на [фирма] [населено място] сумата 53.64 лева, съставляващи разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: