2 гр. д. № 482/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 174 София, 07.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 482/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Р. Р. и В. И. Р. срещу решение от 19.11.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на С. градски съд. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на закон – чл. 349 ГПК. С определение от 16.12.10 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него материалноправният въпрос за началния момент, от който се дължи лихва върху присъдено парично уравнение на делът на съсобственик при извършване на делба на съсобствен недвижим имот чрез възлагането му на друг съсобственик. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченот касационно основание и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. С въззивното решение съдът е прекратил съсобствеността между страните по делото по отношение на допуснатия до делба неподеляем имот, представляващ апартамент в партерния етаж в сградата построена в УПИ ХІІІ в кв. 549 по плана на[населено място] в сила към 1961 г. чрез възлагането му в общ дял на касаторките. За уравнение делът на съделителката Х. е осъдил касаторките да заплатят по 45 000 лв. всяка една, както и законната лихва върху тези суми считана от 02.05.2000 г. – датата на предявяване на иска за делба. Основателен е доводът за неправилно прилагане на закона при определяне началния момент, от който се дължи лихва по това парично вземане. Вземането за уравнение на делът на съделител в производството по извършване на делбата е в корелативна зависимост от способа поставяне в дял на единия съсобственик на неподеляем имот, поради което възниква от момента на влизане в сила на решението за извършване на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. От този момент вземането за уравнение е определено по размер и изискуемо, поради което и на основание чл. 84 ЗЗД от него възниква и задължението за лихви за забава. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 349, ал. 5 ГПК, която повелява, че паричното уравнение заедно със законната лихва трябва да се изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. Като е определил началния момент, от който възниква задължение за лихва за това вземане от датата на предявяване на иска, съдът е приложил неправилно закона, което е основание по чл. 281, ал.1, т. 3 ГПК за касиране на въззивното решение в тази част. Вместо него на основание чл. 290 ГПК ще бъде постановено друго, с което касаторките ще бъдат осъдени да заплатят законната лихва върху сумата за уравнение на делът на съсобственицата М. Х. считано от датата на влизане на решението за възлагане в дял на имота в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 19.11.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на С. градски съд в частта, с която М. Р. Р. и В. И. Р. са осъдени да заплатят законната лихва върху присъдените суми за уравнение на делът на М. Н. Х. считано от датата на предявяване на иска – 02.05.2000 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. Р. Р. и В. И. Р. да заплатят законната лихва върху присъдените суми за уравнение делът на М. Н. Х. считано от датата на влизане на решението за възлагане на имота в сила. ОСЪЖДА М. Н. Х., от[населено място], ж. к. „Б.”, бл. 23, вх. В, ет. 2, ап. 35 да заплати на М. Р. Р. и В. И. Р., двете от[населено място], [улица], ет. 2, ап. 1 сумата 230 (двеста и тридесет) лева разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: