6 Р Е Ш Е Н И Е № 197 С., 23.12. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА Г. МИХАЙЛОВА при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 7364/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. М., подадена чрез адвокат С. С. и на А. И. М., подадена чрез адвокат М. Б. срещу въззивно решение № 1496 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1108/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 8471 от 17.12.2012 г. по гр.д. № 8118/2011 г. на Софийски градски съд и е постановено друго, с което И. И. М. и А. И. М. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] на основание чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД сумата от по 53 100 лв. от всеки от тях, или общо сумата 106 200 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни имоти и други обекти от 12.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 5310 лв., разноски по делото. С определение № 362 от 10.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1496 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 1108/2013 г. на Софийски апелативен съд. Касационното обжалване е допуснато по следните процесуалноправни въпроси: по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото; за правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК; за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ; за съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о. на ВКС, решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и др. Прието е, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. С т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разрешен въпросът за правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК. Прието е, че процесуалния закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, при проверка на правилността му контролът по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, като може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В. инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. По изведения по делото процесуалноправен въпрос за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ съдебната практика също е уеднаквена. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато частен свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. Според разпоредбата на чл. 193, ал.3, предл. второ ГПК тежестта за доказване неистинността му пада върху страната която го е представила. В задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 748 от 17.02.11 г. по гр. дело № 801/09 г. на IV г. о. и решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. С т.2 и т.3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В. съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. С обжалваното решение е прието, че между страните по делото [фирма] в качеството на изпълнител от една страна и И. и А. М. от друга в качеството на собственици –учредители на 12.06.2006 г. е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни имоти и други обекти, по силата на който жалбоподателите-собственици на поземления имот са се задължили да учреядт в полза на дружеството право на строеж върху недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ-460, кв.16 по плана на [населено място], местност[жк], срещу задължение на дружеството да проектира и построи жилищна сграда в съответствие с одобрени конструктивни и архитектурни проекти. Срокът, в който собствениците се задължават да прехвърлят правото на строеж е 30-дневен, считано от датата на одобряване на инвестиционния работен архитектурен проект на сградата от съответния административен орган. Съдът е приел, че дружеството е изготвило в срок архитектурен проект във фаза „технически проект”, съгласуван със собствениците и съответните административни органи, че жалбоподателите-ответници не са изпълнили задължението си да учредят право на строеж. За дружеството е възникнало правото да развали договора, което то е упражнило надлежно, за което жалбоподателите са узнали най-късно с връчване на препис от исковата молба, което е станало съответно на 15.08.2011 г. и 25.08.2011 г. Приел е за доказано, че в изпълнение на поетите по договора задължение на трети дружества по договор за проектиране и за изготвяне на комплексен доклад за съответствие е била заплатена сумата 79 200 лв. и на [фирма] сумата 27 000 лв., или общо 106 200 лв. по сключен договор за поръчка ищцовото дружество [фирма] е възложило на [фирма] да заплати тази сума. Същата сума била възстановена от ищцовото дружество на довереника, поради което тя се явявала реално претърпяната вреда от неизпълнение на договора от страна на ответниците-жалбоподатели, поради което и на основание чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД следва да бъде обезщетена от последните. Това е дало основание съдът да уважи исковете. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се нарушаване на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата, тъй като не са обсъдени в съвкупност представения технически проект с другите доказателства по делото, като е игнорирал липсата на части от техническия проект, не е обсъдил наличието на две дати върху проекта, което е довело до необоснован извод, че ищцовото дружество е изправна страна.Не е обсъдил направените доводи от жалбоподателите за забава на кредитора и събраните в тази връзка доказателства по делото. Не е обсъдил доводите във връзка с размера на евентуалната им отговорност и по-точно ,че трафопост не е изграден за нуждите на процесния имот, а за други имоти, като не е проектиран за процесния имот и за него не е предвидено захранване от този трафопост. Поддържа се, че съдът е излязъл извън рамките на правомощията си по чл.269 ГПК. Изводът на съда за размера на претърпяните вреди според жалбоподателите е изграден в нарушение на чл.180 ГПК и чл.181 ГПК, тъй като договорът за поръчка сключен между двете търговски дружества съдържа само изгодни за ищцовото дружество факти. В. съд не е обсъдил възражението на жалбоподателите, че спорният имот не е електрифициран и не е назначил служебно техническа експертиза, която да отговори на този въпрос. Ответната страна [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че дружеството е изправна страна по сключения договор, тъй като е изпълнило в срок поетите задължения, затова прекратяването му законосъобразно е извършено по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД. Относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, счита неоснователно оплакването, че извода за размера на вредите е изграден само върху подписаните договори, тъй като тези разходи се потвърждават и от представени банкови извлечения, заплатен ДДС, приета съдебно-счетоводна експертиза. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Предвид даденото разрешение на поставените по делото процесуалноправни въпроси, изводите на въззивния съд, че [фирма] – ищец по делото е изправна страна по сключения предварителен договор са неправилни и необосновани - в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, чл. 180 ГПК, чл.195, ал.1 ГПК. При разрешаване на спора въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните във връзка с приложения технически проект в част архитектурна в съвкупност със всички доказателства по делото, включително и с уговореното в предварителния договор изработване на инвестиционни проекти- във фази идеен и работен проект, включително датата на утвърждаване на проекта- 25.01.2007 г. с датата на първия подписан между страните протокол за избор на обекти в бъдещата сграда, за да се направи преценка извършено ли е предварително съгласуване със собствениците, преди да бъде утвърден, съгласно уговореното в предварителния договор, не са обсъдени доводите на жалбоподателите във връзка с извършвани промени в строителната документация по отношение вида и квадратурата на отделните обекти, които са от значение при определяне на обезщетението, не е обсъдил възражението, че трафопоста, за изграждането на който съдът е приел, че е изразходвана сумата 27 000 лв. и е осъдил жалбоподателите да я заплатят, не е за захранване на процесния терен. Не са обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства във връзка с извършени плащания по сключения между [фирма] и [фирма] договор за поръчка и сключените между последното и трети дружества договори, с оглед доказателствената сила на частните писмени документи. Изводът на съда, че дружеството е претърпяло вреди, изразяващи се в направени разходи за трафопост в размер на 27 000 лв., за която сума жалбоподателите са осъдени да я заплатят е изграден при неизяснена фактическа обстановка. Данните по делото сочат, че дружеството заедно с трети на спора лица са възложили на [фирма] изграждането на външно ел.захранване на жилищни сгради, които ще се построят в УПИ ІХ и УПИ ХІІ за сумата 27 000 лв. За изясняване на въпроса бил ли е електифициран процесния имот, с оглед възражението на жалбоподателите - ответници, че не е и при наличните данни само са размера на разходите за построяване на трафопоста съдът е следвало да допусне съдебно-техническа експертиза, която да отговори на този въпрос. Ако по делото е изяснен този въпрос могат да се направят изводи дължи ли се обезщетение и в какъв размер. От изясняването на посочените въпроси зависи дали ищцовото дружество е изправна страна по договора. Тъй като делото не е изяснено се налага извършване на нови съдопроизводствени действия- назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване електрифициран ли е процесния недвижим имот. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени и на основание чл. чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1496 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1108/2013 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :