Р Е Ш Е Н И Е №327 гр.София, 14.11.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 69/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на М. Л. В. чрез адв. П. И. от АК Р. срещу въззивно решение № 628/02.11.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 793/2012 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 734/07.06.2013 г. по въпроса за правното действие на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, когато старата длъжност не съществува по щат при работодателя и когато е налице закриване на част от предприятието. К. М. В. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете й да бъдат уважени и присъдени съдебноделоводни разноски. По поставения правен въпрос намира, че работодателят е длъжен първо да измени щата, като предвиди длъжност за възстановения работник (служител), като едва след това би могъл да прекрати отново трудовото правоотношение, ако възникне някое от основанията по чл. 328 КТ. Ответникът по касация чрез адв. П. оспорва касационната жалба. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, излага съображения, че за работодателя съществува само задължение да допусне възстановения работник или служител на работа, но не и да възстанови по щат заличена длъжност или структура. Съставът на Върховния касационен съд приема следното: С влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановява незаконно уволненият работник (служител), прекратеното трудово правоотношение се възстановява. Този ефект настъпва и тогава, когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него, е закрито. В подобни хипотези, работодателят има само задължение да допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок. Може, но няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател. Въпрос на работодателска целесъобразност е и дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/служител, но последното не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. По касационните оплаквания: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Русенски районен съд, е отхвърлил исковете. За да постанови този резултат, съдът установил, че М. В. била уволнена на 20.05.1999г. от заеманата от нея длъжност „организатор туристически услуги”. С влязло в сила решение по гр.д. № 7511/2001г. на Софийски районен съд уволнението е отменено, а М. В. е възстановена на заеманата до тогава длъжност. На 29.07.2011г. изпълнителният директор на [фирма], София й връчил с нотариална покана едновременно заповед за възстановяване на работа и заповед по чл.328, ал.,1 т.2, предл.1 КТ, с която прекратява трудовото правоотношение за длъжността. В мотивите на заповедта е посочено, че ГБТУ – Р. е закрито през 2007 г. Съдът приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – ГБТУ, Р. е имало статут на обособено регионално звено на работодателя, извън централния офис в [населено място]. Направен е извод за законност на уволнението и неоснователност на исковете. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Решението е правилно. В съответствие с даденото по-горе тълкуване по реда на чл. 290 ГПК, въззивната инстанция е приела, че решението, с което уволненият работник се възстановява на работа, касае само индивидуалния трудов договор, но не и щатната бройка. Правилно е прието, че в изпълнение на съдебното решение работодателят е длъжен да допусне възстановения служител до предишната работа, независимо от настъпилата промяна в хода по първия трудов спор, но не и да изменя щатното разписание, и отново да възстановява несъществуващата длъжност. Законосъобразен е и изводът на съда, че основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение, следва да е налице към дата на уволнението. В случая обособена част от предприятието на работодателя ГБТУ – Д. мост, [населено място] е закрито изцяло с решение на съвета на директорите на 23.01.2007 г. В. е заемала длъжност в закритото регионално звено. Заповедта за уволнение е от 19.07.2011 г., към която дата явно е налице фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. Без значение е, че предприятието е било частично закрито още преди решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. То следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 628/02.11.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 793/2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: