Р Е Ш Е Н И Е   № 1037                              София, 30.12. 2009 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                          Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева   При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3399/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 160/08 от 30.12.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 24.03.2008 г. по гр. д. № 2486/07 г. на Софийския градски съд, с което, след отмяна на решението от 23.05.2007 г. по гр. д. № 26397/06 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени искове по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за връщане на недвижим имот, нает по договор за наем от 01.07.2005 г., и по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на наемна цена по договора в размер на 1 585.50 лева за периода от 01.07.2006 г. до 31.12.2006 г. Касаторите Б. Н. П. , Й. И. Ч., Ц. Ч. Ч. и Г. Ч. Ч. поддържат, че обжалваното решение е неправилно, постановено при касационните отмченителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация “С” ООД гр. С. е на становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да отхвърли исковете, основани на твърдението за съществуваща между страните облигационна връзка по договор за наем от 01.07.2005 г., прекратена с подаването на исковата молба, въззивният съд намерил за недоказано ищците да са изпълнили задължението си да предадат вещта на ответника. Изводът е изграден на оспорването с въззивната жалба на направеното пред първоинстанционния съд признание на факта, че имотът е предаден за ползване със сключването на договора за наем, и на представените със същата писмени доказателства за водени от и срещу ищците дела за ревандикация. Като приел, че признанието не е категорично, защото е оттеглено, а множеството косвени доказателства са противоречиви, и предвид липсата на приемо-предавателен протокол, чието съставяне е предвидено в договора за наем, както и на гласни доказателства за предаването, въззивният съд заключил, че искът за връщане на наетата вещ следва да се отхвърли като неоснователен. Тъй като вещта не е предадена за ползване, съдът намерил за неоснователен и иска за плащане на наемната цена. По делото е установено от фактическа страна, че на 01.07.2005 г. между ищците като наемодатели и ответника като наемател е сключен договор с предмет “отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. “. № 26, съставляващ офис на първия етаж, подробно описан”, с обща площ от 70 кв. м., за срок от три години, при наемна цена от левовата равностойност на 350 щатски долара месечно, платима на шестмесечни авансови вноски. В защитата си по същество срещу исковете ответникът е противопоставил възражения, че договорът не е породил облигационното си действие по причина, че ищците не притежават фактическата власт върху имота и затова и не могат да го предадат за ползуване. Позовавал се е на договор от 01.10.2006 г. с твърдение, че същият е сключен с действителните владелци на имота, които и му предали вещта за ползуване. С този довод е оспорил и претенцията за заплащане на наемна цена. Искането за предаване на вещта ответникът счита, че може да бъде уважено само ако спорът за собственост между ищците и третите лица, по който има висящо съдебно производство, бъде разрешен в полза на ищците. С определение от 30.03.2007 г. по чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./, след направено изявление от процесуалния представител на ответника адвокат Ц. Ц. , първоинстаницонният съд признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът е предоставен за ползуване на ответното дружество при сключване на договора за наем от 01.07.2005 г. С въззивната жалба е въведено твърдение, че изявлението на процесуалния представител на ответника е записано неправилно, в резултат на което определението по чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./ и изградените въз основа на него фактически и правни изводи на съда, довели до уважаване на предявените искове, са неправилни. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за процесуалното поведение на съда при оттегляне на признанието: следва ли да отмени определението си за отделяне на спорното от безспорното и да обяви същия факт за нуждаещ се от доказване, или безспорността на обстоятелството, предмет на определението по чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./, отпада с последващо възражение на страната, от която изхожда признанието. Признанието е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта за доказване, освен ако съдът обяви признатия факт за ненуждаещ се от доказване - чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./. Становището на съда не го обвързва и той може, с оглед на данните по делото или на последващи процесуални действия на страните, да обяви същия факт за нуждаещ се от доказване. В този случай направеното от страната или от нейния представител признание ще се преценява от съда съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК /отм./ с оглед на всички обстоятелства по делото. Разпоредбите на ГПК /отм./, уреждащи въпросите за доказването и доказателствените средства, не сочат изрично какво следва да бъде процесуалното поведение на съда при оттегляне на признанието. Правната теория приема, че определението, което само привременно освобождава страната, носеща доказателствената тежест за съответния факт, следва да бъде отменено и фактът да бъде обявен за нуждаещ се от доказване. Това въззивният съд не е сторил, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила - основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Наред с това доказателствено значение е придадено на писмените доказателства във връзка със спор за собственост между наемодателите по договора от 01.07.2005 г. и трети лица, и не е взето предвид писмо изх. № 66 от 27.09.2006 г., отправено до ищеца Б. П. - един от наемодателите. То изхожда от лице, упълномощено от А. В. К. - управител на “С” ООД гр. С., в качеството на наемател на спорния имот. Към него е приложен проект за анекс към договора от 01.07.2005 г. с клауза за пренаемане в смисъл, че “С” ще преоддаде имота под наем на посочено в анекса дружество. На анекса е положен печат на дружеството наемател, а писмото съдържа изявление, че в случай на приемане на предложението, ще бъдат изпратени дължимите пари от 01.07.2006 г. до 31.12.2006 г. Въз основа на горните доказателства безспорно се установява, че между страните е възникнало валидно наемно правоотношение, по което ищците са предоставили на ответника ползуването на спорния имот, срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща уговорената наемна цена, платима месечно на авансови вноски. Изводът, че имотът е предоставен за ползуване, се налага от данните, съдържащи се в посоченото в предходния абзац писмо и приложените към него проект за анекс и пълномощно, поради което неоснователен е доводът на ответника, че не дължи заплащането на наемната цена поради неизпълнение на насрещното задължение вещта да му бъде предоставена за временно ползуване - чл. 228 ЗЗД. Същевременно с посочените доказателства, и при липса на такива, които да установяват изпълнение на паричното задължение за плащане на наемната цена, искът на Б. П. с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е доказан по основание. Относно размера на задължението следва да се посочи, че за спорния шестмесечен период дължимата наемна цена е в размер на 1 615.37 лева, съставляващи левовата равностойност на 1 050 щ. д. към деня на падежа /30.06.2006 г./, определена съгласно р. II, чл. 3 от договора - 3/6 от договорената месечна наемна цена от 350 щ. д. Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в рамките на заявеното искане от 1 585.50 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 29.11.2006 г. до окончателното изплащане. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато и по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД във връзка с констатацията на въззивния съд за наличие на спор относно собствеността на вещта, послужил като допълнително съображение за отхвърляне на иска. Спорът за собственост е ирелевантен за изхода на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Дали ищците, които търсят връщане на имота по силата на прекратен договор за наем, са собственици на същия, е без правно значение, щом като са страна по наемното правоотношение и задължение на ответника е да върне вещта на наемодателя /наемодателите/ след като облигационната връзка престане да съществува. Ето защо наличието на вещноправни спорове не е основание за отхвърляне на иска за връщане на предадената за временно ползуване вещ. Въз основа на изявлението за разваляне, направено с исковата молба, договорът за наем е прекратен поради неплащане на наемната цена - р. IV, чл. 5, б. “б” от договора, считано от връчване на преписа от молбата на ответника. Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне наетата вещ. По делото не са представени доказателства за изпълнение на това задължение на ответника, което не е в зависимост от наличието на отношения на пренаемане. Затова искът е доказан и следва, след отмяна на обжалваното решение като неправилно, да се уважи, като ответникът бъде осъден да опразни и предаде държането на наетото помещение на ищците. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски за всички инстанции, както следва: на Б. Н. П. - 1 257.31 лева, а на Й. Ил. Ч. , Ц. Ч. Ч. и Г. Ч. Ч. - по 821.50 лева. По изложените съображения и съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 3 ГПК Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение от 24.03.2008 г. по гр. д. № 2486/07 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “С” ООД гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С., район “Т”, бул. “. № 16, ет. 2, ап. 2, да опразни и предаде на Б. Н. П. , Й. И. Ч., Ц. Ч. Ч. и Г. Ч. Ч. държането на офис с обща площ 70 кв. м., находящ се в гр. С., ул. “. № 26, на първия етаж, състоящ се от входно антре и санитарен възел, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА “С” ООД гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С., район “Т”, бул. “. № 16, ет. 2, ап. 2, да заплати на Б. Н. П. на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 1 585.50 /хиляда петстотин осемдесет и пет лв. и 50 ст./ неплатена наемна цена по договор за наем от 01.07.2005 г. за периода от 01.07.2006 г. до 31.12.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2006 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА “С” ООД гр. С. с посочени седалище и адрес на управление да заплати Б. Н. П. разноски по делото за всички инстанции в размер на 1 257.31 /хиляда двеста петдесет и седем лв. и 31 ст./, а на Й. И. Ч., Ц. Ч. Ч. и Г. Ч. Ч.- по 821.50 /осемстотин двадесет и един лв. и 50 ст./ разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: