Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 132   София,02.07.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     при секретаря Лилия З. изслуша докладваното от съдия К. Ефремова т.д. № 826/2009г.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “К” Е. , гр. С. срещу решение № 495 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 1741/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-2 състав решение от 07.07.2008 г. по гр. д. № 761/2004 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от С. И. С. от гр. С. срещу “К” Е. частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 30 000 лв. – равностойност на дружествения дял на ищеца в “К” ООД. С определение № 103 от 23.02.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че значим за делото, е въпросът за контрола на въззивната инстанция върху процесуалните действия на първоинстанционния съд и по-конкретно – за задължението й да разгледа заявеното в първоинстанционното производство възражение за прихващане. Във връзка с посочения въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./), изразяващо се в отказ да упражни контрол върху процесуалните действия на първоинстанционния съд при водене на заседанието и изготвяне на съдебния протокол и по-конкретно – във връзка с неотразяване в протокола от последното съдебно заседание на 13.06.2008 г. на устно направеното евентуално възражение за прихващане със сумата 37 000 лв. – изтеглена на 23.11.2001 г. от банковата сметка на дружеството в “ЦКБ” АД, за която липсват данни да е възстановена или да е разходвана в полза на дружеството. Ответникът по касация – С. И. С. от гр. С. поддържа становище за отхвърляне на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 18.07.2008 г., поддържани и допълнени в съдебно заседание. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. За да остави в сила решението на Софийски градски съд, VІ-2 състав по гр. д. № 761/2004 г., въззивният съд е приел, че са налице визираните в чл. 125, ал. 3 ТЗ предпоставки за присъждане равностойността на дружествения дял на ищеца С. И. С., а именно – прекратяване на членственото му правоотношение в търговското дружество “К” ООД поради изключване, имащо за последица възникване на правото на съдружника да получи паричната равностойност на дружествения му дял и липса на доброволно уреждане на имуществените отношения между страните. Като неоснователно е преценено едно от основните оплаквания във въззивната жалба – за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с отказа на първоинстанционния съд да се произнесе по възражението на дружеството-ответник за прихващане със сумата 37 000 лв. – изтеглена на 23.11.2001 г. от банковата сметка на дружеството в “ЦКБ” АД. Според въззивната инстанция, този отказ е законосъобразен, тъй като възражението за прихващане е заявено едва след приключване на устните състезания. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, но не по изложените в него съображения. Принципно основателно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Не могат да бъдат споделени мотивите на Софийски апелативен съд, че направеното от ответника по иска възражение за прихващане не подлежи на разглеждане, предвид заявяването му след приключване на устните състезания – в депозираната по делото писмена защита. Видно от протокола от последното съдебно заседание в първата инстанция, съдът е предоставил на страните възможност да изложат подробно становищата си по съществото на спора в допълнително представени писмени бележки. По този начин, е допуснато “заместване” на устните състезания с писмено изложение на доводите на страните. С оглед на това, съдът е бил длъжен да съобрази депозираните от страните писмени защити, а доколкото в тях се съдържат нови доказателствени искания или се заявяват нови защитни средства – да възобнови разглеждането на делото и да се произнесе по същите. В случая посоченото задължение не е изпълнено. Въпреки обстоятелството, че в писмената защита, представена от процесуалния пълномощник на ответника по иска “К” Е. , е направено възражение за прихващане, както и изрично искане за отмяна на определението за даване ход на устните състезания, съдът /като първоинстанционният, така и въззивният/ е отказал да го разгледа, като е приел, че същото не е надлежно релевирано в производството по делото. Независимо, обаче, от допуснатото нарушение на процесуалните правила, неразглеждането на възражението за прихващане не обосновава неправилност на постановеното въззивно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./ и аналогичната разпоредба от действащия Граждански процесуален кодекс – чл. 298, ал. 4, решението влиза в сила и по отношение на разрешеното с него възражение за прихващане. Наличието на влязло в сила решение по спора, предмет на възражението за прихващане, е процесуална пречка от категорията на абсолютните, водеща до недопустимост да бъде разгледано заявеното възражение за прихващане /чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./, респ. чл. 299, ал. 1 ГПК /нов/. Такава процесуална пречка именно е налице и в конкретния случай. Видно от представеното решение № 76 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 1981/2006 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав, оставено в сила с решение № 36 от 18.01.2010 г. по т. д. № 1830/2009 г. на Софийски апелативен съд, /които настоящата инстанция съобразява доколкото касаят допустимостта на възражението за прихващане и съответно – допустимостта на евентуално бъдещо вззивно решение по чл. 294 ГПК/, спорът относно дължимостта на сумата 37 000 лв., изтеглена на 23.11.2001 г. от ответника по касация С. И. С. в качеството му на бивш управител на “К” ООД от банковата сметка на дружеството в “ЦКБ” АД, е бил предмет на предявения от дружеството иск с правно основание чл. 145 ТЗ . С решението по гр. д. № 1981/2006 г. на СГС, VІ-5 състав този иск е приет за основателен и е уважен за сумата 22 026.43 лв. От решение № 36 от 18.01.2010 г. по т. д. № 1830/2009 г. на Софийски апелативен съд се установява, че първоинстанционното решение не е било обжалвано в частта, касаеща иска за посочената сума, а само в частта по отношение на другия иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата 70 000 лв., изтеглена от ответника С. И. С. от сметката на дружеството в “Р” АД на 20.11.2001 г. и платена в полза на ЕТ “Б” и СД “А” по два посреднически договора. Следователно, към датата на постановяване на обжалваното с настоящата касационна жалба въззивно решение по гр. д. № 1741/2008 г. на Софийски апелативен съд решението на Софийски градски съд по гр. д. № 1981/2006 г., с което е решен спорът за сумата 37 000 лв., вече е било влязло в сила. С оглед на това и предвид изричната забрана на чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./, заявеното от касатора “К” Е. възражение за прихващане, имащо за предмет същата сума, е било недопустимо и като такова не е подлежало на разглеждане. Оттук и изводът, че отказът на въззивния съд да се произнесе по възражението за прихващане е правилен и следва да бъде потвърден. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Независимо от изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, предвид липсата на доказателства, че такива са направени. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 495 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 1741/2008 г. на Софийски апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: